Русия изстреля апарат за търсене на вода на Луната
Първа задача на Москва до спътника на Земята от 47 години
Успешният старт бе през днешния ден, кацането е планувано за 20 август
За пръв път ще опитат меко кацане
Руската ракета “Союз-2.1б ”, изстреляна през днешния ден от космодрума “Восточний ”, изведе сполучливо съветската автоматизирана станция “Луна-25 ”, чиято задача е да търси вода на Луната. Това е първата задача на Русия към спътника на Земята от 47 години.
“Луна-25 ” ще пътува в продължение на няколко дни, като кацането на Луната е планувано за 20 август, покрай Южния лунен полюс, съобщи РИА “Новости ”.
По пътя си “Луна-25 ” на два пъти ще поправя траекторията си. След пет дни апаратът би трябвало да навлезе в окололунна орбита, на 100 километра височина, където ще забави скоростта си. Модулът ще стартира прилуняване, откакто доближи орбитата за кацане, която се намира на 18 километра височина. Тази скица е отработена още през 70-те години на предишния век.
За кацане бе избран регионът на Южния полюс, където са открити следи от воден лед. Все още никой не е кацнал сполучливо на това място, съветският уред ще опита да го направи за първи път в историята.
Районът на север от кратера Богуславски е определен неслучайно. Оптимален е във всички връзки: комфортна балистика, надеждна радиокомуникация със Земята, задоволителна дневна светлина за научни проучвания и най-важното - относително плосък нискоскалист терен. Ако не може да се кацне там, има две аварийни “летища ” - югозападно от кратера Манзини и южно от кратера Пентланд-А.
Площадката за кацане съставлява елипса с размери 30 на 15 километра. В тези граници “Луна-25 ” ще се спуска отвесно, с работещи мотори. Основната заплаха е наклонът на повърхността. Ако е повече от 15 градуса, станцията може да се преобърне или да се плъзне и да се зарови в рохката почва. Това се случи през 1973 година с “Луноход-2 ” - апаратът се оказа блокиран в петметров кратер.
Рискът в този момент да се попадне на площадка с по-голям надолнище е едвам 4%, показват експертите.
Станцията “Луна-25 ” е основана в научно-производственото обединяване “Лавочкин ”, където са проектирани всички автоматизирани галактически кораби в Съветския съюз, по-късно в Русия. С оборудването си тежи 1750 кг. Има мотори, антени, слънчеви панели, акумулатори, радиоизотопен термоелектрически генератор, контролни блокове и разнообразни детектори. Камерите за наблюдаване ще снимат процеса на кацане. На процедура всичко на борда е съветско произвеждане.
На борда на спускаемия модул са инсталирани няколко устройства. Гордостта на разработчиците е манипулатор, който разполага с роботизирана “ръка ” с нещо като черпак - устройство за загребване на пръст. Неговата задача е да взема проби, които да изпраща за разбор. За това е задоволителен единствено един пространствен сантиметър лунна почва.
Най-интересното е, че ледът може да се откри освен на сенчести места, където слънчевите лъчи не доближават, само че и на осветени места. Роботът ще би трябвало да направи ров с дълбочина няколко десетки сантиметра, с цел да доближи до пласт рохкава почва, която евентуално е осеяна с лед.
Почвата ще бъде оценена от апарата “Адрон- ЛР ”, който изстрелва с лъч неутрони, проникващи на дълбочина до един метър. Друго устройство за проучване е инфрачервеният спектрометър.
Към момента има две галактически станции, работещи в околоземна сателитна орбита. Апаратът на НАСА “Лунар Риконъсънс Орбитър ” работи от 2009 година На борда му е съветският неутронен детектор за проучване на Луната ЛЕНД. Именно това устройство откри аномална централизация на водородни молекули на Южния лунен полюс, което индиректно указва съществуването на воден лед. Взривяването на ракета в кратера Кабеус удостовери тези данни, откакто учените откриха молекули вода при разбора на облака след гърмежа.
В окололунна орбита е и индийската станция “Чандраян-2 ”, изстреляна през 2019 година А на път към Луната е друга индийски уред - “Чандраян-3 ” със спускаема сонда на борда, който по проект би трябвало да кацне покрай Южния полюс няколко дни след съветския.
Успешният старт бе през днешния ден, кацането е планувано за 20 август
За пръв път ще опитат меко кацане
Руската ракета “Союз-2.1б ”, изстреляна през днешния ден от космодрума “Восточний ”, изведе сполучливо съветската автоматизирана станция “Луна-25 ”, чиято задача е да търси вода на Луната. Това е първата задача на Русия към спътника на Земята от 47 години.
“Луна-25 ” ще пътува в продължение на няколко дни, като кацането на Луната е планувано за 20 август, покрай Южния лунен полюс, съобщи РИА “Новости ”.
По пътя си “Луна-25 ” на два пъти ще поправя траекторията си. След пет дни апаратът би трябвало да навлезе в окололунна орбита, на 100 километра височина, където ще забави скоростта си. Модулът ще стартира прилуняване, откакто доближи орбитата за кацане, която се намира на 18 километра височина. Тази скица е отработена още през 70-те години на предишния век.
За кацане бе избран регионът на Южния полюс, където са открити следи от воден лед. Все още никой не е кацнал сполучливо на това място, съветският уред ще опита да го направи за първи път в историята.
Районът на север от кратера Богуславски е определен неслучайно. Оптимален е във всички връзки: комфортна балистика, надеждна радиокомуникация със Земята, задоволителна дневна светлина за научни проучвания и най-важното - относително плосък нискоскалист терен. Ако не може да се кацне там, има две аварийни “летища ” - югозападно от кратера Манзини и южно от кратера Пентланд-А.
Площадката за кацане съставлява елипса с размери 30 на 15 километра. В тези граници “Луна-25 ” ще се спуска отвесно, с работещи мотори. Основната заплаха е наклонът на повърхността. Ако е повече от 15 градуса, станцията може да се преобърне или да се плъзне и да се зарови в рохката почва. Това се случи през 1973 година с “Луноход-2 ” - апаратът се оказа блокиран в петметров кратер.
Рискът в този момент да се попадне на площадка с по-голям надолнище е едвам 4%, показват експертите.
Станцията “Луна-25 ” е основана в научно-производственото обединяване “Лавочкин ”, където са проектирани всички автоматизирани галактически кораби в Съветския съюз, по-късно в Русия. С оборудването си тежи 1750 кг. Има мотори, антени, слънчеви панели, акумулатори, радиоизотопен термоелектрически генератор, контролни блокове и разнообразни детектори. Камерите за наблюдаване ще снимат процеса на кацане. На процедура всичко на борда е съветско произвеждане.
На борда на спускаемия модул са инсталирани няколко устройства. Гордостта на разработчиците е манипулатор, който разполага с роботизирана “ръка ” с нещо като черпак - устройство за загребване на пръст. Неговата задача е да взема проби, които да изпраща за разбор. За това е задоволителен единствено един пространствен сантиметър лунна почва.
Най-интересното е, че ледът може да се откри освен на сенчести места, където слънчевите лъчи не доближават, само че и на осветени места. Роботът ще би трябвало да направи ров с дълбочина няколко десетки сантиметра, с цел да доближи до пласт рохкава почва, която евентуално е осеяна с лед.
Почвата ще бъде оценена от апарата “Адрон- ЛР ”, който изстрелва с лъч неутрони, проникващи на дълбочина до един метър. Друго устройство за проучване е инфрачервеният спектрометър.
Към момента има две галактически станции, работещи в околоземна сателитна орбита. Апаратът на НАСА “Лунар Риконъсънс Орбитър ” работи от 2009 година На борда му е съветският неутронен детектор за проучване на Луната ЛЕНД. Именно това устройство откри аномална централизация на водородни молекули на Южния лунен полюс, което индиректно указва съществуването на воден лед. Взривяването на ракета в кратера Кабеус удостовери тези данни, откакто учените откриха молекули вода при разбора на облака след гърмежа.
В окололунна орбита е и индийската станция “Чандраян-2 ”, изстреляна през 2019 година А на път към Луната е друга индийски уред - “Чандраян-3 ” със спускаема сонда на борда, който по проект би трябвало да кацне покрай Южния полюс няколко дни след съветския.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ