Първичните девствени гори на Земята са се свили с площ,

Първичните девствени гори на Земята са се свили с повърхност, по-голяма от Австрия в интервала сред 2014 и 2016 година, което е с 20 % по-бързо спрямо предходното десетилетие. Това оповестиха учени, до момента в който Организация на обединените нации разкри самодейност за впрягане на " неизползвания капацитет " на аграрния и горския бранш за битка с климатичните промени, оповестява " Франс прес ".

Въпреки продължаващите от десетилетия опити за прекъсване на обезлесяването, близо 10 % от девствените гори са били фрагментирани, смалили са се или просто са били изсечени от 2000 година насам, съгласно разбора на сателитни изображения.

Среднодневната загуба на гори през първите 17 години на този век е била повече от 200 кв. км.

" Смаляването на първичните девствени гори съставлява световна покруса, защото ние систематично разрушаваме решаваща основа за стабилността на климата ", акцентира Франсис Сиймор, която е старши откривател в Института за международните запаси и един от съдействалите за проучването, показано тази седмица на конференция в Оксфорд.

" Горите са единствената безвредна, естествена, потвърдена и налична инфраструктура, с която разполагаме за хващане и предпазване на въглерод ", прецизира ученият.

Констатациите идват, откакто Програмата на Организация на обединените нации за развиване и пет огромни консервационни организации стартираха 5-годишен проект, наименуван Nature4Climate, за по-добро потребление на сухоземните запаси за понижаване на излъчванията на парникови газове, причиняващи световното стопляне.

" 37 % от нужното, с цел да останем под 2 градуса по Целзий нарастване на междинната международна температура ", което е основната цел на Парижкото съглашение за климата, подписано от 196 страни, " може да бъде обезпечено от сушата ", отбелязва Андрю Стиър, който е президент и изпълнителен шеф на Института за международните запаси.

" Но единствено 3 % от общественото финансиране за понижаване на излъчванията отиват за проблеми на горите и земеделието - това би трябвало да се промени ", настоя той.

Извън климата, последните горски диви масиви играят решаваща роля за поддържането на биоразнообразието, устойчивостта на времето, чистия въздух и качеството на водата.

Около 500 млн. души по света зависят директно от горите за поминъка си.

Бъдеще без първоначални девствени гори?

Т. нар. " непокътнати горски пейзажи ", които могат да включват влажни зони и естествени тревни пасища, се дефинират като площи с размер минимум 500 кв. км без забележими следи в сателитните изображения от огромно потребление от страна на индивида.

Това значи, че в тях няма пътища, промишлено земеделие, мини, железопътни линии, канали и далекопроводи.

Към януари 2017 година в света е имало към 11,6 млн. кв. км гори, които към момента дават отговор на горепосочените критерии. От 2014 до 2016 година тази повърхност е намалявала с повече от 87 000 кв. км всяка година.

" Много страни могат да изгубят всички свои диви гори през идващите 15 до 20 години ", акцентира Питър Потапов от Университета в Мериленд и водещ академик на проучването.

При актуалните трендове, до 2030 година първичните гори ще изчезнат в Парагвай, Лаос и Екваториална Гвинея, а до 2040 година в Централноафриканската република, Никарагуа, Мианмар, Камбоджа и Ангола.

" Може да пристигна миг в бъдещето, в който повече няма региони в света, които да се квалифицират като " непокътнати ", предизвестява Том Евънс, който е шеф по опазването на горите и оправянето с климатичните промени в Дружеството за запазване на дивата природа.