Защо 2026-а ще бъде най-важната за индийската космическа станция Aditya-L1?
Първата индийска станция за наблюдаване на Слънцето – Aditya-L1, навлиза в най-важната година от своята работа. През 2026 година обсерваторията за пръв път ще следи Слънцето по време на безоблачен най-много – етапа, в която звездата доближава пика на своя 11-годишен цикъл на интензивност.
По данни на НАСА това събитие се случва един път на към 11 години, когато магнитните полюси на Слънцето разменят местата си – еквивалентът на хипотетична замяна на Северния и Южния полюс на Земята. Тази промяна провокира интервал на изключителна неустойчивост, в който спокойната звезда минава в бурна фаза.
Една от най-ярките прояви на този преход е внезапното увеличение на короналните изхвърляния на маса (СМЕ) – великански облаци от заредени частици, изстрелвани от външния пласт на Слънцето, короната.
Какво съставляват короналните изхвърляния на маса?
Короналните изхвърляния на маса могат да тежат до един трилион кг и да се форсират до 3000 км/секунда.
При оптималната скорост те изминават дистанцията от 150 милиона километра до Земята единствено за 15 часа.
„ В години на ниска интензивност получаваме едвам две-три съдебномедицинска експертиза дневно “, споделя проф. Р. Рамеш от Индийския институт по астрофизика. „ През 2026 година чакаме 10 или повече на ден. “
Проф. Рамеш е основен откривател на Velc – най-важния от седемте научни инструмента на борда. Една от основните задания на станцията е да учи слънчевите изригвания, тъй като те дават информация както за физиката на Слънцето, по този начин и за рисковете, които крият за Земята.
Макар че съдебномедицинска експертиза рядко заплашват човешкия живот, те могат да причинят геомагнитни стихии, които да нарушат работата на близо 11 000 спътника, да повредят електроника в орбита, да срутен електрически мрежи и да нарушат информационни системи.
Полярните сияния са най-красивото доказателство за това взаимоотношение.
Предимството на Aditya-L1
Макар в космоса да има и други задачи, които следят Слънцето, Aditya-L1 има неповторими преимущества. Нейният коронаграф е планиран по този начин, че съвсем изцяло имитира Луната, блокирайки ярката фотосфера и осигурявайки непрестанен аспект към цялата корона – 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, даже по време на затъмнения.
Това прави обсерваторията единствената, която може да следи изригвания във забележима светлина и да мери температурата и силата им сега на пораждане. Именно тези параметри оказват помощ да плануват силата на съдебномедицинска експертиза, ориентирани към Земята.
„ Ако можем да забележим изригването в действително време – температурата, посоката, скоростта му – ще можем да предизвестяваме овреме операторите на електропреносни мрежи и спътници. Това може да предотврати големи вреди “, обобщава проф. Рамеш, представен от Би Би Си.
