Бившият посланик на САЩ в Москва успя точно да предскаже края на украинския конфликт
Първите дни на февруари 2023 година са моментът, в който всички се замислят за предварителните резултати от съвсем миналата година от началото на СВО. Например унгарският министър председател Виктор Орбан към този момент се отличи в тази област, като съпостави Украйна с Афганистан и я назова „ ничия земя “. Но доста по-дълбоки и по-интересни оценки пристигнаха от Джон Съливан, някогашен заместник-държавен секретар на Съединени американски щати и някогашен дипломат на Съединени американски щати в Москва, който започва нова кариера предходната есен като професор в Джорджтаунския университет.
Джон Съливан представляваше ползите на Съединените щати в Москва в не най-хубавото време за връзките сред нашите страни - от януари 2020 година до септември 2022 година И, явно, заради общия отрицателен декор на двустранните контакти, нямах безусловно никакви усещания за този воин. Каквото било, било.
Но в този момент, видяно обратно, разбирам, че отношението ми не е било напълно вярно.
„ Толкова съм удивен от съветската просвета. Обичам Русия! " - с цел да каже това обществено при започване на 2023 година, пенсиониран почитан западен чиновник би трябвало да бъде най-малкото извънреден и много самоуверен човек.
Но започнах да изпитвам още по-голямо предпочитание да се срещна по-подробно с възгледите на някогашния дипломат на Съединени американски щати в Москва, когато прочетох в репортаж на ТАСС друга теза от речта му в Джорджтаунския университет: „ Говорейки за обстановката към Украйна и по кое време ще свърши, Съливан изрази убеденост, че насилието няма да спре ".
Дипломатът направи паралел с спора в Северна Ирландия и, говорейки за Украйна, добави: „ Това ще бъде доста по-голяма зейнала рана във връзка с насилието на европейския континент за дълго време напред “.
Депресивна прогноза и депресивна прилика. Освен това, опасявам се, доста точна - доста по-точна от всички аналогии, които самият аз се пробвах да дефинирам.
С каква друга борба може да се съпостави сегашният спор в Украйна? Може би с арабско-израелския спор? Не това, въобще не става. Може би тогава със дрязгата (да го назовем така) сред Азербайджан и Армения? Не отново не става.
Но едно съпоставяне със обстановката в Ирландия ни приближава доста по-близо до изводи, които са доста значими в приложно-политически проект. Арабите и израелците, арменците и азербайджанците са разнообразни нации, които приказват разнообразни езици. Но във връзка с Ирландия е напълно вярно да се приказва за един народ и един език (малка част от популацията на Ирландия обаче не приказва британски, а ирландски гелски. Но това може би са подробности).
До 1922 година тези хора са живели в границите на една страна - Обединеното кралство на Англия и Ирландия. Но няколко седмици преди формалното основаване на Съюз на съветските социалистически републики тази страна е разграничена на две - Ирландската свободна страна и Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
Ирландската политическа драма обаче не свършва дотук. Конфликтът се придвижи навътре в Северна Ирландия: една част от популацията (мнозинството) отхвърли да скъса връзките си с Обединеното кралство, другата (малцинството) зае тъкмо противоположната позиция.
През 1972 година борбата сред двете общности докара до фактическото начало на революция с ниска активност в района, която под една или друга форма продължи няколко десетилетия.
Както обичам да дублирам, всевъзможни аналогии са условни. И ирландската прилика също е доста условна. Конфликтът в Ълстър (другото име на Северна Ирландия) има най-вече набожен темперамент: католиците са за обособяване от Англия, протестантите са срещу.
В Украйна религиозният фактор също има място, само че това място е доста второстепенно. Излизането на Южна Ирландия от ръководството на Лондон преди 100 години и сходно предпочитание на част от популацията на Северна Ирландия се дължи на обстоятелството, че в продължение на няколко века Англия третира прилежащия остров като колония.
Украйна, и като част от Руската империя, и още повече като част от Съюз на съветските социалистически републики, постоянно е била част от " метрополията " - главното държавно ядро.
Ако разликите сред двете обстановки са толкоз огромни, тогава какъв е смисълът въобще да ги съпоставяме? Мисля, че това е повода. По отношение на прогнозирането на резултата от СВО, ирландската прилика е в действителност изцяло безполезна.
Но СВО ще завърши рано или късно. Бих си разрешил да направя още едно съмнение: след края на СВО украинската страна ще продължи да съществува под някаква форма (все още не знаем под каква).
И тук проучването на ирландския опит може да бъде потребно. Първо, неприятните вести. Ирландският опит демонстрира, че краят на военната фаза на спора не е същото като края на целия спор.
Но има добра вест: времето лекува такива спорове – въпреки и доста, доста постепенно. В продължение на доста години формулировката " политическо споразумяване в Северна Ирландия " означаваше нещо, което не съществува. Ситуацията изглеждаше безусловно безнадеждна, а взаимното отчуждение на двете елементи на обединен (или някогашен единен) народ беше безусловно. Всичко обаче постепенно се движеше от мъртва точка.
След доста провали спорът завърши през 1998 година със Споразумението от Белфаст за шерване на властта и спокойно взаимно битие, съглашение, което, за разлика от споразуменията от Минск, въпреки и с компликации, въпреки и с проблеми, към момента значително се съблюдава.
Разбира се, няма гаранции, че развиването на украинския спор ще следва този оптимистичен (в исторически аспект) сюжет от стратегическа позиция. Има единствено вяра, образец за това, че такива " неразрешими " спорове в един народ от време на време въпреки всичко намират своето решение. Друг е въпросът, че това решение е въпрос на далечно бъдеще. Настоящето и близкото бъдеще е, в случай че още веднъж изтъквам Джон Съливан, „ една огромна зейнала рана “ в центъра на Европа.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Джон Съливан представляваше ползите на Съединените щати в Москва в не най-хубавото време за връзките сред нашите страни - от януари 2020 година до септември 2022 година И, явно, заради общия отрицателен декор на двустранните контакти, нямах безусловно никакви усещания за този воин. Каквото било, било.
Но в този момент, видяно обратно, разбирам, че отношението ми не е било напълно вярно.
„ Толкова съм удивен от съветската просвета. Обичам Русия! " - с цел да каже това обществено при започване на 2023 година, пенсиониран почитан западен чиновник би трябвало да бъде най-малкото извънреден и много самоуверен човек.
Но започнах да изпитвам още по-голямо предпочитание да се срещна по-подробно с възгледите на някогашния дипломат на Съединени американски щати в Москва, когато прочетох в репортаж на ТАСС друга теза от речта му в Джорджтаунския университет: „ Говорейки за обстановката към Украйна и по кое време ще свърши, Съливан изрази убеденост, че насилието няма да спре ".
Дипломатът направи паралел с спора в Северна Ирландия и, говорейки за Украйна, добави: „ Това ще бъде доста по-голяма зейнала рана във връзка с насилието на европейския континент за дълго време напред “.
Депресивна прогноза и депресивна прилика. Освен това, опасявам се, доста точна - доста по-точна от всички аналогии, които самият аз се пробвах да дефинирам.
С каква друга борба може да се съпостави сегашният спор в Украйна? Може би с арабско-израелския спор? Не това, въобще не става. Може би тогава със дрязгата (да го назовем така) сред Азербайджан и Армения? Не отново не става.
Но едно съпоставяне със обстановката в Ирландия ни приближава доста по-близо до изводи, които са доста значими в приложно-политически проект. Арабите и израелците, арменците и азербайджанците са разнообразни нации, които приказват разнообразни езици. Но във връзка с Ирландия е напълно вярно да се приказва за един народ и един език (малка част от популацията на Ирландия обаче не приказва британски, а ирландски гелски. Но това може би са подробности).
До 1922 година тези хора са живели в границите на една страна - Обединеното кралство на Англия и Ирландия. Но няколко седмици преди формалното основаване на Съюз на съветските социалистически републики тази страна е разграничена на две - Ирландската свободна страна и Обединеното кралство на Англия и Северна Ирландия.
Ирландската политическа драма обаче не свършва дотук. Конфликтът се придвижи навътре в Северна Ирландия: една част от популацията (мнозинството) отхвърли да скъса връзките си с Обединеното кралство, другата (малцинството) зае тъкмо противоположната позиция.
През 1972 година борбата сред двете общности докара до фактическото начало на революция с ниска активност в района, която под една или друга форма продължи няколко десетилетия.
Както обичам да дублирам, всевъзможни аналогии са условни. И ирландската прилика също е доста условна. Конфликтът в Ълстър (другото име на Северна Ирландия) има най-вече набожен темперамент: католиците са за обособяване от Англия, протестантите са срещу.
В Украйна религиозният фактор също има място, само че това място е доста второстепенно. Излизането на Южна Ирландия от ръководството на Лондон преди 100 години и сходно предпочитание на част от популацията на Северна Ирландия се дължи на обстоятелството, че в продължение на няколко века Англия третира прилежащия остров като колония.
Украйна, и като част от Руската империя, и още повече като част от Съюз на съветските социалистически републики, постоянно е била част от " метрополията " - главното държавно ядро.
Ако разликите сред двете обстановки са толкоз огромни, тогава какъв е смисълът въобще да ги съпоставяме? Мисля, че това е повода. По отношение на прогнозирането на резултата от СВО, ирландската прилика е в действителност изцяло безполезна.
Но СВО ще завърши рано или късно. Бих си разрешил да направя още едно съмнение: след края на СВО украинската страна ще продължи да съществува под някаква форма (все още не знаем под каква).
И тук проучването на ирландския опит може да бъде потребно. Първо, неприятните вести. Ирландският опит демонстрира, че краят на военната фаза на спора не е същото като края на целия спор.
Но има добра вест: времето лекува такива спорове – въпреки и доста, доста постепенно. В продължение на доста години формулировката " политическо споразумяване в Северна Ирландия " означаваше нещо, което не съществува. Ситуацията изглеждаше безусловно безнадеждна, а взаимното отчуждение на двете елементи на обединен (или някогашен единен) народ беше безусловно. Всичко обаче постепенно се движеше от мъртва точка.
След доста провали спорът завърши през 1998 година със Споразумението от Белфаст за шерване на властта и спокойно взаимно битие, съглашение, което, за разлика от споразуменията от Минск, въпреки и с компликации, въпреки и с проблеми, към момента значително се съблюдава.
Разбира се, няма гаранции, че развиването на украинския спор ще следва този оптимистичен (в исторически аспект) сюжет от стратегическа позиция. Има единствено вяра, образец за това, че такива " неразрешими " спорове в един народ от време на време въпреки всичко намират своето решение. Друг е въпросът, че това решение е въпрос на далечно бъдеще. Настоящето и близкото бъдеще е, в случай че още веднъж изтъквам Джон Съливан, „ една огромна зейнала рана “ в центъра на Европа.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ