Ролята на балансьор е удобна, но хлъзгава
Първан Симеонов е роден през 1982 година в Стара Загора. Завършва френската гимназия „ Ромен Ролан “, а по-късно публицистика и политология в СУ „ Св. Климент Охридски “. Изследовател в региона на политическите партии. Изпълнителен шеф е на „ Галъп интернешънъл болкан “.
- Балансирано-разумна или страхлива беше позицията ни по провокиралия нарастващ скандал случай „ Скрипал ”? Не трябваше ли да покажем повече мускули?
-Двете избрания са правилни според от политическите желания.
Очевидно министър председателят Бойко Борисов се пробва да реализира разрешение България да работи по отношение на Русия по този начин, както работи по отношение на Турция. Т.е. хем сме част от Запада, хем резервираме специфични връзки с Анкара и Москва. Поне към този момент министър председателят най-вероятно ще срещне утвърждението на българското общество. Струва ми се, че няма да скапе връзките и със Запада, най-малко това разбрах от изказванията от английската страна до момента. А и немската позиция по отношение на Русия също е по-мека. А в моменти, когато не знае какво да прави, България в общи линии прави това, което прави Германия. Така че по-скоро това беше безвредна, благоразумна позиция от страна на държавното управление.
- Доведе ли решението до стабилизация във вътрешнополитически проект, откакто ГЕРБ отстъпи пред настояването на Патриотите и получи аплаузи от опозицията в лицето на Българска социалистическа партия?
-Правителството ще има на своя страна публичното мнение. Фактът, че няма разнобой, а консенсус по мнението да не бъдат гонени съветски дипломати, в допълнение ще укрепи държавното управление. Едно е несъмнено - че когато ГЕРБ се чуди по какъв начин да работи, го прави съгласно публичното мнение. Видяхме какво се случва, когато ръководещите не работят по този начин - в тази ситуация с Истанбулската спогодба да вземем за пример. В политиката обаче от време на време е нужно да понесеш отговорността за по-непопулярни решения.
- Не рискува ли въпреки всичко ГЕРБ с това решение в по-дългосрочен проект да ерозира доверието на запада към нас?
-В самия Запад към този момент има нюанси, страните в Европейски Съюз не са консолидирани. Американската политика също към този момент звучи на два гласа. На този декор нашата позиция не е особена вест. Има и различен прочит - ние сме страна с 10-годишен стаж в Европейски Съюз, която сега ръководи европейския политически развой. Т.е. длъжни сме да сме по-западни от западняците. Ние сме и страна, която до момента не е правила по този начин, не се е цепила. Напротив - постоянно сме били най-послушните. Т.е. имаме казус на неподчинение.
Но да създадем това тъкмо ние, за които има съмнение, че сме някакви троянски коне, крие риск облаците над България да се сгъстят.
Но критериите на премиера Борисов постоянно са публичното мнение и да не се скара с някого. За задачата българската външна политика доста постоянно звучи на два гласа: на служебно овластения външен министър Екатерина Захариева и на Бойко Борисов, политическото лице, възприеман като втория, по-горен външен министър. Неговият характерен балансьорски жанр става жанр и за страната.
Добре е, че можем да сме медиатор. Не би трябвало обаче да забравяме, че при конфликтна обстановка медиаторите горят първи.
- Гарантира ли си с това държание министър председателят Борисов мощна позиция?
- Като част от западните клубове Европейски Съюз и НАТО ние към този момент можем да си разрешаваме много неща. Някои споделят: даже Македония изгони съветски дипломати, ние - не. Истината е, че Македония занапред се стреми да влезе там, където сме ние. А бидейки вътре, ние към този момент можем да си позволим да сме по-инакомислещи. Т.е. изявлението на друго мнение е доказателство, че сме пълноценна част от Европейски Съюз, въпреки на пръв взор това да звучи парадоксално.
Това е позитивният прочит на нещата. Негативният е, че отново се снишихме с вяра бурята да ни отмине. За момента най-малко този вид политика, се отплаща. За страдание обаче тя има сериозен недостатък - заобиколени сме от страни с сполучлива дейна политика. Такива са Гърция, Турция, Сърбия - страни, чиято политика не е на снишаване, а на интензивно гонене на националните цели, на силно водачество, на национална доктрина на външната политика.
Ние нямаме такава мощна външна политика, а балансираме, с цел да сме добре с всички.
- Реалистично ли е да станем хазаин на среща Варна 2 за помиряване на Русия и Европейски Съюз?
-Реалистично е не тъй като водачът на Атака Волен Сидеров натиска, а тъй като има индикации, че това е допустима алтернатива. България сега се пробва да направи от дефекта резултат. Да трансформира в политически капитал това извънредно свое местонахождение на кръстопът, на ъгъла, на разлома сред Запада и Изтока. И от събитие да стане фактор. Опитваме се да да запазим контакти и на Изток, и на Запад, да имаме хубавото и от двата свята.
Снишаването до един миг може да наподобява минималистична стратегия, само че в един миг може да се окаже стратегия най-много - да имаме всички към нас на наша страна. Може да се окаже, че сме ненужно амбициозни.
Това ме тормози, тъй като външната политика е едно от най-слабите звена на българската политика от десетилетия. И тъкмо в този момент някак си доста лековато взехме решение, че сме доста положителни във външната политика. А истината надалеч не е такава.
Затова от време на време си мисля, че благоразумната ни позиция ни дава късмет за оцеляване с наличния най-малък запас. Ако тръгнем към максималистична, свръхамбициозна политика и се самонадъхаме, може да прегорим.
- Смятате ли, че заплахата от нова Студена война е пресилена?
- Напротив. Въпросът към този момент е дали сме в нея, или още не. Още преди година Институт „ Иван Хаджийски ” предизвести за такава заплаха, а при започване на 2018 г.дори обявихме, че войната в никакъв случай не е била толкоз близо, може би от средата на предишния век насам.
Аз персонално имам вяра в деескалацията, имам вяра, че световните сили осъзнават какъв брой е висок залогът, какъв брой самоунищожително за всички би било вероятно прекосяване към гореща фаза. Но студената фаза е налице. Да се надяваме, че разсъдъкът на огромните играчи ще надделее, което е от съвместен интерес.
Едно и несъмнено - светът става все по-многополюсен, все по-непредвидим, под напрежение и това никога не е позитивно развиване. Тревожността и хаосът се усилват, а обичайните престижи олекват. В тоя свят България се пробва да играе на несъмнено, да поддържа добри връзки с всички на терена. Въпросът е да не се увлечем доста в заблудата, че сме доста огромни дипломати.Каквито в действителност не сме.
- Очаквате ли нови земетресения и напън за предварителни избори след края на председателството?
-Свикнахме с предварителните избори. Те постоянно са зад ъгъла. Вероятно след края на председателството още веднъж ще има активизация по тематиката. Не виждам обаче справедливи предпоставки за бързи нови предварителни избори. Разбира се, не липсват субективни предпоставки. Нечии нерви в ръководещата коалиция може да не устоят.
Но тия механични повторения, че резултатът от нови избори ще бъде същият, са самозаблуда за ръководещите. Така беше и на президентските избори и внезапно се оказа, че ледът, върху който стъпва ГЕРБ, е корав, само че все по-крехък. И първата опасност- Румен Радев, го разруши.
Трупа се напрежение. Износва се материалът, харизмата ГЕРБ към този момент не работи по същия метод. Има всеобщо търсене на нещо ново, на опция. Хората може да не я привиждат в лицето на Българска социалистическа партия, само че могат да я привидят другаде.
Ние, българите, доста пъти сме показали качества в разкриване и налагане на новото. А тъкмо сега има доста огромно търсене на опция. Това, което избавя ГЕРБ, е фактът, че медийната среда за жалост е толкоз разграфена, че единственото ново може да се появи единствено с тяхната благословия. Няма от кое място другаде да излезе. Само Радев беше изключение, което много обърка проектите.
Това, че данните циклят за разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, не значи нищо. Точно в такива моменти, когато политическият хайлайф зацикля, хората се оглеждат за напълно нови лица. Трупащото се напрежение, скърцането със зъби, могат да избият през някакви привидно маловажни неща, през случаен случай.
На повърхността всичко наподобява умерено, но долу се набира напрежение. Ако съм на мястото на ръководещите, ще стартира да мисля за способи за изпускане на парата - било през нов план, било през ободряване. Самозаблуда е да се гледат единствено количествените данни. Има качествени промени в обществото, които още не се виждат, само че могат да се проявят в първия комфортен миг.
Чакат ни несигурни, турбулентни времена. Добре, че ние, българите, имаме преимущество - привикнали сме да ни е мъчно. Облягаме се на дюшека, пък където ни изведат вълните.
- Балансирано-разумна или страхлива беше позицията ни по провокиралия нарастващ скандал случай „ Скрипал ”? Не трябваше ли да покажем повече мускули?
-Двете избрания са правилни според от политическите желания.
Очевидно министър председателят Бойко Борисов се пробва да реализира разрешение България да работи по отношение на Русия по този начин, както работи по отношение на Турция. Т.е. хем сме част от Запада, хем резервираме специфични връзки с Анкара и Москва. Поне към този момент министър председателят най-вероятно ще срещне утвърждението на българското общество. Струва ми се, че няма да скапе връзките и със Запада, най-малко това разбрах от изказванията от английската страна до момента. А и немската позиция по отношение на Русия също е по-мека. А в моменти, когато не знае какво да прави, България в общи линии прави това, което прави Германия. Така че по-скоро това беше безвредна, благоразумна позиция от страна на държавното управление.
- Доведе ли решението до стабилизация във вътрешнополитически проект, откакто ГЕРБ отстъпи пред настояването на Патриотите и получи аплаузи от опозицията в лицето на Българска социалистическа партия?
-Правителството ще има на своя страна публичното мнение. Фактът, че няма разнобой, а консенсус по мнението да не бъдат гонени съветски дипломати, в допълнение ще укрепи държавното управление. Едно е несъмнено - че когато ГЕРБ се чуди по какъв начин да работи, го прави съгласно публичното мнение. Видяхме какво се случва, когато ръководещите не работят по този начин - в тази ситуация с Истанбулската спогодба да вземем за пример. В политиката обаче от време на време е нужно да понесеш отговорността за по-непопулярни решения.
- Не рискува ли въпреки всичко ГЕРБ с това решение в по-дългосрочен проект да ерозира доверието на запада към нас?
-В самия Запад към този момент има нюанси, страните в Европейски Съюз не са консолидирани. Американската политика също към този момент звучи на два гласа. На този декор нашата позиция не е особена вест. Има и различен прочит - ние сме страна с 10-годишен стаж в Европейски Съюз, която сега ръководи европейския политически развой. Т.е. длъжни сме да сме по-западни от западняците. Ние сме и страна, която до момента не е правила по този начин, не се е цепила. Напротив - постоянно сме били най-послушните. Т.е. имаме казус на неподчинение.
Но да създадем това тъкмо ние, за които има съмнение, че сме някакви троянски коне, крие риск облаците над България да се сгъстят.
Но критериите на премиера Борисов постоянно са публичното мнение и да не се скара с някого. За задачата българската външна политика доста постоянно звучи на два гласа: на служебно овластения външен министър Екатерина Захариева и на Бойко Борисов, политическото лице, възприеман като втория, по-горен външен министър. Неговият характерен балансьорски жанр става жанр и за страната.
Добре е, че можем да сме медиатор. Не би трябвало обаче да забравяме, че при конфликтна обстановка медиаторите горят първи.
- Гарантира ли си с това държание министър председателят Борисов мощна позиция?
- Като част от западните клубове Европейски Съюз и НАТО ние към този момент можем да си разрешаваме много неща. Някои споделят: даже Македония изгони съветски дипломати, ние - не. Истината е, че Македония занапред се стреми да влезе там, където сме ние. А бидейки вътре, ние към този момент можем да си позволим да сме по-инакомислещи. Т.е. изявлението на друго мнение е доказателство, че сме пълноценна част от Европейски Съюз, въпреки на пръв взор това да звучи парадоксално.
Това е позитивният прочит на нещата. Негативният е, че отново се снишихме с вяра бурята да ни отмине. За момента най-малко този вид политика, се отплаща. За страдание обаче тя има сериозен недостатък - заобиколени сме от страни с сполучлива дейна политика. Такива са Гърция, Турция, Сърбия - страни, чиято политика не е на снишаване, а на интензивно гонене на националните цели, на силно водачество, на национална доктрина на външната политика.
Ние нямаме такава мощна външна политика, а балансираме, с цел да сме добре с всички.
- Реалистично ли е да станем хазаин на среща Варна 2 за помиряване на Русия и Европейски Съюз?
-Реалистично е не тъй като водачът на Атака Волен Сидеров натиска, а тъй като има индикации, че това е допустима алтернатива. България сега се пробва да направи от дефекта резултат. Да трансформира в политически капитал това извънредно свое местонахождение на кръстопът, на ъгъла, на разлома сред Запада и Изтока. И от събитие да стане фактор. Опитваме се да да запазим контакти и на Изток, и на Запад, да имаме хубавото и от двата свята.
Снишаването до един миг може да наподобява минималистична стратегия, само че в един миг може да се окаже стратегия най-много - да имаме всички към нас на наша страна. Може да се окаже, че сме ненужно амбициозни.
Това ме тормози, тъй като външната политика е едно от най-слабите звена на българската политика от десетилетия. И тъкмо в този момент някак си доста лековато взехме решение, че сме доста положителни във външната политика. А истината надалеч не е такава.
Затова от време на време си мисля, че благоразумната ни позиция ни дава късмет за оцеляване с наличния най-малък запас. Ако тръгнем към максималистична, свръхамбициозна политика и се самонадъхаме, може да прегорим.
- Смятате ли, че заплахата от нова Студена война е пресилена?
- Напротив. Въпросът към този момент е дали сме в нея, или още не. Още преди година Институт „ Иван Хаджийски ” предизвести за такава заплаха, а при започване на 2018 г.дори обявихме, че войната в никакъв случай не е била толкоз близо, може би от средата на предишния век насам.
Аз персонално имам вяра в деескалацията, имам вяра, че световните сили осъзнават какъв брой е висок залогът, какъв брой самоунищожително за всички би било вероятно прекосяване към гореща фаза. Но студената фаза е налице. Да се надяваме, че разсъдъкът на огромните играчи ще надделее, което е от съвместен интерес.
Едно и несъмнено - светът става все по-многополюсен, все по-непредвидим, под напрежение и това никога не е позитивно развиване. Тревожността и хаосът се усилват, а обичайните престижи олекват. В тоя свят България се пробва да играе на несъмнено, да поддържа добри връзки с всички на терена. Въпросът е да не се увлечем доста в заблудата, че сме доста огромни дипломати.Каквито в действителност не сме.
- Очаквате ли нови земетресения и напън за предварителни избори след края на председателството?
-Свикнахме с предварителните избори. Те постоянно са зад ъгъла. Вероятно след края на председателството още веднъж ще има активизация по тематиката. Не виждам обаче справедливи предпоставки за бързи нови предварителни избори. Разбира се, не липсват субективни предпоставки. Нечии нерви в ръководещата коалиция може да не устоят.
Но тия механични повторения, че резултатът от нови избори ще бъде същият, са самозаблуда за ръководещите. Така беше и на президентските избори и внезапно се оказа, че ледът, върху който стъпва ГЕРБ, е корав, само че все по-крехък. И първата опасност- Румен Радев, го разруши.
Трупа се напрежение. Износва се материалът, харизмата ГЕРБ към този момент не работи по същия метод. Има всеобщо търсене на нещо ново, на опция. Хората може да не я привиждат в лицето на Българска социалистическа партия, само че могат да я привидят другаде.
Ние, българите, доста пъти сме показали качества в разкриване и налагане на новото. А тъкмо сега има доста огромно търсене на опция. Това, което избавя ГЕРБ, е фактът, че медийната среда за жалост е толкоз разграфена, че единственото ново може да се появи единствено с тяхната благословия. Няма от кое място другаде да излезе. Само Радев беше изключение, което много обърка проектите.
Това, че данните циклят за разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия, не значи нищо. Точно в такива моменти, когато политическият хайлайф зацикля, хората се оглеждат за напълно нови лица. Трупащото се напрежение, скърцането със зъби, могат да избият през някакви привидно маловажни неща, през случаен случай.
На повърхността всичко наподобява умерено, но долу се набира напрежение. Ако съм на мястото на ръководещите, ще стартира да мисля за способи за изпускане на парата - било през нов план, било през ободряване. Самозаблуда е да се гледат единствено количествените данни. Има качествени промени в обществото, които още не се виждат, само че могат да се проявят в първия комфортен миг.
Чакат ни несигурни, турбулентни времена. Добре, че ние, българите, имаме преимущество - привикнали сме да ни е мъчно. Облягаме се на дюшека, пък където ни изведат вълните.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ