Първи март е празникът на Баба Марта – образ от

Първи март е празникът на Баба Марта – облик от обичайния български фолклор , който води началото си от езическата история на Балканите. Мартеница, мърцишор, мартис: мартеницата не е единствено българска традиция. Разпространена е също в Румъния, Северна Гърция и Молдова.

Според фолклорните ни показа Баба Марта е ядосана бабичка, елементарно меняща настроението си, което се показва в изменчивото мартенско време – от хубаво към неприятно и назад.

Белият цвят на мартеницата в началото символизира мъжкото начало, силата, устойчивостта и здравината. По-късно стартира да се възприема и като знак на непорочност, непорочност, непоквареност.

Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят защищава от уроки, белият носи здраве и благополучие.

Усукването на двата цвята дружно, символизира това, което дава живот и подкрепя развиването на живота. Мартениците защищават къщата от несгоди, а хората - от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и мощ.

Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Може да се смъкват и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Имайте поради, че мартеничките в никакъв случай не би трябвало да се хвърлят, тъй като се има вяра, че по този начин човек изхвърля и шанса си.

Историите, свързани с Баба Марта са многочислени.

Най-известната легенда е обвързвана с името на хан Аспарух.

Когато прабългарите достигнали Дунавската низина, те били омаяни от мястото и решили да се открият тук.

След оповестяването на новооснованата страна ханът изискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се възпламени със клонче пресъхнал копър, само че българите не намерили подобен в близост. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината оцветен в алено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на татко им Кубрат.

Хуба сънувала сън, от който схванала за усложнението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил огъня съгласно традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват околните си с извит бяло-червен конец.

Според друга легенда първата мартеница е дело на дамата на хан Аспарух – Ахинора. Това се случило през втората половина на VII век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. Ахинора дълго чакала своя обичан и най-после завързала на крачето на лястовичка извит бял конец и пуснала птичката да съобщи посланието ѝ за здраве и обич. Птичката дълго пътувала, конецът наранил крайници ѝ и се обагрил в кръв – по този начин добил аления си цвят. В последна сметка тя намерила хана и кацнала при него навръх 1 март.

Според едно от националните предания пък Баба Марта е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците Януари и Февруари) и е люта и ядосана, тъй като двамата ѝ братя или вършат някоя огромна беля, или постоянно изпиват виното и не я оставят да го опита.

Живяла Марта със своите братя надалеч в планината. Братята й носели едно име — Сечко. Само че единият наричали дребен, а другия — огромен Сечко.

От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с богатствата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали радостно птичките.

Веднъж една млада пъргава булка подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се обадили, та тревица стоката да попасе.

— Не извеждай, младоженка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде — думал й свекърът, остарял остарелия.

Преживял е доста той и умно може да поучи. По слънцето познавал старецът по кое време ветрове ще завеят, по месеца разбирал по кое време дъжд ще захване, по кое време град ще бие, по кое време зла зима ще вилнее.

— Кърпикожусите цъфтят в този момент, снахо — топло й напомнил старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи — споделила невестата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка тъга й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има мощ стихии и хали да посее, и тя знае по кое време безоблачен берекет да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало доста. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, мразовит сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Непокорната млада овчарка по този начин и не се върнала към този момент. Тя останала вкаменена дружно с овчиците си горе в планината.

Така останал и до през днешния ден обичаят да се вършат мартеници, с цел да е радостна, удовлетворена и засмяна Баба Марта, да не се сърди и да носи единствено здраве и добрини на хората.

Честит Първи март! Бъдете бели и червени, румени и засмени!