Бунт в Картаген
Първата Пуническа война през 264-241 година сред Рим и Картаген приключила с цялостна победа на римляните. И двете страни разбирали, че настъпилият мир е единствено краткотраен, по тази причина интензивно се готвели за нова война. В Картаген било обезпокоително.
Гръбнакът на картагенската войска бил формиран от наемници. Те трябвало да бъдат трансферирани от Сицилия в Картаген. Сенатът упълномощил това на Хискон, шеф на град Лилибей. Понеже се страхувал от огромно съсредоточаване на наемници, той ги изпращал на части. Сетне държавното управление им плащало и ги освобождавало да се разотиват по родните си места.
Но по това време в Картаген управлявали олигарси отпред с Ханон. Те вярвали, че в случай че наемниците се съберат дружно, ще ги убедят да се откажат освен от обещаните им от Хамилкар блага, само че също и от част от заплатата, която им се дължала.
А наемниците прииждали от Лилибей, желали си парите и подаръците. Картаген бил обзет от протести и грабежи. Най-накрая сенаторите разбрали накъде вървят нещата. Решили да изпратят наемниците в крепостта Сика, ситуирана в югозападната част на страната. С обещания и дребни дарове съумели да излъгват бойците и да ги изведат от столицата.
В Сика обаче наемниците не се успокоили. Те били доста разочаровани, когато Ханон пристигнал и почнал да ги увещава да се откажат от част от заплатата си. Безпорядъкът се нараснал още повече заради събитието, че те били от разнообразни племена – ибери, кампанци, либийци, гали, лигури, които не се разбирали между тях. Разярените тълпи, които към този момент наброявали 20 хиляди души, тръгнали към Картаген. По пътя завладяли Тунет (днешният град Тунис). Вярно, че към момента не се стигало до открит протест, само че възбудата нараствала от ден на ден. Хискон и свитата му били подложени на оскърбления и скоро били взети за заложници. Това било начало на открит протест.
Въстаниците не губели време, а разпратили на всички места вестоносци, които призовавали всички да се причислят към тях. Това били искрите, които разпалили пожара. Разбунтувала се Либия, измъчвана от налози. Либийските дами сваляли украшенията си и ги давали за заплати на наемниците.
Водачите на протеста скоро разполагали с толкоз пари, че можели освен да платят заплатите, само че и да водят война. Само два града – Хипон и Утика, не подкрепили метежа. Наемниците ги обсадили и отрязали от Картаген. В столицата настанала суматоха.
Против бунтовниците били изпратени войски, състоящи се от градското опълчение, правилни наемници, кавалерия и стотина слона. Начело застанал Ханон. Но при опита да освободи Утика от обсадата той претърпял съкрушително проваляне.
Тогава Сенатът си спомнил за Хамилкар. Той съумял да раздра обсадата на Утика. Привлякъл на своя страна един от нумидийските царе, който изпратил 2 хиляди души конница. С всичките си сили Хамилкар ненадейно нападнал двама от вождовете на бунтовниците – Автарит и Спендий, като ги разгромил. Картагенците завладели 4 хиляди души. Хамилкар бил освен добър пълководец, но имал и дипломатически учения. Той се отнесъл към пленниците извънредно меко за тези времена: приел на работа искащите, а останалите пуснал, като ги предизвестил, че в случай че още веднъж бъдат хванати с оръжие в ръка, ще бъдат осъдени сурово.
Тази политиката уплашила водачите на бунтовниците. Хискон и другите картагенски заложници били измъчвани грубо и убити. Сега към този момент битката приела яростен темперамент. Двете страни били безмилостни, никой не вземал пленници, а ги убивали на място, мнозина били подложени на страшни мъчения.
Противниците на Хамилкар в Сената назначили още един командващ – Ханон. Това било съдбовно. Двамата затънали в кавги между тях, а в същото време метежът се разраствал. Уж правилните градове Хипон и Утика минали на страната на бунтовниците.
Картаген още веднъж бил отсечен. Доставката до храни била прекратена и в града почнал апетит. Сенатът се паникьосал съществено и отзовал Ханон.
Хамилкар към този момент бил с развързани ръце. Той минал към партизанска война, почнал да опустошава тила на врага. Успял да обкръжи 50-хилядна бунтовническа войска в неуместна за нея околност, насипал валове и изкопал изкопи. Сред бунтовниците почнал заплашителен апетит, имало случаи на човекоядство. Тогава главатарите им помолили за мир. Хамилкар се съгласил, а когато пристигнали 10 пратеници отпред с двамата вождове Спендий и Автарит, заповядал да ги оковат. Бунтовниците останали без водачи. Хамилкар насочил против тях слоновете, които смачкали над 40 хиляди души,.
Сетне повел армията си към Тунет, където бил главатарят Матос с другата част от метежниците. Пред стените на Тунет картагенците разпънали на кръстове Автарит, Спендий и другите пленени главатари.
Но един от военачалниците на Хамилкар позволил неточност и се оказал неопитен, когато обсадените създали контраофанзива. Военачалникът бил покорен и разпънат на кръста, на който починал Спендий. 30 знатни картагенци били свиреп убити под натрупа му. Хамилкар бил заставен да снеме обсадата на Тунет.
Цял Картаген се обединил, всички жители, способни да носят оръжие, били свикани в армията. Дори злият зложелател – Рим, разрешил на картагенците да набират наемници в Италия. Настъпил поврат. В решителната борба бунтовниците били разгромени, а вождът им Матос – покорен. Картагенците отразнували успеха над метежа, който траял от 241 до 238 година прочие Хр. Матос и сподвижниците му били подложени на свирепи мъчения и екзекутирани.
Този протест научил картагенците на доста неща. Хамилкар доста пъти разказвал за него на своя наследник – Ханибал. Бъдещият популярен военачалник запомнил уроците на татко си; постоянно плащал обилно на наемниците и ги дарявал с дарове.
Така знаел, че те в никакъв случай няма да се разпалват. Пък и за какво да се бунтуват, щом имат толкоз великодушен пълководец?
