Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкова голяма мистерия за

...
Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкова голяма мистерия за
Коментари Харесай

Анонимници отново атакуват депутатските банки

Партийните листи с кандидат-депутатите са също толкоз огромна тайнственост за гласоподавателите, колкото и партийните стратегии. В най-хубавия случай хората разбират кои са водачите на листи, откакто партийните централи спуснат имената им, дружно с няколко добре изгладени биографични фрази. Другите претенденти (тоест мнозинството) са просто неопределен лист с имена като Иван Петров Иванов или Петър Иванов Петров. Тези лица остават анонимни за публиката, до момента в който не влязат в Народното събрание – а постоянно и по-късно.
И идните парламентарни избори не вършат изключение. Партиите и обединенията наизвадиха пред гласоподавателите бизнесмени, лекари (особено известна специалност при избор на кандидат-депутати, откогато ни атакува ковид), инженери, програмисти, цивилен деятели (друга стартирана от политиците група след митингите от 2020 г.), всевъзможни спецове и специалисти в една или друга професионална област. Зад лицата на триумфа и професионализма обаче

настъпват големи тъмни маси -

гореспоменатите анонимници, чинно настоящи съгласно партийните указания, които стават основата на всеки парламент.
Каква е обстановката преди изборите през ноември? Босът на ГЕРБ Бойко Борисов е събрал ядро от доверени доближени, най-вече някогашни депутати и министри, за всеки от които е запазил място на депутатските банки. Соцлидерът Корнелия Нинова, постоянно застрашена от „ врагове с партиен билет”, цялостни листите с правилни хора и довчерашни съперници, обърнати на съдружници, само че като цяло – все познати (и втръснали) партийни фигури. Има Такъв Народ остава партия на групата сценаристи на Слави, всички останали се просто придатък. За Движение за права и свободи няма какво да приказваме – всяка смяна в придвижването се случва под строгия сарайски контрол, тъй че действително да не се промени нищо. Какво по-голямо доказателство от завръщането на Делян Пеевски?
В „ Демократична България”, в случай че се съди по вътрешните дрязги, не могат да се схванат дали демокрацията би трябвало да важи и при реденето на листите. ИБГНИ се трансформира в такова стълпотворение от партии и квазиполитически субекти, че не може да се разбере кой какъв е, от кое място идва и кой стои зад него. Що се отнася до „ Продължаваме промяната” (ПП), в случай че се съди по скоростта, с която се разви планът (беше показан публично на 19 септември), би трябвало да бъдем най-малкото внимателни. Една преди малко основана групировка не може да се приготви от А до Я за избори в границите на няколко седмици. Освен, несъмнено, в случай че някой с опит в политическия инженеринг скритом не прави цялата работа.
Иначе, в случай че погледнем акцията от птичи взор, се виждат

три трендове при подредбата на листите

В първата се залага на одобряването на статуквото; във втората – на употребата на обществената популярност; в третата – на имиджа на жертва на репресивна власт. Тези трендове се въплъщават от трима претенденти: Делян Пеевски от Движение за права и свободи, Христо Петров – Ицо Хазарта от Политическа партия и проф. Асен Балтов от ГЕРБ-СДС.
Завръщането на Делян Пеевски, откакто се отдръпна за няколко месеца от политическия живот, е най-малкото озадачаващо. Особено в случай че в това време върху него се стовари санкционното господство на Съединените щати. Някои сметнаха, че Пеевски е знаел авансово какво ще му се случи и благоразумно се е отдръпнал встрани. Други тържествуваха, че с него е свършено след нанесения му удар. Всяко едно от тези изказвания остава недоказано.
Но това, че той още веднъж се състезава за народен представител, демонстрира минимум следното: първо,

Пеевски се нуждае от директно наличие

и присъединяване в законодателната власт; второ, една от най-силните български партии – Движение за права и свободи, е подготвена освен да му подсигурява такава опция, само че и да го пази с всички сили в страната и пред света; трето, в случай че нещо въплъщава статуквото у нас, това безспорно е придвижването на Ахмед Доган. Защото, на инат на всичко, е в положение гордо да носи право на ревера си петното на обвиняването в политическа корупция. Никой у нас няма да разбере, нито даже да се поинтересува кои са останалите претенденти на Движение за права и свободи. Само като виждат Пеевски отпред и всеки какво значи това за придвижването като политическа партия.
В същото време Ицо Хазарта наподобява като цялостната диаметралност на Пеевски. И той е млад, съумял човек. Но е построил себе си по метод, който събира обществената благосклонност и не оставя място за подозрения в недобросъвестност. За първи път влиза в политиката, откакто е потвърдил себе си на професионалното си занятие. Като цяло, той наподобява като

успешен образец за модела на новия политик,

заложен от водачите на Политическа партия Кирил Петков и Асен Василев – човек с професионална реализация, харесван от обществеността, без предходен политически опит.
Веднага обаче личи и тъмната страна на същия този модел. Какво споделя Хазарта за решението си да се кандидатира? Обажда му се Кирил Петков, срещат се, приказват няколко пъти, рапърът се съвещава със фамилията си и най-после поема по трънливия път на политическата кариера. За какво време обаче се случва това? От думите на самия претендент излиза, че е няколко седмици преди да се записват листите. Тоест почти по същото време, когато беше разгласен обществено новият политически план. Това не е добре - не е добре по този начин да се влиза в политиката - от през днешния ден за на следващия ден, без време да се замислиш какво ще правиш, по какъв начин ще го правиш, с кого ще го правиш? Да, Хазарта е известен и ще събере вота на младежите – както го направи и сътрудника му в шоубизнеса Слави Трифонов. Въпросът е – за него и останалите свръхбързо набрани претенденти на Политическа партия – мислят ли с по-дълъг небосвод, оттатък акцията и изборите?
И до момента в който Движение за права и свободи работи, с цел да укрепва статуквото, а Политическа партия се катери в рейтингите на база персонална известност на хората си, а не на стратегия, някогашните ръководещи се пробват да изцедят благосклонност и гласове като го

играят на жертви

Бойко Борисов и хората му от месеци плачат, че страдат от „ диктатора” Румен Радев и държавното управление му. Върхът на тази пиар тактика се оказа рекрутирането на Асен Балтов, уволнения от кабинета началник на „ Пирогов”, за кандидат-депутат в София. Професионалист, който е принесен в жертва на политическите упоритости на президента – това е тезата, която герберите прокарват за Балтов, а и за всички свои фрагменти, които бяха изхвърлени при чистката на служебното държавно управление. Така партията се надява да измие облика си пред българите и да разсъни яростта на поддръжниците си. Дали тактиката работи, към този момент е неразбираемо. Факт е, че ГЕРБ още веднъж дръпна напред пред съперниците си в електоралните ранглисти.
Накратко, дано не се заблуждаваме – идващото 47-о национално заседание най-вероятно ще бъде имитация на предшествениците си. Най-малкото тъй като съгласно социолозите в него ще се мушнат същите партии и обединения, които трансфораха в оглупял зоопарк предните два Народното събрание. Какво ще е новото? Пеевски, Балтов и незабавно събраните новобранци на Петков и Василев. Това ли е всичко, което ни се предлага като гласоподаватели? Не става по този начин, просто не става.

Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР