Първан Симеонов: Глупаво би било сега правителството да...
Първан Симеонов, политолог и шеф на " Галъп Интернешънъл ", особено за „ Марица ”
На пръв взор връзките сред ГЕРБ и Патриотите са постоянни, само че има субективни фактори, които влияят, и най-много характерният политически жанр на Валери Симеонов. Вицепремиерът е доста прям, само че и провокативен за своите сътрудници, пък и за обществото като цяло. От една страна, неособено ласкаво звучат Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, въпреки това, е демократичната съпротива, която доста се е задействала и която вижда в негово лице цел и от трета страна, на Борисов не му е прелестно да се случва това.
Но неуместно би било в този момент държавното управление да се срути, когато стопанската система върви нагоре, хората не желаят нови избори и България пое европредседателството. Надявам се да се схванат. Освен това на премиера Борисов Валери Симеонов му е необходим наоколо, даже и да остане част от управническия микс в Народното събрание, а не като министър, няма да е доста добре, тъй като
по този начин се основава един нов Радан Кънев .
От друга страна, министър председателят би се радвал неговите сътрудници да са в смлян тип, с цел да може да ги владее, а стартират ли да се появяват такива признаци, това е рисково за Патриотите, тъй като цялото им въздействие и инерция, които са събрали, си отиват.
Каракачанов и Сидеров предизвестяват, че в случай че се одобри Истанбулската спогодба, държавното управление ще падне, само че истината е, че Борисов е вкаран в странна обстановка от вида " от нищо нещо ". Едва ли той си е мислил, че ще му се наложи да бъде бранител на джендър проучванията и стилистиката и евентуално се ядосва доста, тъй като това му е натрапено от подчинени, които нямат неговия инстинкт. По този въпрос като че ли се основава менгеме - от една страна е Българска социалистическа партия, която се върна при корените си и се държи извънредно консервативно, въпреки това са Патриотите, за които това е въпрос на идентичност, от трета страна е демократичната съпротива, която застава " за " Конвенцията. Не е елементарно, още повече тук личи ново разделяне на консерватори и либерали. Оказва се, че половината от ГЕРБ звучат консервативно, въпреки и да се опасяват да си го кажат. Така че на Борисов не му е елементарно и може да се замисли за рестарт на системата, както той обича да прави. Не ми се има вяра скоро да се одобри Истанбулската спогодба, може би ще се отсрочва. Това, което Борисов обмисля, е
дали да не се качи на референдума ,
който Нинова предложи. В същото време държавното управление е поело някакви задължения пред европартньорите и ще е неприятен знак тъкмо председателстващата страна да не приема Конвенцията. По принцип има възможност поради Истанбулската спогодба държавното управление да падне, само че няма социална поръчка за това. Едва ли някой в България, като изключим последователите на Българска социалистическа партия, доста държи в този момент да има нови избори.
А дали ще има смени на министри в кабинета? Не имам вяра. Борисов е решен да си отстоява позицията във връзка с Пирин, въпреки природозащитници да желаят оставката на министър Нено Димов. Либералите ще намират всевъзможни способи да играят по нервите на Борисов. Когато митингът стартира да се изхабява, госпожа Келер влезе в играта, по-късно ще е нещо друго. Това Борисов го знае прелестно и откровено им сподели - спрете с тези митинги. Но този път е решен да не сдава позицията. Даде ли на протестиращите някоя глава, те ще се одързостят още повече. Логиката демонстрира, че в този момент не трябва да отстъпва, само че какъв брой здрави ще са нервите на премиера, е различен въпрос, тъй като обстановката е извънредно изнервена.
Пак логиката демонстрира, че идващите избори ще се допустимо най-късно. Но обстановката е напрегната и става от нищо нещо. Защо да има избори? Освен всичко друго обстановката няма да е по-различна, с изключение, че партията на Марешки няма да влезе. Разбира се, има нови играчи. С любознание виждам на плана на Слави Трифонов, тъй като той може да размести политическото пространство. Но до тогава какво ново ще произведат нови избори? Освен един по-труден парламент. А дано не забравяме, че 44-ото Народно заседание е представително за желанията на хората. Каракачанов и Марешки, които бяха новината на президентските избори, ГЕРБ, които се извозиха на вълната на мажоритарното гласоподаване. Това е един от най-харесваните парламенти.
На пръв взор връзките сред ГЕРБ и Патриотите са постоянни, само че има субективни фактори, които влияят, и най-много характерният политически жанр на Валери Симеонов. Вицепремиерът е доста прям, само че и провокативен за своите сътрудници, пък и за обществото като цяло. От една страна, неособено ласкаво звучат Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, въпреки това, е демократичната съпротива, която доста се е задействала и която вижда в негово лице цел и от трета страна, на Борисов не му е прелестно да се случва това.
Но неуместно би било в този момент държавното управление да се срути, когато стопанската система върви нагоре, хората не желаят нови избори и България пое европредседателството. Надявам се да се схванат. Освен това на премиера Борисов Валери Симеонов му е необходим наоколо, даже и да остане част от управническия микс в Народното събрание, а не като министър, няма да е доста добре, тъй като
по този начин се основава един нов Радан Кънев .
От друга страна, министър председателят би се радвал неговите сътрудници да са в смлян тип, с цел да може да ги владее, а стартират ли да се появяват такива признаци, това е рисково за Патриотите, тъй като цялото им въздействие и инерция, които са събрали, си отиват.
Каракачанов и Сидеров предизвестяват, че в случай че се одобри Истанбулската спогодба, държавното управление ще падне, само че истината е, че Борисов е вкаран в странна обстановка от вида " от нищо нещо ". Едва ли той си е мислил, че ще му се наложи да бъде бранител на джендър проучванията и стилистиката и евентуално се ядосва доста, тъй като това му е натрапено от подчинени, които нямат неговия инстинкт. По този въпрос като че ли се основава менгеме - от една страна е Българска социалистическа партия, която се върна при корените си и се държи извънредно консервативно, въпреки това са Патриотите, за които това е въпрос на идентичност, от трета страна е демократичната съпротива, която застава " за " Конвенцията. Не е елементарно, още повече тук личи ново разделяне на консерватори и либерали. Оказва се, че половината от ГЕРБ звучат консервативно, въпреки и да се опасяват да си го кажат. Така че на Борисов не му е елементарно и може да се замисли за рестарт на системата, както той обича да прави. Не ми се има вяра скоро да се одобри Истанбулската спогодба, може би ще се отсрочва. Това, което Борисов обмисля, е
дали да не се качи на референдума ,
който Нинова предложи. В същото време държавното управление е поело някакви задължения пред европартньорите и ще е неприятен знак тъкмо председателстващата страна да не приема Конвенцията. По принцип има възможност поради Истанбулската спогодба държавното управление да падне, само че няма социална поръчка за това. Едва ли някой в България, като изключим последователите на Българска социалистическа партия, доста държи в този момент да има нови избори.
А дали ще има смени на министри в кабинета? Не имам вяра. Борисов е решен да си отстоява позицията във връзка с Пирин, въпреки природозащитници да желаят оставката на министър Нено Димов. Либералите ще намират всевъзможни способи да играят по нервите на Борисов. Когато митингът стартира да се изхабява, госпожа Келер влезе в играта, по-късно ще е нещо друго. Това Борисов го знае прелестно и откровено им сподели - спрете с тези митинги. Но този път е решен да не сдава позицията. Даде ли на протестиращите някоя глава, те ще се одързостят още повече. Логиката демонстрира, че в този момент не трябва да отстъпва, само че какъв брой здрави ще са нервите на премиера, е различен въпрос, тъй като обстановката е извънредно изнервена.
Пак логиката демонстрира, че идващите избори ще се допустимо най-късно. Но обстановката е напрегната и става от нищо нещо. Защо да има избори? Освен всичко друго обстановката няма да е по-различна, с изключение, че партията на Марешки няма да влезе. Разбира се, има нови играчи. С любознание виждам на плана на Слави Трифонов, тъй като той може да размести политическото пространство. Но до тогава какво ново ще произведат нови избори? Освен един по-труден парламент. А дано не забравяме, че 44-ото Народно заседание е представително за желанията на хората. Каракачанов и Марешки, които бяха новината на президентските избори, ГЕРБ, които се извозиха на вълната на мажоритарното гласоподаване. Това е един от най-харесваните парламенти.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ