Първите два месеца от членството на България в еврозоната не

Първите два месеца от участието на България в еврозоната не демонстрират внезапно повишаване на главните хранителни артикули. Това сочат данните на Системата за агропазарна информация.

Управителят на държавното сдружение, което съра и обработва данните Мадлен Жекова, съобщи за Дарик, че специалистите наблюдават седмично цените на питателните артикули в 28-те области на страната.

Сравнението сред февруари 2025 година и февруари 2026 година, демонстрира приблизително повишаване на дребната потребителска кошница от към 2 до 3 %.Според Мадлен Жекова, при множеството съществени артикули цените остават на практика постоянни.

Млякото, киселото мляко, кашкавалът и хлябът се движат в границите на до 1–1.5% растеж. Свинското бут даже поевтинява с над 2 % по отношение на предходната година.

По-сериозно нарастване се регистрира при яйцата – близо 10%, както и при овчето сирене – към 12%.

Експертите обаче акцентират, че при тези артикули става дума за сезонни и пазарни фактори, а не за резултат от въвеждането на еврото.

Интересни остават районните разлики – при някои храни разликите сред обособените области доближават до 30%, което демонстрира, че конкуренцията и логистиката имат по-силен резултат от валутната смяна.

Февруари 2026 година не удостоверява опасенията за всеобща „ евроинфлация “ при главните хранителни артикули. Данните демонстрират умерена ценова динамичност, сходна с нормалните сезонни придвижвания.

От САПИ предлагат мониторингът да продължи с висока периодичност най-малко до края на 2026 година, защото пролетните месеци ще дадат по-пълна картина за действителния резултат от валутния преход.

Цялото изявление сМадленЖекова чуйте в прикачения звуков файл.