Как са се появили държавите
Първата стъпка към възникването на страната били общностите. В дребните групи, където хората били към 150 души, връзките им се развивали от единствено себе си. Но незабавно откакто броят на членовете на общността нараснал, зародила нуждата от дисциплинарни органи, които да извърнат внимание на зараждащите спорове и несъгласия. Постепенно се появила страната.
Историкът Ювал Ной Haрари изяснява, че античните племена и страните пораждат посредством на историите, които хората споделят един с различен. Примитивните племена постоянно организирали ритуални срещи край огньовете, по време на които шаманите разказвали митове. Чрез тях се установявали общите правила за държание на общността.
Защо хората почнали да се сплотяват в общности, а по-късно и в страни? Това станало, тъй като било по-лесно в съюз с други племена да се пазят против външни врагове. На второ място, по-лесно е да се откри храна и тя да се обработва, с цел да се обезпечи препитанието. Така в примитивните селища се появило разделяне на труда. Мъжете осигурявали храна, а дамите почиствали пещерите и гледали децата. Започнала, нагледно казано, тясна специализация. Способните да се занимават със земеделие работели земята. Мъжете, които се справяли по-добре с лова, се заемали с него. С течение на времето били основани фамилни предприятия и работилници. По-малко сполучливите хора работели за съседите си. Общността заменяла болница, учебно заведение, полиция, строителство, застрахователни компании и даже радио с телевизия.
Структурата на актуалното общество ненапълно припомня тази на примитивните племена. Шаманите били водачите и членовете на Парламента. Вярно е, че легендите към този момент са разнообразни – за законите, културните правила, тактиките за развиване, стопанската система, които дефинират нашия живот и спомагат за построяването на връзки с други поданици на страната. Ако човек се разболее, членовете на фамилията му се грижат за него. По-възрастните хора отглеждат децата и внуците си. Когато родителите умрат в едно семейство, други поемат възпитанието на децата. Когато младежите би трябвало да научат обещано умеене, родителите оказват помощ за образованието им. Ако фамилията не можело да се оправи с някакъв проблем, то се обръщало към съседите за помощ. Отношенията сред хората били построени на правилото на взаимна поддръжка.
Общностите се трансформират в страни
Не гледайте сантиментално на битието в общините. Животът бил комплициран от огромни ограничавания. Членът на общността не взимал независими решения – по насила встъпвал в брак, избирали му специалност и метод на живот. Често това било причина за огромни фамилни различия. Трудно е да се откри по кое време и по какъв начин примитивните общности са се трансформирали в страни. Но учените са показали няколко разновидността на този преход.
Първият е обединяването към военния лидер. Такива водачи на общността постоянно си поставяли за цел разширение на границите на владенията. Те настройвали събратята си в племето, с цел да завладеят други територии, да съсредоточат запаси в земите си, да подчинят хванатите хора и да разширят границите на притежанията. По същия метод през XIII век била основана Монголската империя, която просъществувала до 1368 година. В резултат, превзетата от Чингиз хан и неговите наследници територия от 38 милиона квадратни километра била най-голямата в международната история.
Втората версия за прехода се свързва с възходящото въздействие на свещениците и други духовни чиновници. Статутът им дал политическа власт. Хората очаквали от тях правила на държание, с цел да избегнат гнева на боговете. Пример за такава империя е Западната Чалукя, която съществувала от 973 до 1189 година. Религията станала причина за строго разделяне на нейните поданици на касти, а също и повода за началото на съдбоносни за нейното битие войни.
Държавите стават империи
Третият етап е обвързван с икономическия напредък. Развитието на технологиите и увеличението на броя на популацията довели до нуждата от делене на отговорностите за производството на храни и битови артикули. Пример за това е Белгийската империя. В края на XIX век тя се трансформирала в колониална мощ, употребявайки други територии за натрупването на капитал и развиването на промишлеността. Според френския антрополог Пиер Кластра обаче, тези феномени са вторични аргументи за превръщането на общността в страна. Поради разделянето на труда се появили занаятчии, да вземем за пример земеделци и ковачи. За да се разрешат възможни спорове сред тях била нужна самостоятелна страна – държавният уред. Някои страни интензивно разширили своите територии, завладявайки слабите си съседи.
Така се появяват първите империи с централизирана администрация – страни, които сплотяват принудително заграбените територии и нации. За обслужването на империята (водене на завоевателни войни, поддържане на реда на голяма територия, обогатяване на владетелите) се претендирали доста огромни средства, което означавало добра работа на системата за събиране на налози. Въпреки това, при намесата в делата на отдалечените общности, императорите били възпрепятствани от едва развитата транспортна система. Така че, грижите за събирането на налози и наказванията на поданиците постоянно се предавали на шефовете.
Първата правдиво известна империя е Акадското царство на Саргон Велики, която стартира да съществува към 2250 година преди новата епоха. Отначало той имал единствено града-държава Киш в Месопотамия. Но с течение на времето територията на царството се разпростряла до актуалната Сирия и Ирак, като обхващала даже дребни елементи от Турция и Иран.
В китайската империя Мин (1368-1644 г.) локалните общности се употребили с данъчна самостоятелност. В някои села налозите били изцяло изплатени от благородниците, в други плащали бедните, а в трети – налозите били разпределени поравно сред всички поданици. Старейшините знаели приблизителното благосъстоянието на всяко семейство и по тази причина можели да събират данъците, без да употребяват мощ.
Преди два века почнала индустриалната гражданска война, която отварила нови благоприятни условия за страните. От 1870 година стопанската система на 16 развити страни, измежду които Съединени американски щати и Япония, почнала устойчиво да се развива. И този напредък траял дълго време – през XIX-XX век. Така, че за интервала 1947-1975 година приходите на американските поданици се удвоили, а в Япония – нарастнали седем пъти.
Благодарение на вложенията в науката и технологиите, в света се появявили нови средства за връзка и разнообразни типове превоз. А увеличението на събираемостта на налози от богатото население разрешило на страните да основат голям екип от чиновници, служители на реда, обществени служащи и учители. Така жителите към този момент имали достъп до качествени услуги в учебните заведения, лечебните заведения, полицията и правосъдната власт, а страната – работната мощ. Това провокирало развой на урбанизация: в целия свят селското население се е настанило в огромните градове в търсене на работа и по-добър живот. Този развой обаче не всеки път вървял безпрепятствено. За доста поданици на селските региони не било елементарно да трансформират метода си на живот и да одобряват демократичните полезности на жителите – самостоятелност и отговорност за личния си живот. Началото на индустриалната гражданска война предоставило на страните незнайни преди този момент благоприятни условия. Бързото развиване на някои страни, основно европейски, довело до възникването на концепцията за „ национална страна “. Най-важното обвързване било отбрана правата и ползите на техните жители. В международната политика се затвърдила концепцията, че би трябвало да има толкоз самостоятелни страни, колкото са народите в света. През 1910 година в света имало единствено 15 страни. Но идващите две международни войни трансформират политическата карта на планетата. Много нации получават правото на самоопределяне. Днес Организация на обединените нации публично признава 193 страни.
