Климатолог: Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години
„ Първи по-сериозни трендове на намаляване на температурите може да чакаме след 2050 година, а по-сигурно след 2100 година “, сподели доктор Симеон Матев
Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години – откогато у нас се вършат метеорологични проучвания, и втората най-топла зима в Европа за последните 44 години. Това разяснява климатологът гл. ас. доктор Симеон Матев от Геолого-географския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, който направи онлайн презентация „ Защо зимите не са това, което бяха? “. Той е и един от създателите на научно-популярната платформа „ Климатека “, предава Българска телеграфна агенция.
Д-р Матев уточни, че досега 2007 година се е смятала за най-топлата зима в България, само че 2023 година я изпреварва въпреки и с няколко десети от градуса.
По-думите му най-голяма виновност и за двете най-топли зими има месец януари, от който се чакат същински прояви за сезона. Климатологът разяснява, че 1963 година е може би най-студената зима за последните стотина години с най-дебела снежна завивка, а през 1985 година, 2012 година и 2017 година са последните по-студени зими у нас.
За последните 30 години междинната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса, сподели доктор Матев, като означи, че през последните 10 години това покачване към този момент е със скорости два, три и четири пъти по-големи. По думите му това води до понижаване на ледените дни, на тези със снежна завивка и виелици и дните с рисково ниски температури.
„ Дори има деца на 7-8-годишна възраст в Южна България, които не знаят какво е сняг “, разяснява климатологът.
За последните 20 години единствено един път е измерена температура от минус 20 градуса - през 2016 година, уточни още той.
Температурите през зимния сезон си следват общия ход на покачване на междинните световни температури, изясни доктор Матев. Той добави, че от 1850 година досега покачването на температурата е с близо 1,2 градуса, като най-бързо се затоплят полярните региони на Земята.
Повишението на зимните температури се дължи на някои циклични промени – Земята има както ледникови, по този начин и междуледникови интервали, уточни климатологът.
„ Към тях би трябвало да прибавим антропогенното влияние на икономическата активност, използването на големи запаси, при което се отделят огромно количество парникови газове, които са главният извършител на част от стоплянето, което следим през последните 30 години “, изясни той.
Изминалата зима в Европа е с позитивна особеност на междинната сезонна температура от 1,44 градуса, уточни Симеон Матев. От 1911 година до момента скоростта на покачване на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие.
За последните 33 години – от 1991 година насам, трендът на покачване е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям в сравнение с за целия минал интервал, разяснява климатологът. По думите му, последните години демонстрират много бързо, напряко стремително покачване на зимните температури, което важи и за световните. В последните години се затопляме доста по-бързо, в сравнение с се затопляхме през целия минал век, установи той.
Д-р Матев уточни, че в Европа са сложени повече от 1000 топлинни върха по Нова година – от 31 декември 2022 година до 2 януари 2023 година. „ В Билбао – един от най-студените градове на Испания, на 2 януари регистрираха съвсем 25 градуса – лятна температура “, означи той.
Изследване на австрийски климатолози демонстрира, че в последните 50 години ски сезонът в Алпите е намалял с към 40 дни, уточни още Матев.
На въпрос дали се измества зимата, той разяснява, че през март е обикновено да има сняг. Ненормално е обаче, когато тези снеговалежи напролет зачестяват, а точно това се следи, уточни климатологът.
По думите му това е удостоверение на теорията, че рисковите феномени се усилват. От една страна, имаме покачване на температурата, от друга – повишение на случаите със снеговалежи в извънредно време на годината – през октомври, ноември, март и април, добави той.
След суха и топла зима и, в случай че преваляванията напролет са по-малко от нормата, би могло да се чака по-висок риск от горски пожари, разяснява климатологът.
Според него можем да чакаме по-студени зими, само че не толкоз скоро. „ Първи по-сериозни трендове на намаляване на температурите може да чакаме след 2050 година, а по-сигурно след 2100 година “, сподели още доктор Матев.
Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години – откогато у нас се вършат метеорологични проучвания, и втората най-топла зима в Европа за последните 44 години. Това разяснява климатологът гл. ас. доктор Симеон Матев от Геолого-географския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, който направи онлайн презентация „ Защо зимите не са това, което бяха? “. Той е и един от създателите на научно-популярната платформа „ Климатека “, предава Българска телеграфна агенция.
Д-р Матев уточни, че досега 2007 година се е смятала за най-топлата зима в България, само че 2023 година я изпреварва въпреки и с няколко десети от градуса.
По-думите му най-голяма виновност и за двете най-топли зими има месец януари, от който се чакат същински прояви за сезона. Климатологът разяснява, че 1963 година е може би най-студената зима за последните стотина години с най-дебела снежна завивка, а през 1985 година, 2012 година и 2017 година са последните по-студени зими у нас.
За последните 30 години междинната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса, сподели доктор Матев, като означи, че през последните 10 години това покачване към този момент е със скорости два, три и четири пъти по-големи. По думите му това води до понижаване на ледените дни, на тези със снежна завивка и виелици и дните с рисково ниски температури.
„ Дори има деца на 7-8-годишна възраст в Южна България, които не знаят какво е сняг “, разяснява климатологът.
За последните 20 години единствено един път е измерена температура от минус 20 градуса - през 2016 година, уточни още той.
Температурите през зимния сезон си следват общия ход на покачване на междинните световни температури, изясни доктор Матев. Той добави, че от 1850 година досега покачването на температурата е с близо 1,2 градуса, като най-бързо се затоплят полярните региони на Земята.
Повишението на зимните температури се дължи на някои циклични промени – Земята има както ледникови, по този начин и междуледникови интервали, уточни климатологът.
„ Към тях би трябвало да прибавим антропогенното влияние на икономическата активност, използването на големи запаси, при което се отделят огромно количество парникови газове, които са главният извършител на част от стоплянето, което следим през последните 30 години “, изясни той.
Изминалата зима в Европа е с позитивна особеност на междинната сезонна температура от 1,44 градуса, уточни Симеон Матев. От 1911 година до момента скоростта на покачване на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие.
За последните 33 години – от 1991 година насам, трендът на покачване е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям в сравнение с за целия минал интервал, разяснява климатологът. По думите му, последните години демонстрират много бързо, напряко стремително покачване на зимните температури, което важи и за световните. В последните години се затопляме доста по-бързо, в сравнение с се затопляхме през целия минал век, установи той.
Д-р Матев уточни, че в Европа са сложени повече от 1000 топлинни върха по Нова година – от 31 декември 2022 година до 2 януари 2023 година. „ В Билбао – един от най-студените градове на Испания, на 2 януари регистрираха съвсем 25 градуса – лятна температура “, означи той.
Изследване на австрийски климатолози демонстрира, че в последните 50 години ски сезонът в Алпите е намалял с към 40 дни, уточни още Матев.
На въпрос дали се измества зимата, той разяснява, че през март е обикновено да има сняг. Ненормално е обаче, когато тези снеговалежи напролет зачестяват, а точно това се следи, уточни климатологът.
По думите му това е удостоверение на теорията, че рисковите феномени се усилват. От една страна, имаме покачване на температурата, от друга – повишение на случаите със снеговалежи в извънредно време на годината – през октомври, ноември, март и април, добави той.
След суха и топла зима и, в случай че преваляванията напролет са по-малко от нормата, би могло да се чака по-висок риск от горски пожари, разяснява климатологът.
Според него можем да чакаме по-студени зими, само че не толкоз скоро. „ Първи по-сериозни трендове на намаляване на температурите може да чакаме след 2050 година, а по-сигурно след 2100 година “, сподели още доктор Матев.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ