Първи ден в новото училище. Това е специализирана гимназия, която

Първи ден в новото учебно заведение. Това е профилирана гимназия, която приготвя възпитаниците си за откриватели на морските дълбини. Толкова студено и тъмно ми наподобява в този момент тук. Непознато, необичайно, пронизано от непознати коридори, водещи неизвестно къде. Всичко е ново за нас. Все още никой никого не познава. Какъв ли ще е моят клас? И тях не познавам. Вчера на откриването не ни разделиха на паралелки, а раздадоха на всички ни вкупом това, което ще ни е належащо за образователната година. Защо ли ни го раздадоха, а не го оставиха в учебно заведение? Все още не знаем каква ни е програмата и през днешния ден трябваше да мъкнем всичко още веднъж.

Криво-ляво открих класната си стая. Аз съм „ г “ клас. Стаята ми се намираше в края на един кулоар, на ъгъла сред него и уширението му в края. Малко по-светло, слънчево и ведро ми изглеждаше тук. 

Моите съученици ги нямаше в стаята. Къде ли са? А аз не знам какво ще имаме и къде би трябвало да ида в този момент. Сама какво да върша?

В това уширение на коридора се виждаха вратите на още две стаи. От едната излезе превъзбудено момиче. Озърташе се, оглеждаше се като че ли търси нещо. В един миг погледът му попадна върху мен. Дойде и ме заприказва:

- Здравей! Аз съм от „ в “ клас. Ти учиш същите неща като нас. Може ли да те помоля нещо?- говореше експресивно то.

Нищо не споделих, само че го гледах с очакване на въпроса.

- Ще имаме „ гмуркане “, само че си забравих кислородната бутилка. Би ли ми услужила с твоята? Моля те! Не желая да се посрамвам още от първия ден. Ще ти я върна след часовете, давам обещание. – замоли сконфузено момичето.

- Добре. Заповядай! – споделих аз и му я дадох.

След малко се зададоха, смеейки се, и моите съученици. Най-накрая се събрахме. Сега няма да се чудя накъде би трябвало да вървя.

Часовете в новото учебно заведение започнаха. Малко по-късно пристигна един преподавател - възрастен, с малко коса единствено по края на главата и с червендалесто лице. Бяхме още в междучасие и той единствено заръча:

- Ще имаме „ гмуркане “. Вземете си цялата екипировка и ви очаквам в залата, от която стартират басейните. Ще се потопим в дълбоки води! И да не си забравите кислорода да не се удавите!

Прехапах устни и с стеснение му обясних, че съм си дала бутилката на някакво момиче от различен клас.

- От първия ден! Още не се познавате, а към този момент си раздавате нещата. Боже, боже! - замърмори той - Виж си я вземи, другояче какво ще правиш в час!

Така заръча остарелият преподавател, мърморейки, само че не със завист и потегли по пътя си. Що за странна гимназия?! Че имахме такава дисциплинираност - „ дълбокоморско гмуркане и проучване на морските дълбини “, имахме, само че да се гмуркаме още от първия час? Без доктрина, без никаква подготовка! Директно впускане в дълбокото незнайно, без даже да допускаме какво ни чака!

Хм, а нямам никаква концепция къде е това момиче, на което дадох бутилката си. Дори не знам по какъв начин се споделя, с цел да запитвам за него. Знам единствено, че е от „ в “ клас.

- Ние ще дойдем с теб и ще ти помогнем. - предложиха двама съученици от моя клас.

Не се познавахме още и таман това щеше да е една опция да се опознаем.

Първо проверихме в стаята на „ в “ клас, само че там нямаше никого. Какъв ли час имаха, че да ги търсим там? Нямахме никаква визия, по тази причина тръгнахме да обикаляме по кабинетите. Ама че странни неща видяхме из тях! Колко ли шантави завършения ще ни чакат тук?

От въпросното момиче обаче нямаше и диря. Обикаляхме по коридорите, слизахме нагоре-надолу по стълбите. Качихме се дори на тавана. Но там нямаше нищо друго с изключение на пепелак. Ха-ха, най-малко обиколихме и разгледахме учебното заведение, та в този момент знаем къде какво има.

Стана ни забавно това разузнаване. Моите приятели даже се запътиха към мазето - подземието, обгърнато в секрети, заемащо цялостен един етаж в земята под постройката.  Там, подземен, е прикрито най-тайнственото. Ученици тук не идваха. Беше мрачно, влажно и прашно, с потънали в пепелак дрънкулки и предмети.

- Стига, хора! Трябва да си върна бутилката. Онова момиче няма какво да прави тук. А часът скоро ще стартира.

Те обаче не ме чуха. Беше им забавно какво крие това подземие, въпреки че изглеждаше цялостно единствено с непотребни, прибрани кой знае от по кое време неща. Но все пак имам необичайно предусещане за това място. Побиват ме тръпки.

Заслизахме по стълбите. Тъкмо бяхме навлезли в полумрачното пространство, когато нещо пропълзя по някаква захвърлена мебел. Спря се на едно място, прикрито до половина и ни загледа от там.

- Вижте, гущер! - изсмя се един от другарите ми - Като малко драконче е. 

- Глупости! - побутна го другият по рамото - гущерите не живеят на такива места.

След това затрополиха надолу по стълбите, с цел да погледнат нещото по-добре.

В този момент обаче то се появи напълно и се издигна във въздуха. Носеше се, без даже да има крила. Просто висеше в него като че ли е на повърхността на водата. Дори проговори:

- Не съм гущер. Не ме оприличавайте на познати за вас облици. Аз съм нещо напълно друго от това.

Да, в този момент несъмнено не приличаше на гущер. Имаше единствено два крайници - начело, без задни. Тялото му последователно се стесняваше обратно и преминаваше в опашка. Около главата имаше яка, съвсем като тъничка транспарантна ципа.

Другарите ми се разтрепераха като листи. Изгубиха мозъка и дума. Не единствено че е необичайно и лети без крила, ами и приказва. Те показаха с треперещи пръсти и изломотиха:

- К-к-к-а-а-а-к-кво е т-т-о-в-в-в-а!?

В този миг се появиха още две такива същества. Бяха по-различни от първото. Малко по-различни. Него оприличихме на гущер, едното от новите на птиче, а другото, което стоеше единствено на земята без да лети, на пчеличка в кошничка. Не че доста приличаха на тези неща, само че по какъв начин бихме могли да ги опишем, с изключение на да ги съпоставим с нещо познато?

Сега, когато очите ни привикнаха с тъмнината, забелязахме, че тези същества са като че ли някак транспарантни. И в действителност не изглеждаха враждебни, въпреки че в началото крепко ни уплашиха. Но това очевидно е поради срещата с нещо необичайно и непознато. Обикновено непознатото наподобява ужасно в човешките очи. Но по едно време даже ми станаха симпатични. И не бяха доста огромни - да кажем колкото носеща се във въздуха котка.

Това, което стоеше на земята, изглеждаше най-начетено и приказливо, като някакъв лидер. То заприказва:

- Не се опасявайте от нас! Няма да ви навредим.

Другарите ми се поуспокоиха и започнаха да слушат с интерес какво ще каже съществото. А то продължи:

- В оня ъгъл има три фигурки – и уточни ъгъла в дъното на мазето. - Направени са още при построяването на учебното заведение. Всеки от нас си има избрана дрънкулка. Те са нещо като порти сред нашия свят и вашия. През тях пътуваме.

- Нещо като тотемите, които са употребявали античните нации, с цел да приканват разнообразни сили ли?- позаинтересувах се аз.

- Да, нещо такова. – удостовери то - Но има проблем. От моята дрънкулка се отчупи едно парче във формата на цвете. Сега тя не работи и не мога да пътувам сред световете. Останах приклещено тук.

- И тримата ли? - попитах аз.

- Не, единствено аз, тъй като единствено моята е счупена. А те са просто солидарни и стоят с мен.

Брей, толкоз разнообразни от нас същества от някакъв несъмнено доста по-различен свят, само че и те са съпричастни между тях. Явно за неща като другарство, поддръжка и взаимопомощ няма граници, няма тук и там, а са общовалидни във Вселената.

Съществото продължи:

- Бихте ли ни помогнали и възстановили фигурката? Ние не можем да боравим с материалната природа. Възстановете я, с цел да можем да се върнем вкъщи.

- Да, добре. – съгласихме се ние към този момент без да се боим от тях. Разбирахме ги и им съчувствахме.

- Цветето е ето там - уточни съществото. - Поставете го на издаденото напред колелце от фигурката. От там падна. Закрепете го крепко, с цел да не се отчупи отново.

И по този начин, открих изчезналата част и я върнах на мястото ѝ. Фигурката беше поправена, а странните същества още веднъж можеха да минават сред световете. Каква странна работа - предмети, които са порти към нашия свят за някакви безплътни създания. Ама въпреки всичко и античните нации са го знаели и са правели тотеми за тази цел.

Съществата от нашето подземие ни благодариха. Сега това, което се влачеше по земята, можеше и то да се издигне във въздуха и добави:

- Ще ти кажа къде е момичето, което търсиш. Ние можем да обикаляме на всички места свободно и неусетно. Видях го. Не е неприятно дете. Ще ти върне бутилката незабавно, знам го.

Съществото ме насочи и аз също му благодарих. След това всички си тръгнахме по своя път. Взаимно си помогнахме - хора и същества от различен свят. Като другари, а не като врагове. Явно не всичко непознато е необичайно, зло или рисково, а ние се опасяваме единствено тъй като е непознато за нас. Надявам се това да се отнася и за новите ми съученици…

Автор: Мирослава Дачева

Визитка: Мирослава е на 27 година Пише разкази, стихове и есета от ученичка. Обича и да рисува. В творчеството си - както в изобразителното, по този начин и в литературното - визира основно две огромни тематики - природата и фантастиката. Вярва, че има нещо оттатък това, което можем да забележим и усетим. Темите, които показва в творбите си, са: природата и отношението на индивида към нея, животните и техните усеща, духовната същина на индивида, неговите вътрешни терзания, съзнанието, космоса и висшите сфери на битие. Със свои творби е взела участие в редица учебни и национални състезания и изложения.