С нови структури няма да стане. Парламентът реши да се създаде борд за борба с водната криза
Парламентът реши да се сътвори Национален ръб по водите , който да координира дейностите за превъзмогване на водната рецесия. Решението беше признато с гласовете на депутатите от ГЕРБ , „ Движение за права и свободи – Ново начало “ , Българска социалистическа партия , Има Такъв Народ и АПС в сряда.
Новината идва на фона на обстоятелството, че близо 260 000 души в България са на воден режим по на Министерството на районното развиване и благоустройството към 1 септември.
Вносители на предлагането за основаване на борда са депутати от ръководещото болшинство на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Движение за права и свободи – Ново начало “ на Пеевски. То беше утвърдено от парламентарната Комисия по околната среда на водите на изключително съвещание през август, свикано по искане на Делян Пеевски .
В претекстовете към плана за решение се показва, че над 500 000 души в България се сблъскват със систематичен дефицит или влошено качество на питейната вода.
„ Необходимо е в незабавен ред държавните институции да подхващат координирани и ефикасни дейности за превъзмогване на водната рецесия “, написа още в претекстовете.
Но опозицията в Народното събрание подлага на критика решението и назова новия ръб „ непотребен орган за ръководство “.
„ Ако желаеме да решим проблемите на хората, с нови бордове, с нови структури няма да стане “, сподели депутатът от ПП-ДБ Богдан Богданов.
„ Управляващите в зала да задължат своите сътрудници в Министерския съвет да си свършат работата, тъй като, виждате ли, те не си правят работата. Как може да задължаваме институции да ревизират има ли обири или няма? Как може да задължаваме институции да ревизират за различни източници на водоснабдяване в този момент, когато жителите [...] са на воден режим “, сподели Богданов.
„ Сега задължаваме институциите, в обстановка на рецесия, да си свършат работата. А къде дремаха до момента “, добави той.
В отговор вносителите подлагаха на критика ПП-ДБ.
„ Сега най-малко министрите си приказват и имат предпочитание да създадат един координационен орган, с който да могат дружно да се оправят с казуса “, сподели Станислав Анастасов от „ Движение за права и свободи – Ново начало “, който е един от вносителите.
Приетото в сряда решение планува държавното управление да сътвори Борд по водите в период от две седмици. В него ще влизат представители на няколко институции, измежду които министерствата на околната среда, на районното развиване, на финансите и други, както и на Национално съдружие на общините и Българска банка за развиване.
Задачите на борда ще са да координира дейностите за превъзмогване на водната рецесия през 2025 година и за предварителна защита на възможни бъдещи рецесии.
Решението планува още:
Да се извърши „ незабавно разчистване и рехабилитация на всички водоизточници, резервоари и довеждащи от тях водопроводи “;Да се реализира изследване и сондиране на нови водоизточници;Да се създадат проучвания за качеството на водата от всички съществуващи и нови водоизточници;Да се извършат инспекции за нерегламентирано потребление на питейна вода от водоснабдителната мрежа;Да се финансират предпочитано капиталови планове за питейна вода;Да се обезпечи в допълнение финансиране за ВиК сдруженията и общините за превъзмогване на водната рецесия от Българската банка за развитие;
Депутатите от опозицията показаха терзания, че пари ще се харчат непрозрачно и без надзор.
В дневния ред на Народното събрание за сряда беше и гласуването на отчет от работата на специфична краткотрайна комисия „ за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на проблемите с безводието в страната “. Тя беше основана още през декември предходната година за да набележи ограничения за решение на казуса, само че отчетът от работата ѝ обаче остава неприет.
До гласуването му не се стигна и в сряда, макар че точката беше вкарана изключително в дневния ред по предложение на ПП-ДБ.
Решението идва на фона на и други градове в България, наранени от безводието.
Проблемът с безводието е дълготраен. Според специалистите главните аргументи са от една страна засушаването, а от друга – неприятното ръководство на ВиК бранша през последните десетилетия. Заради остарялата и амортизирана водопреносна система България регистрира рекордни загуби по тръбите, които тук-там доближават до 70-80%.
Новината идва на фона на обстоятелството, че близо 260 000 души в България са на воден режим по на Министерството на районното развиване и благоустройството към 1 септември.
Вносители на предлагането за основаване на борда са депутати от ръководещото болшинство на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Движение за права и свободи – Ново начало “ на Пеевски. То беше утвърдено от парламентарната Комисия по околната среда на водите на изключително съвещание през август, свикано по искане на Делян Пеевски .
В претекстовете към плана за решение се показва, че над 500 000 души в България се сблъскват със систематичен дефицит или влошено качество на питейната вода.
„ Необходимо е в незабавен ред държавните институции да подхващат координирани и ефикасни дейности за превъзмогване на водната рецесия “, написа още в претекстовете.
Но опозицията в Народното събрание подлага на критика решението и назова новия ръб „ непотребен орган за ръководство “.
„ Ако желаеме да решим проблемите на хората, с нови бордове, с нови структури няма да стане “, сподели депутатът от ПП-ДБ Богдан Богданов.
„ Управляващите в зала да задължат своите сътрудници в Министерския съвет да си свършат работата, тъй като, виждате ли, те не си правят работата. Как може да задължаваме институции да ревизират има ли обири или няма? Как може да задължаваме институции да ревизират за различни източници на водоснабдяване в този момент, когато жителите [...] са на воден режим “, сподели Богданов.
„ Сега задължаваме институциите, в обстановка на рецесия, да си свършат работата. А къде дремаха до момента “, добави той.
В отговор вносителите подлагаха на критика ПП-ДБ.
„ Сега най-малко министрите си приказват и имат предпочитание да създадат един координационен орган, с който да могат дружно да се оправят с казуса “, сподели Станислав Анастасов от „ Движение за права и свободи – Ново начало “, който е един от вносителите.
Приетото в сряда решение планува държавното управление да сътвори Борд по водите в период от две седмици. В него ще влизат представители на няколко институции, измежду които министерствата на околната среда, на районното развиване, на финансите и други, както и на Национално съдружие на общините и Българска банка за развиване.
Задачите на борда ще са да координира дейностите за превъзмогване на водната рецесия през 2025 година и за предварителна защита на възможни бъдещи рецесии.
Решението планува още:
Да се извърши „ незабавно разчистване и рехабилитация на всички водоизточници, резервоари и довеждащи от тях водопроводи “;Да се реализира изследване и сондиране на нови водоизточници;Да се създадат проучвания за качеството на водата от всички съществуващи и нови водоизточници;Да се извършат инспекции за нерегламентирано потребление на питейна вода от водоснабдителната мрежа;Да се финансират предпочитано капиталови планове за питейна вода;Да се обезпечи в допълнение финансиране за ВиК сдруженията и общините за превъзмогване на водната рецесия от Българската банка за развитие;
Депутатите от опозицията показаха терзания, че пари ще се харчат непрозрачно и без надзор.
В дневния ред на Народното събрание за сряда беше и гласуването на отчет от работата на специфична краткотрайна комисия „ за определяне на всички обстоятелства и условия по отношение на проблемите с безводието в страната “. Тя беше основана още през декември предходната година за да набележи ограничения за решение на казуса, само че отчетът от работата ѝ обаче остава неприет.
До гласуването му не се стигна и в сряда, макар че точката беше вкарана изключително в дневния ред по предложение на ПП-ДБ.
Решението идва на фона на и други градове в България, наранени от безводието.
Проблемът с безводието е дълготраен. Според специалистите главните аргументи са от една страна засушаването, а от друга – неприятното ръководство на ВиК бранша през последните десетилетия. Заради остарялата и амортизирана водопреносна система България регистрира рекордни загуби по тръбите, които тук-там доближават до 70-80%.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ