Парламентът се е заел с поредната реформа, за която твърди,

Парламентът се е заел с следващата промяна, за която твърди, че се прави в името на децата - промени в Семейния кодекс, с които да вкара така наречен споделено родителство. Преди близо две години отново в името на децата беше изменен Наказателно-процесуалният кодекс (НПК), като концепцията беше България да вкара европейските и интернационалните стандарти във връзка с наказателните процедури с присъединяване на дете.

Парламентът

Костадин Костадинов е бил разпитван от служители на реда в Народно събрание поради изявление от трибунатаЗапочна тестването на системата за надзор на междинната скоростПеевски разгласи, че и Андрей Цеков пиел " кафенце " в кабинета му, депутатът от Политическа партия ще го съди

Измененията работят от 1 септември 2023 година и " Лекс " реши да ревизира каква е равносметката на експертите след първичното им приложение и съумя ли законодателят да сложи потребностите на детето в центъра на детското правораздаване.

Промените в Наказателно-процесуален кодекс през 2023 година бяха направени по неотложност под опасност от наказателна процедура против България и с тях у нас са въведени Директива (ЕС) 2016/800 по отношение на процесуалните гаранции за деца, които са обвинени или обвинени в наказателното произвеждане, Директива 2012/13/ЕС по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане, Директива 2012/29/ЕС за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения.

Европейци сме, но все недотам

Дали поради бързането, или заради други аргументи, редица европейски условия все по този начин липсват в нашето законодателство.

По отношение на приспособените процедури, които се ползват към малолетни причинители, правата са транспонирани единствено във връзка с арестуваните и обвинените. Поради отсъствието на процесуалната фигура на обвинения в Наказателно-процесуален кодекс, множеството права не са обезпечени на деца, които са в действителност разследвани, без да са арестувани, нито упрекнати. Редица права, като да вземем за пример обвързваните с присъединяване на родител и с правото на личностна характерност, в Наказателно-процесуален кодекс не са дефинирани като права, а като процедурни отговорности на държавния орган и нарушаванията им не са нарушавания на право.

Големи са празнотите и в региона на задържането под стража. Не са транспонирани основни права като тези на задържане в най-краткия вероятен период, на от време на време служебно преразглеждане на задържането в рационален период, на пропорционални и съобразени с продължителността на задържането ограничения, предприемани в хода му, на персонална среща с родителя в най-кратки периоди, на допустимо най-щадящ медицински обзор, на различно настаняване отвън арест, на труд и на обучение по време на задържане.

Експертите сочат и други основни празноти - в материята на щадящата процедура, която се ползва към потърпевши или очевидци на закононарушение, общото право на такава процедура не е въведено.

Освен това не е транспонирано правото на чуване - то е симетрично на правото на обвинения да дава пояснения и не е равнозначно на правото на присъединяване по член 75 Наказателно-процесуален кодекс. В Наказателно-процесуален кодекс ги няма и правото на навременен разпит, на разпит от едни и същи,,лица ", а не,,органи ", правото на най-малък брой медицински прегледи, правото разпитът да бъде провеждан,,от или посредством " уместно подготвени експерти. А правото на най-малък брой разпити е отчасти транспонирано единствено във връзка с правосъдната фаза и няма признаците на право, а на предписание за оптимизация на процеса.

Всички тези основни празноти в българското законодателство разрешават задържането на така наречен отрицателни ревиктимизиращи феномени в практиката, като съмнение и обезценяване на показанията на детето и на претърпените вреди, невъздържано подлагане на детето на голям брой и инвазивни процесуално-следствени въздействия и напън то да се показва съгласно упованията на разпитващия, установяват специалисти.

Кадри, които могат да компенсират дефицитите

" Въпреки значимите нормативни промени от 2023 година, са нужни доста повече старания за обезпечаване на центрирано върху детето правораздаване за всички деца. Реалността в правосъдна зала демонстрира прекалено много случаи на непознаване и неспазване от съда на процесуалните права и най-хубави ползи на децата жертви ", споделя шефът " Политики за децата " и координатор на Мрежата за правна помощ към Националната мрежа за децата Георги Еленков.

Същевременно експертите акцентират, че в случай че бъде издигната на нужното равнище, компетентността на полицията, прокуратурата и съда, практиката ще е в положение сама да следва интернационалните и европейски стандарти и да компенсира отчасти част от законовите празноти.

Например, педагозите и психолозите могат да бъдат включвани в дейна роля по време на разпита на потърпевшото дете и без категорично нормативно овластяване. А проверяващите може да се самодисциплинират и да понижат броя на разпитите му.

Може да се приключи практиката за така наречен авансово извънпроцесуално събеседване с детето, което е ориентирано към обезпечаване на самообвинителни данни и на съдействие, и се организира без юрист и без информиране за правата, част които то самото директно нарушава. Може да се уеднаквят и полицейските подходи за информирането на детето за правата му. Добър образец в тази тенденция е одобрената (от основния прокурор, вътрешния министър, Висш съдебен съвет и обществени институции) през 2024 година Методика за прилагане и работа в особено обособени пространства " сини стаи " за чуване на деца и осъществяване на разпити.

За да се случи това, съдиите и прокурорите следва да са не просто официално осведомени в елементи с условията на Наказателно-процесуален кодекс и интернационалните стандарти, а да бъдат подготвени да ги ползват осъзнато като цялостна идея за протекция на детето.

Промените в Наказателно-процесуален кодекс от 2023 година направиха значима стъпка в тази тенденция и вкараха условие проверяващите и магистратите, които се занимават с детско правораздаване да имат " специфична подготовка в региона на правата на детето " или " да имат ефикасен достъп до профилирано образование ".

Държавата разпореди задачата за образование на Националния институт на правораздаването (НИП). От октомври 2023 година той стартира стратегия за специализация, наложителна за всички магистрати, която се организира онлайн за 8 часа и приключва със узаконяване след онлайн тест. Тя обаче е лимитирана до общо запознаване с нормативната база и не е задоволителна за създаване на поредна и единна национална процедура, каквото е условието на директивите на Европейски Съюз. Затова и огромен брой неправителствени организации оферират образования в разнообразни аспекти на специализацията на работа с деца с допир до правораздаването.

Важно е да се означи, че опитът на страни, в които има построена система за образование за участниците в системата на детското правораздаване, демонстрира, че то усъвършенства знанията, само че няма дълготраен резултат върху практиката, в случай че е еднократно и не е съпроводено с продължаваща във времето поддръжка, насоки и оценка на представянето. Най-късно шест месеца след привършване на образованието практиката се връща към старите стандарти. Затова за магистратите и проверяващите е от основно значение постоянно да разискват и проучват практиката със свои сътрудници.

Такъв е методът на образованията за магистрати, проверяващи служители на реда, юристи, психолози, педагози и други, по плановете на Асоциацията на прокурорите " Детска пътека " и " Темида вижда детето ". По тях до момента са подготвени над 1000 души, като една от задачите им е да бъде построена професионална мрежа от експерти, ангажирани с детското правораздаване. Електронният Самообучител по детско правораздаване на уеб страницата на асоциацията, който следва да бъде подарен на НИП, пък съдържа конгрес за разискване на процедура и проби за самокритика.

В адвокатските среди от 2019 година работи професионалната Мрежа за правна помощ към Националната мрежа за детето, която към този момент три години организира правно-дискусионен конгрес, отдаден на проблемите на правораздаването за деца и предварителната защита на детската криминализация.

Специален план, отдаден на провеждането на разпити на деца, има Катедрата по наказателноправни науки на Юридическия факултет на СУ. Той цели да насърчи признатите през 2021 година от Организация на обединените нации " Принципи Мендез " за дейно осъществяване на разпити на деца и е част от огромен план на университета, финансиран по Плана за възобновяване и резистентност. Негов началник е преподавателят по криминалистика доцент доктор Здравка Кръстева.

" Разпитите, провеждани от органите на досъдебното произвеждане, на обвинени, потърпевши и очевидци са най-често употребяваните начини за доказване, само че се организират по два диаметрално разнообразни метода ", споделя тя.

И изяснява: " Единият е обвързван с неетични практики, предумишлено поставяващи разпитвания под напън, които се характеризират с хипотеза за виновност и ориентировка към признание и включват операция, заплашване и физическо малтретиране. Той е контрапродуктивен заради неподходящото въздействие на напрежението и тревогата върху паметовите качества и може да докара до правосъдни неточности и несполучливи следствия. Вторият е етичен метод, който зачита правата на индивида, процесуалния закон, директивите на Европейски Съюз и практиката на Европейски съд по правата на човека и подхожда на,,Принципите Мендез ". Етичният по-вероятно води до подробна и достоверна информация, в това число правдиви признания ".

С дълготрайна устременост е и системата за образование и узаконяване на чиновници на пенитенциарната система в допир с деца, построена от Центъра за проучване на демокрацията. Обучения организира интензивно и фондация " П.У.Л.С ".

Всички тези положителни практики обаче са неустойчиви и несистемни, просто тъй като са на неправителствени организации, а не на страната, която би следвало да подсигурява ефикасна и трайна специализация на участниците в детското правораздаване.

" Лекс " събра мненията за положението на детското правораздаване на разнообразни експерти, ангажирани с него. Ето техните оценки и рекомендации:

Димитър Марков: Липсва цялостна система за протекция на детето

Димитър Марков е началник на правната стратегия на Центъра за проучване на демокрацията. Автор е на голям брой проучвания в региона на детското правораздаване и степента на въвеждане на интернационалните стандарти.

Според мен липсва цялостна система за протекция на детето, макар стотиците органи за протекция. Целта на актуалните общества не е на институциите да им е елементарно. Връзката сред наказателния развой и другите държавни органи би трябвало да е двустранна и инициативна. Лично аз съм съперник на клишето " в случай че това няма да затрудни наказателното произвеждане ", когато става въпрос за деца. Отделно е минус, че постоянно в последния миг транспонираме, постоянно небрежно и шоково, постоянно импровизирано и в никакъв случай цялостно.

Всичко опира до потенциала и просветеността на съответния орган, а на това в никакъв случай не би трябвало да се разчита като систематичен аршин, изключително при дефицит на образование. Онлайн курсът в НИП да вземем за пример е незабавен, уродлив и се употребява единствено тъй като има официално законово условие за специализация на магистратите. Не се има поради подобен вид образование. Тези магистрати не са годни да вземат решение каузи с присъединяване на деца без значение от документите си.

Културата да се търси и зачита мнението на детето, разбирането на най-хубавия му интерес следва да влязат доста съществено в образованията. Магистратът би трябвало да може да преценя огромно многообразие фактори. Много забележима е разликата сред магистрати и проверяващи, които са функционално подготвени или имат допир с опита на други страни, и всички останали, които работят механично, даже да са минали през официални курсове. Концепцията за най-хубавия интерес на детето да вземем за пример не се разпознава въобще измежду необучените. Те не знаят по какъв начин да оценят интереса, по какъв начин да съберат задоволителна и относима информация за него и по какъв начин да я преценят.

Диляна Гитева: Без обединен учебен стандарт системата се обърква

Диляна Гитева е юрист с опит в отбраната на правата на индивида, в това число на детето и на други уязвими групи. Автор е на голям брой проучвания и наръчници, съавтор е в помагалото " Детска пътека. Ръководство за експерти при контакт с деца в риск от принуждение, потърпевши, очевидци или причинители на закононарушение ", член е на Мрежата за правна помощ към Националната мрежа за децата.

Детското правораздаване следва да се основава на вярата в капацитета на детето, даже когато е позволило неточност, и да регистрира, че то е " индивид на права и човешко създание с достолепие и разрастващи се качества ". Правосъдната система е подложена на всевъзможни осведомителни и обучителни въздействия от огромно многообразие експерти, които постоянно изхождат от разнообразни цели и подходи към случай с дете. При неналичието на обединен учебен стандарт за професионална специализация системата се обърква. Много детайли на щадящата и на приспособената процедура наподобяват едни и същи, само че едната система се ползва за жертви, а другата - за наказателноотговорни причинители на закононарушения и тези процедури не могат да се смесват. Така да вземем за пример, дете-извършител не може да се разпитва синя стая, защото това нарушава правото му на отбрана, включително правото му да мълчи и правото на отбрана против самообвинение.

Марияна Евтимова: Промените в Наказателно-процесуален кодекс не се схващат и не се ползват

Марияна Евтимова е профилиран юрист за отбрана на деца, потърпевши от принуждение, член е на Управителния съвет на фондация " П.У.Л.С. ".

Няма никаква система за отбрана в системата за отбрана на потърпевшите деца. Професионалистите избягаха от нея. Промените в Наказателно-процесуален кодекс не се схващат и не се ползват. Много рядко се обезпечава щадяща среда. Детето не се възприема като потърпевш със характерни потребности, третира се като възрастен. Първо се довежда в Детската педагогическа стая или в локалната комисия за битка с противообществените прояви, които са органи за работа с малолетни причинители, а не с жертви, където стартират разпити отвън всякаква процедура. Родителят не е даже известен. Педагог взе участие доста рядко. Отношението е обвиняващо, въпросите са атакуващи. В правосъдна зала момиче на 12 години, изнасилвано от пастрока си, застава непосредствено до причинителя.

Доц. доктор Алексей Пампоров: При децата я няма нормалната дихотомия " жертва-извършител "

Доц. доктор Алексей Пампоров е социолог с над 20 години опит в проучвания на деца и в работата с групи в неравностойно състояние, съавтор е на образователното пособие " Темида вижда детето " и обучител в плана.

Обичайната дихотомия " жертва-извършител " не е изцяло съответстваща, когато става дума за деца и юноши. Според актуалните научни разбирания децата, направили общественоопасно действие, са и жертви на своята обществена накърнимост. Наказателно-правната система интуитивно се ориентира и поддържа породената с закононарушението накърнимост на потърпевшото дете, въпреки че за задачите на наказателния развой от време на време я експлоатира и по този начин я усилва, трайно виктимизирайки детето. При децата-извършители обаче би трябвало доста да се внимава по едно и също време да не се криминализира уязвимостта и да не се предизвиква рецидивът. Трябва да се държи сметка за гъвкавостта на понятието,,детство " и " порастване " в незаконна среда.

 

Текстът е оповестен в правния сайт  " Лекс "