145 години: На днешния ден официално е открита БНБ
Първата банкова интервенция е осъществена две седмици по-късно
На днешната дата се навършват 145 години от формалното разкриване на Българската национална банка (БНБ) на 23 май 1879 година
Иначе Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 година с одобряването на устава й от съветския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.
На 4 април 1879 година за шеф на Българска народна банка е назначен Лудвиг Карбоньор, чиновник от Министерството на финансите на Русия.
Официално Българска народна банка е открита на 23 май 1879 година от шефа й Лудвиг Карбоньор. На тържеството участва и княз Александър Дондуков-Корсаков.
На 6 юни 1879 година е осъществена първата банкова интервенция, при която страната внася 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предопределени за капитал на самата Българска народна банка.
На 1 юли 1879 година Лудвиг Карбоньор предава управлението на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, приключил финансовото си обучение в Париж.
През 1880 година е признат Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се основава и българската парична единица - левът, а през идната година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
В началото Българска народна банка е централна държавна банка, сложена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата активност на страната и прави банкови интервенции, присъщи на комерсиална банка, без да има правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Със Закона за основаване на Българска народна банка от 18 януари 1885 година и с новия правилник, признат на 4 август 1885 година, е осъществено преустрояване на банката, разширена е нейната автономия, предоставени са й права за отпечатване на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.
На 1 септември 1885 година във Варна стартира активност вторият банков клон, на 14 юли 1886 година в Пловдив - третият, на 2 януари 1893 година - във Велико Търново.
През 1928 година е признат Закон за Българска народна банка, с който се прави институционно преустрояване на банката и тя се трансформира в емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този вид банки активност.
На 26 декември 1947 година е признат нов Закон за банките, с който е осъществена коренна промяна - частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по руски пример и действа по този начин до края на 80-те години на 20-и век.
На 28 юли 1952 година е открит Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети стартира напълно да се реализира на територията на страната.
След 1980 година банковата система става двустепенна и в нея на Българска народна банка е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната взаимозависимост на централната банка от политическата обстановка остава до срутва на системата в страните от Централна и Източна Европа.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък
На 25 юни 1991 година е признат и влиза в действие нов Закон за Българска народна банка, съгласно който банката получава статут на съвременна централна банка със забележителна степен на автономност.
На 10 юни 1997 година е признат нов Закон за Българска народна банка, с който е реорганизирана паричната система и посредством който от 1 юли се вкарва Паричен съвет (Валутен борд). Българският лев е закрепен към немската марка при курс 1000 лева за 1 немска марка, а от 1999 година - към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро.
От 1 юли 1999 година е осъществена деноминация на лв. на съображение на признатия на 5 август 1998 г. Закон за деноминацията на българския лев.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък
На 25 ноември 2004 година министърът на финансите Милен Велчев и шефът на Българска народна банка Иван Искров подписват съглашение за взаимни дейности за ускореното присъединение на България към Икономическия и паричен съюз и сполучливото въвеждане на еврото в България 2009/2010 година.
С приемането на България за член на Европейския съюз, страната се причислява и към Икономическия и паричен съюз, като поема безвъзвратен ангажимент да стане член на еврозоната и да вкара единната европейска валута - еврото, при съблюдаване на процедурите, планувани в Договора за основаване на Европейската общественост, в Доклада от 7 ноември 2000 година на Съвета на министрите на стопанската система и финансите (ЕКОФИН) по отношение на аспектите на валутната политика в процеса на разширение.
На 31 януари 2005 година влизат в действие промени и допълнения в Закона за Българска народна банка, с които се подсигурява институционната, функционалната, финансовата и персоналната самостоятелност на Българска народна банка, трансформира се главната цел на банката и категорично се не разрешава паричното финансиране от централната банка на обществени институции.
На 8 април 2005 година е оповестен в Държавен вестник, а от 8 октомври 2005 година влиза в действие Закон за паричните преводи, електронните платежни принадлежности и платежните системи. Със закона се основава основата за финансовата интеграция на страната в Еврозоната в региона на разплащанията. В тази област правната рамка в страната се хармонизира изцяло с европейското законодателство и се дава опция на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на страните от Европейския съюз.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 година Българска народна банка става част от Европейската система на централните банки.
На 1 февруари 2024 година 49-ото Народно заседание приема нов Закон за Българска народна банка, обнародван в " Държавен вестник ", бр. 13 от 13 февруари 2024 година Предвижда се новият закон за Българска народна банка да влезе в действие от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. Със закона се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на България.
Сградата на Българска народна банка
Първоначално Българска народна банка се обитава чартърен в здание на ул. " Славянска " в София, а по-късно се реалокира в лична постройка на ул. " Александър I ", издигната по план на швейцарския проектант от немски генезис Анри Майер. През ноември 1933 година Управителният съвет на Българска народна банка приема предложение на шефа Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на осъществяване на авансово изследване, правене на абстрактен план на нова постройка, както и управление на строителните действия. Арх. Васильов пътува до други европейски страни, с цел да се запознае с особеностите на постройките на техните централни банки. В началото на 1935 година е извършен конкурс за построяването на железобетонната структура, извоюван от акционерното сдружение " Рела и Нефе ".
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък
Изкопните действия за полагане на основите стартират на 1 март 1935 година На 20 октомври 1935 година в София тържествено е положен главният камък на постройката на Българска народна банка от министъра на финансите Марко Рясков. В основите на постройката е положена е и специфична стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички излъчвания монети и банкноти, издадени от банката. В капсулата има и особено обръщение, което приключва с думите: " Нека Всевишният Бог закриля тая постройка, с цел да служи на безконечни времена за огнище на стопанско и икономическо процъфтяване на България ".
Основният камък е осветлен от Софийския митрополит Стефан. Сградата е строена сред 1935 година и 1939 година по плана на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със съдействието на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Крум Илчев. Строежът е приключен през 1939 година, а от 1 юли 1940 година всички действия на банката са преместени в новата постройка.
Северозападният ъгъл съставлява кула с часовник, като в същото време различен часовник е ситуиран под дребна кула, украсяваща западната фасада. Каменна скулптура на Св. Никола, настойник на моряците, търговците и банкерите, дело на проф. Любомир Далчев, е ситуирана над северозападния вход. На северната фасада се намират статуи на глави на античните богове Хермес и Деметра, знаци на триумфа, благосъстоянието и търговията.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък
Над входа на източната фасада е подложен направен от проф. Любен Димитров каменен барелеф, символизиращ силата и постоянството - два лъва, изправени един против различен, посред им - дъбов лист с два жълъда, като под тях е ситуирана лента, върху която са изписани годините на изграждане на постройката. На южната фасада, на равнището на най-горния етаж е сложена огромна скулптурна комбинация, изобразяваща Хермес и Деметра, направени от Кирил Шиваров.
Под нея на равнището на улицата е ситуирана чешма от гранит, украсена с бронзова лъвска глава, която действа и до през днешния ден. Четирите парадни порти на централния вход на постройката, направени от затрупан с тъмнозелена патина бронз, са украсени с претекстове от печати и монети на българските владетели от ХIII век цар Иван Асен II и цар Константин Тих Асен.
През 1978 година централната постройка на Българска народна банка е оповестена за монумент на културата с национално значение и една от архитектурните забележителности на София.
На днешната дата се навършват 145 години от формалното разкриване на Българската национална банка (БНБ) на 23 май 1879 година
Иначе Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 година с одобряването на устава й от съветския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.
На 4 април 1879 година за шеф на Българска народна банка е назначен Лудвиг Карбоньор, чиновник от Министерството на финансите на Русия.
Официално Българска народна банка е открита на 23 май 1879 година от шефа й Лудвиг Карбоньор. На тържеството участва и княз Александър Дондуков-Корсаков.
На 6 юни 1879 година е осъществена първата банкова интервенция, при която страната внася 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предопределени за капитал на самата Българска народна банка.
На 1 юли 1879 година Лудвиг Карбоньор предава управлението на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, приключил финансовото си обучение в Париж.
През 1880 година е признат Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се основава и българската парична единица - левът, а през идната година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
В началото Българска народна банка е централна държавна банка, сложена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата активност на страната и прави банкови интервенции, присъщи на комерсиална банка, без да има правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Със Закона за основаване на Българска народна банка от 18 януари 1885 година и с новия правилник, признат на 4 август 1885 година, е осъществено преустрояване на банката, разширена е нейната автономия, предоставени са й права за отпечатване на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.
На 1 септември 1885 година във Варна стартира активност вторият банков клон, на 14 юли 1886 година в Пловдив - третият, на 2 януари 1893 година - във Велико Търново.
През 1928 година е признат Закон за Българска народна банка, с който се прави институционно преустрояване на банката и тя се трансформира в емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този вид банки активност.
На 26 декември 1947 година е признат нов Закон за банките, с който е осъществена коренна промяна - частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по руски пример и действа по този начин до края на 80-те години на 20-и век.
На 28 юли 1952 година е открит Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети стартира напълно да се реализира на територията на страната.
След 1980 година банковата система става двустепенна и в нея на Българска народна банка е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната взаимозависимост на централната банка от политическата обстановка остава до срутва на системата в страните от Централна и Източна Европа.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък На 25 юни 1991 година е признат и влиза в действие нов Закон за Българска народна банка, съгласно който банката получава статут на съвременна централна банка със забележителна степен на автономност.
На 10 юни 1997 година е признат нов Закон за Българска народна банка, с който е реорганизирана паричната система и посредством който от 1 юли се вкарва Паричен съвет (Валутен борд). Българският лев е закрепен към немската марка при курс 1000 лева за 1 немска марка, а от 1999 година - към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро.
От 1 юли 1999 година е осъществена деноминация на лв. на съображение на признатия на 5 август 1998 г. Закон за деноминацията на българския лев.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък На 25 ноември 2004 година министърът на финансите Милен Велчев и шефът на Българска народна банка Иван Искров подписват съглашение за взаимни дейности за ускореното присъединение на България към Икономическия и паричен съюз и сполучливото въвеждане на еврото в България 2009/2010 година.
С приемането на България за член на Европейския съюз, страната се причислява и към Икономическия и паричен съюз, като поема безвъзвратен ангажимент да стане член на еврозоната и да вкара единната европейска валута - еврото, при съблюдаване на процедурите, планувани в Договора за основаване на Европейската общественост, в Доклада от 7 ноември 2000 година на Съвета на министрите на стопанската система и финансите (ЕКОФИН) по отношение на аспектите на валутната политика в процеса на разширение.
На 31 януари 2005 година влизат в действие промени и допълнения в Закона за Българска народна банка, с които се подсигурява институционната, функционалната, финансовата и персоналната самостоятелност на Българска народна банка, трансформира се главната цел на банката и категорично се не разрешава паричното финансиране от централната банка на обществени институции.
На 8 април 2005 година е оповестен в Държавен вестник, а от 8 октомври 2005 година влиза в действие Закон за паричните преводи, електронните платежни принадлежности и платежните системи. Със закона се основава основата за финансовата интеграция на страната в Еврозоната в региона на разплащанията. В тази област правната рамка в страната се хармонизира изцяло с европейското законодателство и се дава опция на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на страните от Европейския съюз.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 година Българска народна банка става част от Европейската система на централните банки.
На 1 февруари 2024 година 49-ото Народно заседание приема нов Закон за Българска народна банка, обнародван в " Държавен вестник ", бр. 13 от 13 февруари 2024 година Предвижда се новият закон за Българска народна банка да влезе в действие от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. Със закона се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на България.
Сградата на Българска народна банка
Първоначално Българска народна банка се обитава чартърен в здание на ул. " Славянска " в София, а по-късно се реалокира в лична постройка на ул. " Александър I ", издигната по план на швейцарския проектант от немски генезис Анри Майер. През ноември 1933 година Управителният съвет на Българска народна банка приема предложение на шефа Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на осъществяване на авансово изследване, правене на абстрактен план на нова постройка, както и управление на строителните действия. Арх. Васильов пътува до други европейски страни, с цел да се запознае с особеностите на постройките на техните централни банки. В началото на 1935 година е извършен конкурс за построяването на железобетонната структура, извоюван от акционерното сдружение " Рела и Нефе ".
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък Изкопните действия за полагане на основите стартират на 1 март 1935 година На 20 октомври 1935 година в София тържествено е положен главният камък на постройката на Българска народна банка от министъра на финансите Марко Рясков. В основите на постройката е положена е и специфична стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички излъчвания монети и банкноти, издадени от банката. В капсулата има и особено обръщение, което приключва с думите: " Нека Всевишният Бог закриля тая постройка, с цел да служи на безконечни времена за огнище на стопанско и икономическо процъфтяване на България ".
Основният камък е осветлен от Софийския митрополит Стефан. Сградата е строена сред 1935 година и 1939 година по плана на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със съдействието на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Крум Илчев. Строежът е приключен през 1939 година, а от 1 юли 1940 година всички действия на банката са преместени в новата постройка.
Северозападният ъгъл съставлява кула с часовник, като в същото време различен часовник е ситуиран под дребна кула, украсяваща западната фасада. Каменна скулптура на Св. Никола, настойник на моряците, търговците и банкерите, дело на проф. Любомир Далчев, е ситуирана над северозападния вход. На северната фасада се намират статуи на глави на античните богове Хермес и Деметра, знаци на триумфа, благосъстоянието и търговията.
Снимка: Българска телеграфна агенция, списък Над входа на източната фасада е подложен направен от проф. Любен Димитров каменен барелеф, символизиращ силата и постоянството - два лъва, изправени един против различен, посред им - дъбов лист с два жълъда, като под тях е ситуирана лента, върху която са изписани годините на изграждане на постройката. На южната фасада, на равнището на най-горния етаж е сложена огромна скулптурна комбинация, изобразяваща Хермес и Деметра, направени от Кирил Шиваров.
Под нея на равнището на улицата е ситуирана чешма от гранит, украсена с бронзова лъвска глава, която действа и до през днешния ден. Четирите парадни порти на централния вход на постройката, направени от затрупан с тъмнозелена патина бронз, са украсени с претекстове от печати и монети на българските владетели от ХIII век цар Иван Асен II и цар Константин Тих Асен.
През 1978 година централната постройка на Българска народна банка е оповестена за монумент на културата с национално значение и една от архитектурните забележителности на София.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ