Първите човешки предци в епохата на Старокаменната ера не са

Първите човешки предшественици в епохата на Старокаменната епоха не са употребявали камъните непосредствено, а са ги обработвали – удряли са ги, с цел да отчупят остри части и да получат остриета, стъргалки, резци. Тоест камъкът е суровината, а инструментът е резултатът.

 

Те освен са създавали принадлежности, само че и са имали визия къде да намерят подобаващ необработен материал. Планирали са авансово и са пътували на дълги дистанции.

Около 2,6 милиона години преди сегашното хората към този момент са усвоили способ за удряне на камъни един в различен, при който се отчупват остри части. Те са служили за ножове при разфасоване на месо. Това е разрешавало да се хранят с огромни животни, в това число хипопотами край сладководен извор на археологическия обект Няянга в Кения.

 

„ Кожата на хипопотама е доста здрава и не всеки камък е подобаващ за основаване на задоволително остри остриета “, изяснява съавторът Томас Плъмър, палеоантрополог в Queens College, City University of New York, написа Асошиейтед прес.

 

Ема Файнстоун от Природонаучния музей в Кливланд прибавя: „ Когато приказваме за каменни оръдия, не всички камъни са равностойни във връзка с качеството “.

 

На мястото в Няянга са открити устойчиви остриета от кварцит. Изследователите са наблюдавали произхода им до речни корита и други региони на разстояние към 13 километра. Новото изследване е оповестено в списание Science Advances.

 

„ Това демонстрира, че те са имали мисловна карта за разположението на другите запаси в ландшафта “, разяснява Рик Потс от Програмата за човешки генезис към Смитсоновия институт.

 

Досега учените са предполагали, че камъните са открити на не повече от километър от извора.

 

Новото проучване потвърждава, че „ тези ранни хора са мислели напред. Това евентуално е най-ранното удостоверение в археологическите данни за сходно държание “, споделя Ерик Делсън, палеоантрополог от Американския природонаучен музей, който не е взел участие в изследването.

Най-старият прочут до момента образец за преместване на първични материали за направа на оръдия е с към 600 000 години по-късен от находките в Няянга.

Изследователите показват, че не е ясно кои са били тези майстори – представители на рода Homo или липсващ клон от еволюционното дърво, да вземем за пример Paranthropus.

 

Homo sapiens се появява доста по-късно – преди към 300 000 години. Но умеенето за разкриване на най-хубавите първични материали за направа на технологии се корени преди близо 3 милиона години. „ И през днешния ден ние сме тип, който зависи от технологиите, използваме принадлежности, с цел да се разселваме по света и да се приспособяваме към разнообразни среди “, обобщава Файнстоун.