Путин постигна целите си в Сирия
Първата цел на Путин, както писах тогава, беше да преутвърди статуса на Русия като суверенна велика мощ с световно въздействие и приета сфера на ползи, разпростряла се и отвън границите на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Тя е реализирана. Русия се утвърди като основен състезател в най-горещата точка на международната политика – Близкия изток, състезател, против който и без който нищо не може да се направи. Съединени американски щати са в тотално оттегляне на сирийския фронт. Нещо повече, 30 септември 2015 година се оказа краят на безвъпросната световна военнополитическа надмощие на Вашингтон, както крахът на банка „ Lehman brothers “ през септември 2008 година се оказа краят на безвъпросната надмощие в стопанската система на Вашингтонския консенсус.
Европейски Съюз и НАТО бяха и си останаха несъответстващи на предизвикването. Руският преговорен развой за Сирия в Астана засенчи западните си съперници. Глобалното въздействие на Русия получи отражение в необичайно превърната форма в теориите на конспирацията за фамозните съветски хакери, сякаш създали Тръмп президент, и за съветските медии, сякаш супермайстори на операцията.
Втората цел на Путин съгласно коментара ми от 2015 година бе отбраната на Башар Асад, или както той избира да споделя, на сирийската държавност и териториална целокупност, а и по-общо да се постави завършек на насилствения експорт на „ народна власт “ от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз, който се провали изцяло през последното десетилетие и половина от Афганистан и Ирак до Либия и Украйна и стана причина и за разрушаването на последната, и за бежанската рецесия в Европа и надигането на десния шовинизъм.
Тази цел също е значително реализирана. През септември 2015 година рухването на Асад или пък отделянето на дребна крайбрежна алауитска Сирия изглеждаше въпрос на месеци. Сега той управлява 85% от територията на страната и никой даже във Вашингтон и Тел Авив към този момент не си показва ръководството й без него. Въоръжената съпротива против него е раздробена, маргинализирана и изоставена от Съединени американски щати.
Възможно е след разгрома на ИД да има и интервенция на Русия в Либия за възобновяване на нейната държавност, с което да се затвори и другият основен кран за стихийна противозаконна миграция към Европа. Възможна е и интервенция на Русия в Афганистан за умиротворяването му след краха на миисята на НАТО. Съединени американски щати няма повече да се решат да „ демократизират “ принудително никоя друга страна от Третия свят. Заканите на Тръмп към Северна Корея, Иран и Венецуела са празни заклинания, които не се одобряват съществено.
Третата цел на Путин, също значително изпълнена, бе да консолидира комбинирана световна и шиитска близкоизточна коалиция против експортьорите и настойниците на сунитския радикализъм – Саудитска Арабия, Катар и Турция, които бяха също и основните американски спътници в района. Изострянето на спора сред шиити и сунити стартира по виновност на Съединени американски щати в Ирак и по-късно в Сирия след началото на „ Арабската пролет “. Самата Русия беше пострадала от сунитския тероризъм, внeсен от Саудитска Арабия, още от началото на 90-те години.
И не щеш ли Катар, а след него и Турция, изпаднаха от каруцата на Рияд. Стреснат от опита за прелом и от твърдия метод на Русия след свалянето на нейния аероплан, Ердоган се извъртя на 180 градуса. Изострянето на кюрдския въпрос вкара Анкара в обединението на Москва дружно с Техеран, Багдад, Дамаск и Бейрут. При това в ролята на по-малък брат на първите двама. С това се основават условия за евентуално цялостно преформатиране на Близкия изток с коренно намаляване на саудитите, на което можем да станем очевидци още до края на това десетилетие.
Четвъртата цел на Путин, да се ликвидира ИД и да се скърши гръбнакът и на съветския ислямистки тероризъм отвън границите на Русия, се взема решение също сполучливо, въпреки по нея да остава още много работа. Решава се основно от въздуха, с лимитирани сухопътни сили, дребни човешки загуби и положително взаимоотношение със сирийците и другите съдружници на терена. И в самата Русия ИД очевидно не е в положение да провежда нищо сходно на зверските терористични офанзиви на чеченските муджахидини от 90-те и началото на 2000-те години. Това дава на съветския президент висок авторитет и политическа непоклатимост вкъщи.
При това престижът на Путин и измежду съветските мюсюлмани и в международната ислямска общественост остава неизмеримо висок. Той се трансформира в съдружник на умерените държавни управления в мюсюлмански страни в битката със личните им ислямски екстремисти, какъвто е и казусът във Филипините. Факт е, че Русия, която в този момент безмилостно изтребва хиляди ислямски терористи всяка седмица, е по-популярна в мюсюлманския свят и много по-слабо наранена вкъщи си от ислямистки гнет, в сравнение с западноевропейските страни, които оказват помощ на ИД в Сирия, само че търпят безреден терористичен разгул вкъщи си, постоянно от свои лични жители.
Очевидни са и другите победи на Путин – потвърди, че не изоставя съдружниците си в неволя и че надеждно избира злото пред по-голямото зло – като в тази ситуация с преврата против Ердоган. Демонстрира техническите си благоприятни условия, обезпечи великодушни контракти за експорт на военнопромишления си комплекс. Обучи великолепно армията си за дейности против съперник и в условия, с които ще им следва да се сблъскват и в бъдеще.
Москва сподели, че е способна да води относително продължителна, само че евтина, с дребни загуби и ефикасна, постигаща задачите си в рационални периоди война надалеч от личната си територия, с дребни мобилни сили и чудесно взаимоотношение на Върховен касационен съд с ВМФ и сухопътните сили, с потребление на крилати ракети от кораби, подводници и стратегически бомбардировачи, основани в Средиземно и Каспийско море и навътре в Русия.
Разбира се, войната в Сирия още не е свършила – ликвидирането на ИД, Ан-Нусра и другите терористични банди ще отнеме още доста месеци, може би година. „ Зоните за сигурност “ ще би трябвало да обзет цялата територия на страната. После сложен и нескончаем политически развой, изключително що се отнася до кюрдския въпрос, за който споделят, че щял да бъде „ палестинският въпрос на XXI век “. Но може да се каже, че успеха на Путин в Сирия е сигурна.
В умозаключение единствено няколко думи за срещата на Путин с Ердоган в четвъртък, 28 септември. За по-малко от две години политиката на турския водач към Русия и Сирия под въздействие на съветската военна мощ и стопански напън се извъртя радикално. Ердоган по сложния метод, в последния миг усети, че държанието му от 2011 доникъде на 2016 година заплашва страната му с злополука и разпад, а него със гибел от ръцете на военните. Страхът от преврата го накара да не помни най-малко краткотрайно и упоритостите си за районно водачество. Той в действителност премисли цялата си външна политика като се изключи страха си от кюрдите, само че и там се подреди чинно в редичката на съдружниците на Русия и Иран.
В четвъртък Ердоган се съгласи с Путин, че и двете страни са „ за “ териториалната целокупност на Сирия, срещу основаването на кюрдска страна за сметка на Сирия или Ирак и „ за “ изтласкването на Съединени американски щати от северна Сирия за намаляване въздействието им върху кюрдите. С последното Турция виртуално се сбогува с НАТО и с американската сфера на въздействие.
Макар че Реджеп промени (за трети път) отношението си към Башар – в този момент към позитивно, персоналните им връзки отпреди 2011 година в никакъв случай няма да се върнат, т.е. Анкара в никакъв случай няма да се употребява с благоразположението на Дамаск, с което ще се употребява Москва. Напротив, от Турция ще се желае да връща доста в процеса на възобновяване на Сирия.
Анкара обаче към този момент е комфортна за Русия с вбиването си на чеп сред кюрдите в Африн и Рожава, с което се изключва шансът да възникне обединена кюрдска територия на север и да се заплаши целостта на Сирия. А също с позицията си по целостта на Ирак и неприемането на кюрдския референдум там.
Но Путин очевидно няма религия в смяната на Ердоган, ще води своя тънка игра с кюрдите и разположи свои сили в Африн, с цел да не разреши на Турция да прекрачи границите, които й дефинира Москва. Още един извод е, че Русия доста се промени в хода на сирийската война и ще води все по-хитра и цинична външна политика, несмущавана даже от обичайните усеща сред съветския и другите нации, с което е добре българските политици да са наясно занапред.
Тя е реализирана. Русия се утвърди като основен състезател в най-горещата точка на международната политика – Близкия изток, състезател, против който и без който нищо не може да се направи. Съединени американски щати са в тотално оттегляне на сирийския фронт. Нещо повече, 30 септември 2015 година се оказа краят на безвъпросната световна военнополитическа надмощие на Вашингтон, както крахът на банка „ Lehman brothers “ през септември 2008 година се оказа краят на безвъпросната надмощие в стопанската система на Вашингтонския консенсус.
Европейски Съюз и НАТО бяха и си останаха несъответстващи на предизвикването. Руският преговорен развой за Сирия в Астана засенчи западните си съперници. Глобалното въздействие на Русия получи отражение в необичайно превърната форма в теориите на конспирацията за фамозните съветски хакери, сякаш създали Тръмп президент, и за съветските медии, сякаш супермайстори на операцията.
Втората цел на Путин съгласно коментара ми от 2015 година бе отбраната на Башар Асад, или както той избира да споделя, на сирийската държавност и териториална целокупност, а и по-общо да се постави завършек на насилствения експорт на „ народна власт “ от страна на Съединени американски щати и Европейски Съюз, който се провали изцяло през последното десетилетие и половина от Афганистан и Ирак до Либия и Украйна и стана причина и за разрушаването на последната, и за бежанската рецесия в Европа и надигането на десния шовинизъм.
Тази цел също е значително реализирана. През септември 2015 година рухването на Асад или пък отделянето на дребна крайбрежна алауитска Сирия изглеждаше въпрос на месеци. Сега той управлява 85% от територията на страната и никой даже във Вашингтон и Тел Авив към този момент не си показва ръководството й без него. Въоръжената съпротива против него е раздробена, маргинализирана и изоставена от Съединени американски щати.
Възможно е след разгрома на ИД да има и интервенция на Русия в Либия за възобновяване на нейната държавност, с което да се затвори и другият основен кран за стихийна противозаконна миграция към Европа. Възможна е и интервенция на Русия в Афганистан за умиротворяването му след краха на миисята на НАТО. Съединени американски щати няма повече да се решат да „ демократизират “ принудително никоя друга страна от Третия свят. Заканите на Тръмп към Северна Корея, Иран и Венецуела са празни заклинания, които не се одобряват съществено.
Третата цел на Путин, също значително изпълнена, бе да консолидира комбинирана световна и шиитска близкоизточна коалиция против експортьорите и настойниците на сунитския радикализъм – Саудитска Арабия, Катар и Турция, които бяха също и основните американски спътници в района. Изострянето на спора сред шиити и сунити стартира по виновност на Съединени американски щати в Ирак и по-късно в Сирия след началото на „ Арабската пролет “. Самата Русия беше пострадала от сунитския тероризъм, внeсен от Саудитска Арабия, още от началото на 90-те години.
И не щеш ли Катар, а след него и Турция, изпаднаха от каруцата на Рияд. Стреснат от опита за прелом и от твърдия метод на Русия след свалянето на нейния аероплан, Ердоган се извъртя на 180 градуса. Изострянето на кюрдския въпрос вкара Анкара в обединението на Москва дружно с Техеран, Багдад, Дамаск и Бейрут. При това в ролята на по-малък брат на първите двама. С това се основават условия за евентуално цялостно преформатиране на Близкия изток с коренно намаляване на саудитите, на което можем да станем очевидци още до края на това десетилетие.
Четвъртата цел на Путин, да се ликвидира ИД и да се скърши гръбнакът и на съветския ислямистки тероризъм отвън границите на Русия, се взема решение също сполучливо, въпреки по нея да остава още много работа. Решава се основно от въздуха, с лимитирани сухопътни сили, дребни човешки загуби и положително взаимоотношение със сирийците и другите съдружници на терена. И в самата Русия ИД очевидно не е в положение да провежда нищо сходно на зверските терористични офанзиви на чеченските муджахидини от 90-те и началото на 2000-те години. Това дава на съветския президент висок авторитет и политическа непоклатимост вкъщи.
При това престижът на Путин и измежду съветските мюсюлмани и в международната ислямска общественост остава неизмеримо висок. Той се трансформира в съдружник на умерените държавни управления в мюсюлмански страни в битката със личните им ислямски екстремисти, какъвто е и казусът във Филипините. Факт е, че Русия, която в този момент безмилостно изтребва хиляди ислямски терористи всяка седмица, е по-популярна в мюсюлманския свят и много по-слабо наранена вкъщи си от ислямистки гнет, в сравнение с западноевропейските страни, които оказват помощ на ИД в Сирия, само че търпят безреден терористичен разгул вкъщи си, постоянно от свои лични жители.
Очевидни са и другите победи на Путин – потвърди, че не изоставя съдружниците си в неволя и че надеждно избира злото пред по-голямото зло – като в тази ситуация с преврата против Ердоган. Демонстрира техническите си благоприятни условия, обезпечи великодушни контракти за експорт на военнопромишления си комплекс. Обучи великолепно армията си за дейности против съперник и в условия, с които ще им следва да се сблъскват и в бъдеще.
Москва сподели, че е способна да води относително продължителна, само че евтина, с дребни загуби и ефикасна, постигаща задачите си в рационални периоди война надалеч от личната си територия, с дребни мобилни сили и чудесно взаимоотношение на Върховен касационен съд с ВМФ и сухопътните сили, с потребление на крилати ракети от кораби, подводници и стратегически бомбардировачи, основани в Средиземно и Каспийско море и навътре в Русия.
Разбира се, войната в Сирия още не е свършила – ликвидирането на ИД, Ан-Нусра и другите терористични банди ще отнеме още доста месеци, може би година. „ Зоните за сигурност “ ще би трябвало да обзет цялата територия на страната. После сложен и нескончаем политически развой, изключително що се отнася до кюрдския въпрос, за който споделят, че щял да бъде „ палестинският въпрос на XXI век “. Но може да се каже, че успеха на Путин в Сирия е сигурна.
В умозаключение единствено няколко думи за срещата на Путин с Ердоган в четвъртък, 28 септември. За по-малко от две години политиката на турския водач към Русия и Сирия под въздействие на съветската военна мощ и стопански напън се извъртя радикално. Ердоган по сложния метод, в последния миг усети, че държанието му от 2011 доникъде на 2016 година заплашва страната му с злополука и разпад, а него със гибел от ръцете на военните. Страхът от преврата го накара да не помни най-малко краткотрайно и упоритостите си за районно водачество. Той в действителност премисли цялата си външна политика като се изключи страха си от кюрдите, само че и там се подреди чинно в редичката на съдружниците на Русия и Иран.
В четвъртък Ердоган се съгласи с Путин, че и двете страни са „ за “ териториалната целокупност на Сирия, срещу основаването на кюрдска страна за сметка на Сирия или Ирак и „ за “ изтласкването на Съединени американски щати от северна Сирия за намаляване въздействието им върху кюрдите. С последното Турция виртуално се сбогува с НАТО и с американската сфера на въздействие.
Макар че Реджеп промени (за трети път) отношението си към Башар – в този момент към позитивно, персоналните им връзки отпреди 2011 година в никакъв случай няма да се върнат, т.е. Анкара в никакъв случай няма да се употребява с благоразположението на Дамаск, с което ще се употребява Москва. Напротив, от Турция ще се желае да връща доста в процеса на възобновяване на Сирия.
Анкара обаче към този момент е комфортна за Русия с вбиването си на чеп сред кюрдите в Африн и Рожава, с което се изключва шансът да възникне обединена кюрдска територия на север и да се заплаши целостта на Сирия. А също с позицията си по целостта на Ирак и неприемането на кюрдския референдум там.
Но Путин очевидно няма религия в смяната на Ердоган, ще води своя тънка игра с кюрдите и разположи свои сили в Африн, с цел да не разреши на Турция да прекрачи границите, които й дефинира Москва. Още един извод е, че Русия доста се промени в хода на сирийската война и ще води все по-хитра и цинична външна политика, несмущавана даже от обичайните усеща сред съветския и другите нации, с което е добре българските политици да са наясно занапред.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ