Кунева яхва зелените протести
Партията на Меглена Кунева публично яхва вълната на зелените митинги против държавното управление – това излиза наяве от интензивността на партията и нейния водач във фейсбук. Вече две седмици „ Движение България на жителите “ предава онлайн митингите от формалната си фейсбук страница, а водачът Димитър Делчев и цялото партийно управление маршируват по жълтите павета с апели за оставка на държавното управление и досегашния им съдружен сътрудник и шеф – Бойко Борисов.
Включването на куневистите в зелените митинги е ясна молба те да бъдат признати в лагера на обвинения Иво Прокопиев, паралелно с „ Да, България “ и ДСБ. Странното е, че ДБГ продължава да членува в Реформаторския блок, където останалите партии са по-скоро на диаметрално-противоположната позиция по въпросите за развиването на планинския туризъм в България. В края на декември водачът на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски съобщи безапелационна поддръжка за построяването на втори кабинков въжен превоз в Банско и неведнъж подлага на критика партия Зелените и обръчите компании и НПО-та към нея като социалистически и леви формирания. На 11 януари Съюз на демократичните сили излиза и с декларация, призоваваща държавното управление да одобри в най-кратки периоди обновения проект за ръководство на естествен парк „ Витоша “, който отстранява възбраните за рационализация на лифтовете и оборудванията в планината. Петър Москов отиде още по-далеч, акцентирайки, че който има вяра в тезата за застрояване на 150 кв. км. в Пирин (1875 броя писти по негови сметки) е с психологично заболяване и назова зелените – новите комунисти. От партията на Светльо Витков – Глас Народен – също по-скоро поддържат развиването на планинския туризъм. „ Петлите “ са в основата на работната група към общинския съвет на София, която през последните две години проучваше проблема „ Витоша “ и излезе с решение за актуализация на проекта за ръководство на парка.
Разнобоят по тематиката в Реформаторския блок е явен и сигурно не лежи на противоречие по съответни въпроси. Докато Лукарски, Москов и Витков заемат съответни позиции по зелените проблеми, куневистите не са изразили никакви характерни рецензии, въпроси или несъгласия – просто политически се причисляват към партиите на Прокопиев.
Излизането на ДБГ от Реформаторския блок явно е единствено въпрос на време, само че вероятностите пред партията на Кунева в различния лагер не са положителни. След излизането от властта, ДБГ остана без държавна дотация, официално без водача си Кунева, без евродепутати, без медии и с залитащи към ръководещите кметове. В същото време, „ Да, България “ и ДСБ разполагат с евродепутата Светослав Малинов, с де факто неограничения финансов и медиен запас на Иво Прокопиев и мощна поддръжка от мрежата псевдо зелени НПО-та.
За да бъде призната от Прокопиев, ДБГ би трябвало да изтъргува нещо – а сега наподобява няма нищо, с изключение на кметовете на Плевен и Добрич. Дали те ще се съгласят да бъдат изтъргувани против влизане на ДБГ в лагера на „ Да, България “ и ДСБ, обаче, е напълно различен въпрос – изключително от позиция на Йордан Йорданов в Добрич. Младият кмет работи сполучливо с централната власт, получи голяма финансова поддръжка за построяването на ВиК цикъла в града и е извънредно подозрително дали ще се съгласи да премине във фанатична съпротива на ръководещата дясно-консервативна коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти. Кметът на Плевен Спартански е един от най-верните хора на Найден Зеленогорски, само че и при него е мъчно да се забележи кой знае каква твърда опозиционна линия. Местният общински съвет е мощно разграничен и кметът има потребност от поддръжката на патриотите и ГЕРБ, с цел да ръководи. Ако общинските съветници на реформаторите стартират да гласоподават против тези на ГЕРБ и Обединени патриоти, то кметската власт в Плевен просто ще блокира.
Стокхолмският синдром – да те изнасилят
два пъти политически
Дори и ДБГ да успее да изтъргува няколко публични поръчки в Добрич и Плевен, които да бъдат извоювани от близки до Иво Прокопиев компании, бъдещото партньорство сред финансовия и медиен олигарх и останките от структурите на Кунева наподобява по-скоро като общуване на сериен изнасилвач и изнасилена жена, в сравнение с равностойни политически и стопански субекти.
Листите на “Да, България ” и ДСБ за идните европейски избори наподобяват към този момент подредени – първи и втори ще са Светослав Малинов и Стефан Тафров, въпреки Радан Кънев също да предявява искания за първото място. Място тук за куневисти няма – най-вече да им дадат третото неизбираемо място. Подобна е и обстановката и при листите за народни представители при възможни предварителни парламентарни избори. Челните места в софийските региони ще са окупирани от “Да, България ” и ДСБ, като за Кунева най-вече да останат неизбираеми листи в регионални градове като Благоевград и Плевен.
Цялата обстановка е още по-странна, защото точно машинациите на Прокопиев извадиха Кунева от властта и унищожиха Реформаторския блок. След сходно оскърбление, някогашната еврокомисарка би трябвало да е изключително обезверена, с цел да пристане за повторно на кръга „ Капитал ”. Все отново, в медицината за това държание си има определение – „ Стокхолмски синдром ”.
Включването на куневистите в зелените митинги е ясна молба те да бъдат признати в лагера на обвинения Иво Прокопиев, паралелно с „ Да, България “ и ДСБ. Странното е, че ДБГ продължава да членува в Реформаторския блок, където останалите партии са по-скоро на диаметрално-противоположната позиция по въпросите за развиването на планинския туризъм в България. В края на декември водачът на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски съобщи безапелационна поддръжка за построяването на втори кабинков въжен превоз в Банско и неведнъж подлага на критика партия Зелените и обръчите компании и НПО-та към нея като социалистически и леви формирания. На 11 януари Съюз на демократичните сили излиза и с декларация, призоваваща държавното управление да одобри в най-кратки периоди обновения проект за ръководство на естествен парк „ Витоша “, който отстранява възбраните за рационализация на лифтовете и оборудванията в планината. Петър Москов отиде още по-далеч, акцентирайки, че който има вяра в тезата за застрояване на 150 кв. км. в Пирин (1875 броя писти по негови сметки) е с психологично заболяване и назова зелените – новите комунисти. От партията на Светльо Витков – Глас Народен – също по-скоро поддържат развиването на планинския туризъм. „ Петлите “ са в основата на работната група към общинския съвет на София, която през последните две години проучваше проблема „ Витоша “ и излезе с решение за актуализация на проекта за ръководство на парка.
Разнобоят по тематиката в Реформаторския блок е явен и сигурно не лежи на противоречие по съответни въпроси. Докато Лукарски, Москов и Витков заемат съответни позиции по зелените проблеми, куневистите не са изразили никакви характерни рецензии, въпроси или несъгласия – просто политически се причисляват към партиите на Прокопиев.
Излизането на ДБГ от Реформаторския блок явно е единствено въпрос на време, само че вероятностите пред партията на Кунева в различния лагер не са положителни. След излизането от властта, ДБГ остана без държавна дотация, официално без водача си Кунева, без евродепутати, без медии и с залитащи към ръководещите кметове. В същото време, „ Да, България “ и ДСБ разполагат с евродепутата Светослав Малинов, с де факто неограничения финансов и медиен запас на Иво Прокопиев и мощна поддръжка от мрежата псевдо зелени НПО-та.
За да бъде призната от Прокопиев, ДБГ би трябвало да изтъргува нещо – а сега наподобява няма нищо, с изключение на кметовете на Плевен и Добрич. Дали те ще се съгласят да бъдат изтъргувани против влизане на ДБГ в лагера на „ Да, България “ и ДСБ, обаче, е напълно различен въпрос – изключително от позиция на Йордан Йорданов в Добрич. Младият кмет работи сполучливо с централната власт, получи голяма финансова поддръжка за построяването на ВиК цикъла в града и е извънредно подозрително дали ще се съгласи да премине във фанатична съпротива на ръководещата дясно-консервативна коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти. Кметът на Плевен Спартански е един от най-верните хора на Найден Зеленогорски, само че и при него е мъчно да се забележи кой знае каква твърда опозиционна линия. Местният общински съвет е мощно разграничен и кметът има потребност от поддръжката на патриотите и ГЕРБ, с цел да ръководи. Ако общинските съветници на реформаторите стартират да гласоподават против тези на ГЕРБ и Обединени патриоти, то кметската власт в Плевен просто ще блокира.
Стокхолмският синдром – да те изнасилят
два пъти политически
Дори и ДБГ да успее да изтъргува няколко публични поръчки в Добрич и Плевен, които да бъдат извоювани от близки до Иво Прокопиев компании, бъдещото партньорство сред финансовия и медиен олигарх и останките от структурите на Кунева наподобява по-скоро като общуване на сериен изнасилвач и изнасилена жена, в сравнение с равностойни политически и стопански субекти.
Листите на “Да, България ” и ДСБ за идните европейски избори наподобяват към този момент подредени – първи и втори ще са Светослав Малинов и Стефан Тафров, въпреки Радан Кънев също да предявява искания за първото място. Място тук за куневисти няма – най-вече да им дадат третото неизбираемо място. Подобна е и обстановката и при листите за народни представители при възможни предварителни парламентарни избори. Челните места в софийските региони ще са окупирани от “Да, България ” и ДСБ, като за Кунева най-вече да останат неизбираеми листи в регионални градове като Благоевград и Плевен.
Цялата обстановка е още по-странна, защото точно машинациите на Прокопиев извадиха Кунева от властта и унищожиха Реформаторския блок. След сходно оскърбление, някогашната еврокомисарка би трябвало да е изключително обезверена, с цел да пристане за повторно на кръга „ Капитал ”. Все отново, в медицината за това държание си има определение – „ Стокхолмски синдром ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ