15-годишните българчета са на последно място в ЕС по математика, а четенето им е трудно
Първенец в класацията е Сингапур, а на последно място е Камбоджа. България е на последно място в Европейския съюз.
Изследването PISA 2022 е направено измежду възпитаници на 15-годишна възраст от 81 страни. Те са решавали проби по математика, четене и естествени науки, като главната оценена област е математическа просветеност. В България проби се състояха в интервала 21 март - 22 април 2022 година измежду 6107 възпитаници, родени през 2006 година от 202 учебни заведения в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-вече са деветокласниците - 92 %, съобщи Българска телеграфна агенция.
Средният резултат на българските възпитаници по математическа просветеност, която е във фокуса на проучването, е 417 точки. Той е по-нисък от междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който е 472.
Резултатите на българските възпитаници са сходни с тези от предходните проучвания на PISA, които се организират на всеки три години. В същото време в международен мащаб се следи забележителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша.
Учениците от Сингапур обичайно най-силно се показват като имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай.
Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чил и. 54 % от българските възпитаници са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестванията по четене техният дял е 53 %, а по естествени науки - 48 %.
Социалната среда оказва мощно въздействие на представянето на учениците, стана известно при представянето на резултатите от проучването в МОН.
Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, демонстрират по-високи резултати и по четене с схващане, и по математика, и по естествени науки .
Заедно с това се открива, че към 46 на 100 от българските възпитаници се разсейват с цифрови устройства в клас, до момента в който междинният % за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 30 на 100. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на българските възпитаници, като се оказва, че към 48 % от учениците не слушат какво споделя учителя им в часа по математика. Това е със 18 на 100 повече от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Министърът на образованието Галин Цоков разяснява, че най-важно е знанията да бъдат употребявани в живота, че за достиженията на учениците е основна ролята на ангажираността на родителите в образованието, както и на четенето
" Едно такова семейство - над 16 книги подсигурява, че детето ще изкара второ и над второ равнище на резултати и по трите проби - и по четивна просветеност, и по математика, и по естествени науки ", уточни проф. Цоков.
В идващите години МОН ще работи целеустремено за това българските възпитаници да могат да осъществят уменията, свързани с овладените от тях познания. Тогава ще се покачат и резултатите при идващото проучване на PISА през 2025 година, и тези от нашите външни оценения, счита министърът на образованието
" Ще подкрепим и учителите, и учебните заведения. Няма по какъв начин да ги подготвим особено за PISA проби. Това, което можем да създадем, е да ги подкрепим в това да се осъществят стандарти за качество в образованието. Децата да приключват съответния клас или стадий на образование с овладени компетентности, които да могат да ползват на процедура ", изясни министър Цоков.
По думите му другите страни се пробват да престроят своите просветителни системи по друг метод. " Те не ги пренастройват напълно, с цел да дават отговор на PISA тестванията, a тънко ги трансформират. Такъв ще бъде и нашият метод ", сподели още той.
Министър Цоков заяви, че е получил увещание от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени спомагателни разбори особено за България, които да подкрепят и екипа на МОН при обмисляне на бъдещите ограничения.
Изследването PISA 2022 е направено измежду възпитаници на 15-годишна възраст от 81 страни. Те са решавали проби по математика, четене и естествени науки, като главната оценена област е математическа просветеност. В България проби се състояха в интервала 21 март - 22 април 2022 година измежду 6107 възпитаници, родени през 2006 година от 202 учебни заведения в цялата страна. Учениците са от осми, девети и десети клас, като най-вече са деветокласниците - 92 %, съобщи Българска телеграфна агенция.
Средният резултат на българските възпитаници по математическа просветеност, която е във фокуса на проучването, е 417 точки. Той е по-нисък от междинния за Организацията за икономическо сътрудничество и раз, който е 472.
Резултатите на българските възпитаници са сходни с тези от предходните проучвания на PISA, които се организират на всеки три години. В същото време в международен мащаб се следи забележителен спад на резултатите. Най-осезаем е той в страни, като Нидерландия, Норвегия, Полша.
Учениците от Сингапур обичайно най-силно се показват като имат 574 точки. Следват ги тези от Макао и Китай.
Резултатите на България са сходни с тези на Кипър, Молдова, Монголия, Катар и Чил и. 54 % от българските възпитаници са с резултат по-нисък от базовия за умения по математика. На тестванията по четене техният дял е 53 %, а по естествени науки - 48 %.
Социалната среда оказва мощно въздействие на представянето на учениците, стана известно при представянето на резултатите от проучването в МОН.
Показателно е, че учениците, в чиито домове има повече от 16 книги, демонстрират по-високи резултати и по четене с схващане, и по математика, и по естествени науки .
Заедно с това се открива, че към 46 на 100 от българските възпитаници се разсейват с цифрови устройства в клас, до момента в който междинният % за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз е 30 на 100. Значително спада и процентът на задържане на вниманието на българските възпитаници, като се оказва, че към 48 % от учениците не слушат какво споделя учителя им в часа по математика. Това е със 18 на 100 повече от междинното за Организацията за икономическо сътрудничество и раз
Министърът на образованието Галин Цоков разяснява, че най-важно е знанията да бъдат употребявани в живота, че за достиженията на учениците е основна ролята на ангажираността на родителите в образованието, както и на четенето
" Едно такова семейство - над 16 книги подсигурява, че детето ще изкара второ и над второ равнище на резултати и по трите проби - и по четивна просветеност, и по математика, и по естествени науки ", уточни проф. Цоков.
В идващите години МОН ще работи целеустремено за това българските възпитаници да могат да осъществят уменията, свързани с овладените от тях познания. Тогава ще се покачат и резултатите при идващото проучване на PISА през 2025 година, и тези от нашите външни оценения, счита министърът на образованието
" Ще подкрепим и учителите, и учебните заведения. Няма по какъв начин да ги подготвим особено за PISA проби. Това, което можем да създадем, е да ги подкрепим в това да се осъществят стандарти за качество в образованието. Децата да приключват съответния клас или стадий на образование с овладени компетентности, които да могат да ползват на процедура ", изясни министър Цоков.
По думите му другите страни се пробват да престроят своите просветителни системи по друг метод. " Те не ги пренастройват напълно, с цел да дават отговор на PISA тестванията, a тънко ги трансформират. Такъв ще бъде и нашият метод ", сподели още той.
Министър Цоков заяви, че е получил увещание от ръководителя на PISA Андреас Шлайхер, че ще бъдат направени спомагателни разбори особено за България, които да подкрепят и екипа на МОН при обмисляне на бъдещите ограничения.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ