Омар над килограм уловен край Несебър, учените търсят обяснение
„ Първата ми реакция беше изненада. Помислих си, че може би си вършат смешка “, признава доцент Виолин Райков от Института по океанология към Българска академия на науките. След диалози с риболовци и сътрудници обаче излиза наяве – находката е изцяло действителна.
Омарите, които попадат в мрежите, най-вероятно са европейски тип, присъщ за по-топли и солени води. Това прави появяването им в Черно море необикновена. Учените преглеждат няколко хипотези – измежду тях е преносът с баластните води на кораби, които могат несъзнателно да придвижват морски организми сред разнообразни райони.
„ Начините за преместване на организми са няколко – с корабите, с баластните води, от време на време и посредством аквакултури “, изяснява доцент Райков. Според него климатичните промени също могат да играят роля. Затоплянето на морската вода основава условия за нахлуване на топлолюбиви типове, които преди не са се срещали в района.
„ Съгласен съм, че има връзка с климатичните промени и увеличението на биоразнообразието. Има много образци за типове, които стабилно се настаниха в нашата среда. Но е рано да кажем дали това ще важи и за омарите “, прецизира ученият.
Не се изключва и вероятността омарите да са били пуснати в морето от частни аквакултури. Въпреки това оцеляването им е под въпрос, тъй като Черно море има по-ниска соленост от Атлантическия океан. „ Солеността на водата е значим фактор, с цел да се развъждат сполучливо. Омарите имат потребност от по-солена среда “, добавя Райков.
На този стадий става дума за единични случаи, само че експертите от Института по океанология деликатно следят процеса. „ Гледаме с огромен интерес и се надяваме, че ще има повече екземпляри от този тип “, споделя доцент Райков.
Омарите, които попадат в мрежите, най-вероятно са европейски тип, присъщ за по-топли и солени води. Това прави появяването им в Черно море необикновена. Учените преглеждат няколко хипотези – измежду тях е преносът с баластните води на кораби, които могат несъзнателно да придвижват морски организми сред разнообразни райони.
„ Начините за преместване на организми са няколко – с корабите, с баластните води, от време на време и посредством аквакултури “, изяснява доцент Райков. Според него климатичните промени също могат да играят роля. Затоплянето на морската вода основава условия за нахлуване на топлолюбиви типове, които преди не са се срещали в района.
„ Съгласен съм, че има връзка с климатичните промени и увеличението на биоразнообразието. Има много образци за типове, които стабилно се настаниха в нашата среда. Но е рано да кажем дали това ще важи и за омарите “, прецизира ученият.
Не се изключва и вероятността омарите да са били пуснати в морето от частни аквакултури. Въпреки това оцеляването им е под въпрос, тъй като Черно море има по-ниска соленост от Атлантическия океан. „ Солеността на водата е значим фактор, с цел да се развъждат сполучливо. Омарите имат потребност от по-солена среда “, добавя Райков.
На този стадий става дума за единични случаи, само че експертите от Института по океанология деликатно следят процеса. „ Гледаме с огромен интерес и се надяваме, че ще има повече екземпляри от този тип “, споделя доцент Райков.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ




