Първата жена в Книгата на Гинес, станала милионер със собствени

Първата жена в Книгата на Гинес, станала милионер със лични старания – това е афроамериканката Сара Брийдлав.

Нейната история е история като за филм. Първата жена милионер, направила положение със личните си ръце, или по-скоро с главата си.

В Книгата на върховете на Гинес тя влиза като първата жена, станала самостоятелен милионер, без да наследява пари.

Тежката история на първата независимо построена милионерка

Сара Брийдлав се омъжва на 14-годишна възраст, а на 20-годишна възраст става самотна майка.
Сара е родена през 1867 година в южните щати на Луизиана. Нейните родители, по-големите братя и сестри са били плебеи в памучните полета. Но Сара е родена свободна. Тя губи родителите си, когато е била на 7 години. След гибелта на родителите си тя се мести при сестра си и брачна половинка и.
Като дете Сара работела като икономка и нямала време за учебно заведение. По-късно тя разкрива, че е имала единствено три месеца публично неделно обучение в учебно заведение.
Тя е едвам на 14, когато се омъжва за Моузес Макуилямс. И не го прави, тъй като го обичала. Истината е, че брачният партньор на сестра ѝ е бил доста принудителен човек и бракът е единственият метод на Сара да избяга от това семейство. Четири години по-късно Сара и Мойсей имат щерка Алелуя. Две години по-късно брачният партньор на Сара почива. Ето по какъв начин Сара става самотна майка и вдовица на двадесетгодишна възраст.
Слеед гибелта на брачна половинка си Сара се мести в Сейнт Луис през 1888 година Братята ѝ работели там като фризьори. Тя стартира да работи в пералня, с цел да заплати таксата за образованието на щерка си в държавно учебно заведение и печели към $1.50 дневно.

Както всички служащи в пералното, Сара се разболва от химикалите: заради кожни болести, липса на вода и отопление в къщата, Сара съвсем губи косата си.

Благодарение на братята си тя научава основите на грижата за косата. Малко по-късно Сара ще научи за целия комплект артикули за коса Eni Malon, а по-късно ще се запознае персонално с нея. Тя стартира да продава продуктите си на открито.
На 37-годишна възраст Сара се мести с щерка си в Денвър и стартира да мисли за личната си козметика за чернокожи американки. След доста опити, тя стартира да построява лична компания.
През 1906 година Сара се омъжва за Чарлз Дж. Уокър по-късно става известна под семейството му. Чарлз става неин бизнес сътрудник: той се занимава с реклама и оказва помощ на жена си с покачването.

Сара върви от врата на врата, с цел да продава продуктите си, както и да научи дамите по какъв начин да се грижат и оформя косата си.

През същата година тя взема решение да разшири бизнеса си в Южна и Източна Америка. Дъщеря ѝ пораства и приключва, по тази причина оказва помощ на майка си.
Две години по-късно Сара се мести в Питсбърг. Семейството отваря козметичен салон и учебно заведение, където учат хората на всички неща, свързани с грижа за косата, с цел да могат да употребяват продуктите на Сара.
През 1910 година Сара се мести в Индианаполис, където отваря централата на госпожа С. Джей. Уокър.
Строи фабрика с лаборатория, фризьорство и учебно заведение за хубост, където образова своите търговски сътрудници. През 1917 година За госпожа У. Уокър работели към 20 000 дами. Агентите ѝ печелят от 5 до 15 $ дневно. Сара желае афроамериканските дами да бъдат финансово самостоятелни, по тази причина предизвиква дамите да стартират личен бизнес и ги учи по какъв начин да ръководят парите.

Колкото по-богата става, толкоз повече време отделя за щедрост и дарения.

Тя изнася лекции, бори се със обществената неправда и подарява пари на фондации. Преди гибелта си тя подарява над 100 000 $ на бедните, както и на разнообразни организации и обществени институции.
В наследството си показва, че 2/3 от бъдещите ѝ облаги би трябвало да бъдат дадени за щедрост.
Сара Брийдлав умира на 51 години. Тя е считана за най-богатата афроамериканка. Когато умира, положението ѝ се прави оценка на сред 500 000 и 1 милион $.

Източник – Facebook групата „ Любопитни обстоятелства, истории и неповторими сминки “