Свещеният граал на модата: Могат ли дрехите да се рециклират наистина
Първата в света фабрика за преработване на текстил с комерсиална цел е крайъгълен камък в решаването на колосалния проблем с отпадъците в модата, които стават от ден на ден. На шведския бряг на Балтийско море, в град Сундсвал - дом на целулозно-хартиената индустрия на страната - екип от учени, химици, бизнесмени и производители на текстил чества значим рожден ден под знаме, което носи лозунга " #SolutionsAreSexy ".
Шведският производител на целулоза Renewcell преди малко е разкрил първата в света фабрика за произвеждане на целулоза за химическо преработване на текстил в търговски мащаб, откакто е прекарал 10 години в създаване на технологията, написа BBC.
Докато механичното преработване на текстил, което включва ръчно накъсване на облеклата и разкъсването им на нишки, съществува от епохи, Renewcell е първата комерсиална фабрика, която употребява химическо преработване, което ѝ разрешава да увеличи качеството и да усили мащаба на производството.
Според някои оценки всяка година в международен мащаб се създават над 100 милиарда броя облекла, като 65% от тях приключват на сметището в границите на 12 месеца. При депонирането на боклуци се отделят равни количества въглероден диоксид и метан - вторият парников газ е 28 пъти по-силен от първия за интервал от 100 години. По данни на Организация на обединените нации стилната промишленост е виновна за 8-10% от международните въглеродни излъчвания.
Само 1% от рециклираните облекла се трансформират още веднъж в нови дрехи. Макар че благотворителните магазини, текстилните банки и схемите за " назад приемане " от търговците на дребно оказват помощ за запазването на дарените облекла в годно за носене положение в обращение, опциите за преработване на облекла в края на виталния им цикъл понастоящем са лимитирани. Много от магазините на огромните търговски вериги, в това число Levi Strauss и H&M, ползват тристепенна система: препродажба (например на благотворителни магазини), повторна приложимост (превръщане в други артикули, като кърпи за разчистване или мопове) или преработване (в поставка за килими, изолационен материал или заряд за матраци - облеклата не са посочени като възможност).
Голяма част от техническите компликации при преработването на износени облекла в нови се дължат на техния състав. По-голямата част от облеклата в дрешниците ни са направени от примес от текстилни материали, като най-широко публикуваното влакно е полиестерът, който съставлява 54% от общото международно произвеждане на нишки, съгласно международната организация с нестопанска цел Textile Exchange. Памукът е на второ място с пазарен дял от почти 22 %. Причината за необятното разпространяване на полиестера е ниската цена на синтетичните нишки въз основата на изкопаеми горива, което ги прави известен избор за марките за бърза мода, които слагат цената над всичко - полиестерът коства два пъти по-малко на кг от памука.
Докато пластмасовата промишленост е в положение да разгражда чист полиестер (PET) от десетилетия, смесеният темперамент на текстила е предизвикателство за преработване на едното влакно, без да се разгражда другото.
Използвайки 100% текстилни боклуци - главно остарели тениски и дънки - като суровина, заводът Renewcell създава биоразградима целулозна маса, която назовава Circulose. Текстилът първо се раздробява и от него се отстраняват копчетата, циповете и цветовете. След това те се подлагат на механична и химическа обработка, която оказва помощ за деликатното обособяване на компактно заплетените памучни нишки едно от друго. Това, което остава, е чиста целулоза.
След изсушаване листът целулоза се усеща като дебела хартия. След това тя може да бъде разтворена от производителите на вискоза и да бъде изпредена в нов вискозен плат. Renewcell твърди, че зарежда процеса си със 100% възобновима сила, генерирана от водната сила на близката река Индалсалвен.
Шведската фешън марка H&M, която създава три милиарда дрехи годишно и е ранен вложител в Renewcell, е подписала петгодишен контракт за 10 000 тона целулоза - еквивалент на 50 милиона тениски. Zara също си партнира с Renewcell за капсулна сбирка през 2022 година
Но технологията на Renewcell има ограничавания - тя може да рециклира единствено облекла, които са направени от памук, като се позволява единствено до 5% наличие на непамучни материали. " Отчасти това се дължи на обстоятелството, че е мъчно да се отдели полиестерът, чието прекомерно огромно количество въздейства на качеството на продукта, само че също по този начин желаеме да сме сигурни, че от другия край ще излезе порядъчен рандеман ", споделя Кавали-Бьоркман.
Кавали-Бьоркман споделя, че разчитането на бързата мода на евтини синтетични нишки е повлияло на отношението на потребителите към цената на облеклата. " Преди да имаме индустриализирано произвеждане на текстил, хората се грижеха за облеклата си ", споделя той. " Те ги ремонтираха, тъй като облеклата бяха инвестиция. Днес облеклата са толкоз евтини, че схващането е, че постоянно можеш да отгледаш още памук, постоянно можеш да изпомпаш още нефт - това е доста по-лесно, в сравнение с да положиш старания да създадеш първокласен артикул от нещо, което към този момент съществува и може да остане в обращение. "
Наташа Радклиф-Томас, професор по маркетинг и резистентен бизнес в Британското учебно заведение за мода, е съгласна, че това е въпрос на стойност. " Често ни се коства, че можем да се измъкнем от отпадъците посредством преработване, и въпреки че преработването е основна част от решението, то не е отправната точка ", споделя тя, като показва свръхпроизводството и потреблението като съществени аргументи за казуса с отпадъците в стилната промишленост. Евтините и нискокачествени облекла значат, че за потребителите постоянно е по-евтино да си купят нова дреха, в сравнение с да ремонтират даден продукт.
Други компании обаче насочват напъните си към синтетичните и смесените материали, които са необятно употребявани от марките за бърза мода.
Компанията Worn Again Technologies, основана в Нотингам, Обединеното кралство, набра 27,6 млн. паунда (34,2 млн. долара) през октомври, с цел да построи демонстрационен цех за преработване на текстил във Винтертур, Швейцария, за мъчно рециклируеми смеси от тъкани, като да вземем за пример облекла, направени от смеси от полиестер и памук.
Вместо да експлоатира своя лична фабрика в търговски мащаб, Worn Again (в която влага и H&M) създава развой, който ще бъде лицензиран за оператори на огромни заводи по света и който би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2024 година
Технологията на Worn Again се разграничава от наличните сега, защото употребява химическо, а не механично преработване, което разделя полимерните вериги и ги връща към еквивалентното молекулно тегло на първичните. Това дава опция за по-качествено и огромно преработване на полиестерни и полипамучни смеси. Друга основна отличителна линия на химическото преработване на технологията е, че тя може да рециклира текстил назад в текстил.
Радклиф-Томас споделя, че този тип метод може да помогне за решаването на систематичния проблем с кръговата циркулация в стилната промишленост, когато става въпрос за синтетични нишки. Тя споделя, че доста марки постоянно популяризират изказвания за преработване и наново потребление на текстил, като пазят сбирките си от рециклиран полиестер, само че в действителност тези дрехи не са " кръгови ", тъй като са направени от рециклирани пластмасови бутилки, а не от текстил.
Въглеродните излъчвания
Емисиите от пътуванията, нужни за отразяването на този материал, са 0 kg CO2. Емисиите от цифровите технологии, свързани с тази история, се правят оценка на 1,2-3,6 г CO2 на обзор на страница.
" Огромната част от преработвания полиестер в модата идва от напълно друга верига на доставки - индустрията за пластмасови бутилки ", споделя тя. " Първоначално, когато марките започнаха да създават дрехи от пластмасови бутилки, това се възприемаше като доста позитивна стъпка. Сега виждаме, че това не е кръгообразен модел. "
Преди да сме индустриализирали производството на текстил, хората са се грижили за облеклата си - Харалд Кавали-Бьоркман
Никол Райкрофт, основателка на Canopy, си спомня за недоверчиви диалози от 2013 година за капацитета на преработването на текстил до текстил. " Много стандартни производители ни споделяха, че сме луди, че решенията от последващо потомство са невъзможни в търговски мащаб ", споделя тя. " Renewcell е доказателство за това какво е допустимо. До 2030 година желаеме най-малко половината от създадените от индивида целулозни текстилни артикули да идват от кръгови първични материали. "
Кейт Райли, началник на тактиката за синтетични нишки и материали в организацията с нестопанска цел Textile Exchange, споделя, че фирмите ще би трябвало да разработят бизнес модели, които да се концентрират върху ремонта, наемането и абонамента.
" Това е от основно значение за работата по затваряне на цикъла и прекосяване от взаимозависимост от стандартните синтетични материали, получени от изкопаеми горива, към текстилни първични материали ", споделя тя.
Textile Exchange разказва увеличението на преработването на текстил до текстил като " свещения граал " на кръговата мода. С кохортата от компании, подготвени да усилят мащаба на своите потвърдени технологии, тази цел към този момент не наподобява толкоз непостижима.
Шведският производител на целулоза Renewcell преди малко е разкрил първата в света фабрика за произвеждане на целулоза за химическо преработване на текстил в търговски мащаб, откакто е прекарал 10 години в създаване на технологията, написа BBC.
Докато механичното преработване на текстил, което включва ръчно накъсване на облеклата и разкъсването им на нишки, съществува от епохи, Renewcell е първата комерсиална фабрика, която употребява химическо преработване, което ѝ разрешава да увеличи качеството и да усили мащаба на производството.
Според някои оценки всяка година в международен мащаб се създават над 100 милиарда броя облекла, като 65% от тях приключват на сметището в границите на 12 месеца. При депонирането на боклуци се отделят равни количества въглероден диоксид и метан - вторият парников газ е 28 пъти по-силен от първия за интервал от 100 години. По данни на Организация на обединените нации стилната промишленост е виновна за 8-10% от международните въглеродни излъчвания.
Само 1% от рециклираните облекла се трансформират още веднъж в нови дрехи. Макар че благотворителните магазини, текстилните банки и схемите за " назад приемане " от търговците на дребно оказват помощ за запазването на дарените облекла в годно за носене положение в обращение, опциите за преработване на облекла в края на виталния им цикъл понастоящем са лимитирани. Много от магазините на огромните търговски вериги, в това число Levi Strauss и H&M, ползват тристепенна система: препродажба (например на благотворителни магазини), повторна приложимост (превръщане в други артикули, като кърпи за разчистване или мопове) или преработване (в поставка за килими, изолационен материал или заряд за матраци - облеклата не са посочени като възможност).
Голяма част от техническите компликации при преработването на износени облекла в нови се дължат на техния състав. По-голямата част от облеклата в дрешниците ни са направени от примес от текстилни материали, като най-широко публикуваното влакно е полиестерът, който съставлява 54% от общото международно произвеждане на нишки, съгласно международната организация с нестопанска цел Textile Exchange. Памукът е на второ място с пазарен дял от почти 22 %. Причината за необятното разпространяване на полиестера е ниската цена на синтетичните нишки въз основата на изкопаеми горива, което ги прави известен избор за марките за бърза мода, които слагат цената над всичко - полиестерът коства два пъти по-малко на кг от памука.
Докато пластмасовата промишленост е в положение да разгражда чист полиестер (PET) от десетилетия, смесеният темперамент на текстила е предизвикателство за преработване на едното влакно, без да се разгражда другото.
Използвайки 100% текстилни боклуци - главно остарели тениски и дънки - като суровина, заводът Renewcell създава биоразградима целулозна маса, която назовава Circulose. Текстилът първо се раздробява и от него се отстраняват копчетата, циповете и цветовете. След това те се подлагат на механична и химическа обработка, която оказва помощ за деликатното обособяване на компактно заплетените памучни нишки едно от друго. Това, което остава, е чиста целулоза.
След изсушаване листът целулоза се усеща като дебела хартия. След това тя може да бъде разтворена от производителите на вискоза и да бъде изпредена в нов вискозен плат. Renewcell твърди, че зарежда процеса си със 100% възобновима сила, генерирана от водната сила на близката река Индалсалвен.
Шведската фешън марка H&M, която създава три милиарда дрехи годишно и е ранен вложител в Renewcell, е подписала петгодишен контракт за 10 000 тона целулоза - еквивалент на 50 милиона тениски. Zara също си партнира с Renewcell за капсулна сбирка през 2022 година
Но технологията на Renewcell има ограничавания - тя може да рециклира единствено облекла, които са направени от памук, като се позволява единствено до 5% наличие на непамучни материали. " Отчасти това се дължи на обстоятелството, че е мъчно да се отдели полиестерът, чието прекомерно огромно количество въздейства на качеството на продукта, само че също по този начин желаеме да сме сигурни, че от другия край ще излезе порядъчен рандеман ", споделя Кавали-Бьоркман.
Кавали-Бьоркман споделя, че разчитането на бързата мода на евтини синтетични нишки е повлияло на отношението на потребителите към цената на облеклата. " Преди да имаме индустриализирано произвеждане на текстил, хората се грижеха за облеклата си ", споделя той. " Те ги ремонтираха, тъй като облеклата бяха инвестиция. Днес облеклата са толкоз евтини, че схващането е, че постоянно можеш да отгледаш още памук, постоянно можеш да изпомпаш още нефт - това е доста по-лесно, в сравнение с да положиш старания да създадеш първокласен артикул от нещо, което към този момент съществува и може да остане в обращение. "
Наташа Радклиф-Томас, професор по маркетинг и резистентен бизнес в Британското учебно заведение за мода, е съгласна, че това е въпрос на стойност. " Често ни се коства, че можем да се измъкнем от отпадъците посредством преработване, и въпреки че преработването е основна част от решението, то не е отправната точка ", споделя тя, като показва свръхпроизводството и потреблението като съществени аргументи за казуса с отпадъците в стилната промишленост. Евтините и нискокачествени облекла значат, че за потребителите постоянно е по-евтино да си купят нова дреха, в сравнение с да ремонтират даден продукт.
Други компании обаче насочват напъните си към синтетичните и смесените материали, които са необятно употребявани от марките за бърза мода.
Компанията Worn Again Technologies, основана в Нотингам, Обединеното кралство, набра 27,6 млн. паунда (34,2 млн. долара) през октомври, с цел да построи демонстрационен цех за преработване на текстил във Винтертур, Швейцария, за мъчно рециклируеми смеси от тъкани, като да вземем за пример облекла, направени от смеси от полиестер и памук.
Вместо да експлоатира своя лична фабрика в търговски мащаб, Worn Again (в която влага и H&M) създава развой, който ще бъде лицензиран за оператори на огромни заводи по света и който би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2024 година
Технологията на Worn Again се разграничава от наличните сега, защото употребява химическо, а не механично преработване, което разделя полимерните вериги и ги връща към еквивалентното молекулно тегло на първичните. Това дава опция за по-качествено и огромно преработване на полиестерни и полипамучни смеси. Друга основна отличителна линия на химическото преработване на технологията е, че тя може да рециклира текстил назад в текстил.
Радклиф-Томас споделя, че този тип метод може да помогне за решаването на систематичния проблем с кръговата циркулация в стилната промишленост, когато става въпрос за синтетични нишки. Тя споделя, че доста марки постоянно популяризират изказвания за преработване и наново потребление на текстил, като пазят сбирките си от рециклиран полиестер, само че в действителност тези дрехи не са " кръгови ", тъй като са направени от рециклирани пластмасови бутилки, а не от текстил.
Въглеродните излъчвания
Емисиите от пътуванията, нужни за отразяването на този материал, са 0 kg CO2. Емисиите от цифровите технологии, свързани с тази история, се правят оценка на 1,2-3,6 г CO2 на обзор на страница.
" Огромната част от преработвания полиестер в модата идва от напълно друга верига на доставки - индустрията за пластмасови бутилки ", споделя тя. " Първоначално, когато марките започнаха да създават дрехи от пластмасови бутилки, това се възприемаше като доста позитивна стъпка. Сега виждаме, че това не е кръгообразен модел. "
Преди да сме индустриализирали производството на текстил, хората са се грижили за облеклата си - Харалд Кавали-Бьоркман
Никол Райкрофт, основателка на Canopy, си спомня за недоверчиви диалози от 2013 година за капацитета на преработването на текстил до текстил. " Много стандартни производители ни споделяха, че сме луди, че решенията от последващо потомство са невъзможни в търговски мащаб ", споделя тя. " Renewcell е доказателство за това какво е допустимо. До 2030 година желаеме най-малко половината от създадените от индивида целулозни текстилни артикули да идват от кръгови първични материали. "
Кейт Райли, началник на тактиката за синтетични нишки и материали в организацията с нестопанска цел Textile Exchange, споделя, че фирмите ще би трябвало да разработят бизнес модели, които да се концентрират върху ремонта, наемането и абонамента.
" Това е от основно значение за работата по затваряне на цикъла и прекосяване от взаимозависимост от стандартните синтетични материали, получени от изкопаеми горива, към текстилни първични материали ", споделя тя.
Textile Exchange разказва увеличението на преработването на текстил до текстил като " свещения граал " на кръговата мода. С кохортата от компании, подготвени да усилят мащаба на своите потвърдени технологии, тази цел към този момент не наподобява толкоз непостижима.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ