Бюджетът за 2024 година мина на първо четене, ГЕРБ със сериозни критики към част от показателите
Парламентът одобри на първо четене бюджетът за 2024 година, съобщи кореспондент на " Фокус “ .
Това стана със 144 гласа " за “, 66 бяха " срещу “, нямаше въздържали се.
Депутатите дебатираха над три часа върху параметрите на план-сметката.
Те ще имат опция да внасят публицистични оферти до петък в 18:00 часа. Предложението бе направено от ръководителя на Бюджетната комисия Йордан Цонев. То бе признато със 136 гласа " за ", 65 бяха " срещу ", въздържали се нямаше.
Макрорамката на бюджета
Основните параметри на макрорамката на бюджета плануват 3% недостиг, растеж на Брутният вътрешен продукт, растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2%, инфлация от 4,8%, повишаване на заетостта, спад на безработицата, нарастване на обществените заплащания, растеж на пенсиите по отношение на швейцарското предписание, 10 милиарда обществени вложения.
В тригодишния интервал се чака БВП-то да пораства с 3%. Тенденцията е безработицата да понижава, като в края на прогнозния интервал (бел. от ред. – 2023 – 2026 година) да 3,9%, а инфлацията също да спада.
Дебатите
Румен Гечев от Българска социалистическа партия съобщи, че растежът на Брутният вътрешен продукт от 3,2% е пожелателен. По думите му международни прогнози сочат за напредък от 2,4%. Той съобщи, че най-голямата стопанска система в Европейски Съюз Германия е в криза и най-вероятно ще продължи да буксува и през идната 2024 година.
От Българска социалистическа партия считат, че цените на петрола също ще бъдат по-високи от очакванато поради геополитическата конюнктура.
Гечев подчертава върху вложенията в страната. По думите му заложените средства за вложения, които са в размер на 10 милиарда Лева, не са рекордни, а са същите по отношение на предходната година.
Левицата счита, че до момента в който няма промяна на данъчната система, няма по какъв начин да има смяна в бюджетната политика. Според тях при сегашните условия " пирамидата е обърната назад “. Те оферират страната да изземе в своя изгода свръхпечалбите на банките. Според Румен Гечев в стопанската система ще влязат спомагателни над 600 млн. лв., които да бъдат употребени за вложения или за справяне с демографските провокации.
Българска социалистическа партия считат, че бюджетът подсигурява само " лазене по дъното през 2024 година “. Те няма да поддържат план-сметката.
" Възраждане “ също бяха сериозни към проектобюджета. Те считат, че нарастванията в минималната работна заплата и пенсиите са с моментния предел на инфлацията. Цончо Ганев съобщи, че третата политическа мощ също не поддържа план-сметката. Според тях повишението на приходите би трябвало да се случва на база икономическия напредък, а не на акумулирането на нов дълг. Ганев съобщи, че номиналното нарастване на дълга ще стартира да тежи от ден на ден на българската стопанска система.
Асен Василев разяснява, че плануваният растеж на инфлацията е 4% за 2024 година, а за същия интервал е 11%. Това по думите му двойно нарастване.
Тошко Йорданов от ИНТ бе сериозен към предстоящото евакуиране на нов дълг от 6 милиарда лв. през идната година. Той подчертава, че множеството комисии са с негативна оценка за план-сметката. Според него приходите в бюджета са повишени, базирайки се на оценките на Българска народна банка за събираемостта през 2024 година.
В отговор на Тошко ЙордановАсен Василев отговори, че дългът към Брутният вътрешен продукт е понижен. Според него това се дължи на растежа на Брутният вътрешен продукт, който по думите на Василев " пораства по-бързо “, а не тъй като страната не е теглили или тегли дребни задължения. Финансовият министър разгласи, че дългът към брутния вътрешен артикул за 2024 година ще бъде 22,6%. Той увери, че налозите се събират, критериите от Маастрихт се съблюдава. Василев моли всички комисии в Народното събрание да прегледат заложените вложения и да посочат кои да останат и кои да отпаднат.
Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ съобщи, че откогато Асен Василев е финансов министър и БВП-то пораства, и приходите в страната порастват.
Мартин Димитров от ПП-ДБ съобщи, че растежът през 2024 година е обезпечен от ниските данъчни ставки, както и от следения бюджетен недостиг. Той се базира на бюджета на служебното държавно управление за 2023 година, който бе със заложен недостиг от 6% - надхвърлящ двойно допустимия по критериите от Маастрихт за участие в еврозоната.
Димитров сподели, че в случай че събираемостта през идната година се преизпълни, ще се намерения за предпазване на средствата. Тогава по думите му ще може да бъде понижен и дефицитът.
Според него влизането в еврозоната при нестабилна икономическа среда става даже по-важно поради гарантирането на по-ниски лихви както за страната, по този начин и за семействата.
Корнелия Нинова попита министъра по какъв начин ще се актуализира описът с общинските планове. Василев изясни, че сред първо и второ четене ще бъдат импортирани първите допълнения, които са подготвени, а второто ще бъде през март месец, когато е заложена първата актуализация на бюджета за идната година.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС съобщи, че българите са обеднели през последните 3 години. Той разяснява, че загубите са за към 30 милиарда лв..
Вълчев попита финансовия министър какъв брой години дефицитът на страната може да бъде в размер на 3%, без да се тегли нов дълг.
По думите му от 2021 година до момента са намалели парите за просвета, просвета и обучение, спорт. По думите му това се дължи на по-ниската събираемост. Вълчев счита, че обществените разноски са взели превес над разноските за развиване.
Депутатът от ГЕРБ вижда заплаха България да попадне в дългова серпантина, в каквато е била през 1996 година, когато тя на процедура е банкрутирала.
Теменужка Петкова, която е зам.-председател на Бюджетната комисия, разяснява във връзка с Бюджет 2024 година, че прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт е " леко надценена “. Петкова означи, че в отчета на Европейската комисия се показва, че данъчните доходи в България ще бъдат по-ниски от заложените от Министерството на финансите. Тя също споделя мнението на Европейска комисия.
По отношение на данъчните промени Петкова изрази съображения, че част от тях ще бъдат неефективни и няма да донесат стремежи резултат.
От ГЕРБ поддържат проекта за предпочитани финансови разноски – както на национално равнище, по този начин и на общинско. Това съгласно тях ще докара до по-голяма предвидимост и изясненост.
Петкова също показа мнението, че стойностите на дълга се усилват прекомерно бързо: " В бъдеще нуждата от поемането на нов дълг следва да бъде обект на доста сериозен разбор “.
Това стана със 144 гласа " за “, 66 бяха " срещу “, нямаше въздържали се.
Депутатите дебатираха над три часа върху параметрите на план-сметката.
Те ще имат опция да внасят публицистични оферти до петък в 18:00 часа. Предложението бе направено от ръководителя на Бюджетната комисия Йордан Цонев. То бе признато със 136 гласа " за ", 65 бяха " срещу ", въздържали се нямаше.
Макрорамката на бюджета
Основните параметри на макрорамката на бюджета плануват 3% недостиг, растеж на Брутният вътрешен продукт, растеж на Брутният вътрешен продукт от 3,2%, инфлация от 4,8%, повишаване на заетостта, спад на безработицата, нарастване на обществените заплащания, растеж на пенсиите по отношение на швейцарското предписание, 10 милиарда обществени вложения.
В тригодишния интервал се чака БВП-то да пораства с 3%. Тенденцията е безработицата да понижава, като в края на прогнозния интервал (бел. от ред. – 2023 – 2026 година) да 3,9%, а инфлацията също да спада.
Дебатите
Румен Гечев от Българска социалистическа партия съобщи, че растежът на Брутният вътрешен продукт от 3,2% е пожелателен. По думите му международни прогнози сочат за напредък от 2,4%. Той съобщи, че най-голямата стопанска система в Европейски Съюз Германия е в криза и най-вероятно ще продължи да буксува и през идната 2024 година.
От Българска социалистическа партия считат, че цените на петрола също ще бъдат по-високи от очакванато поради геополитическата конюнктура.
Гечев подчертава върху вложенията в страната. По думите му заложените средства за вложения, които са в размер на 10 милиарда Лева, не са рекордни, а са същите по отношение на предходната година.
Левицата счита, че до момента в който няма промяна на данъчната система, няма по какъв начин да има смяна в бюджетната политика. Според тях при сегашните условия " пирамидата е обърната назад “. Те оферират страната да изземе в своя изгода свръхпечалбите на банките. Според Румен Гечев в стопанската система ще влязат спомагателни над 600 млн. лв., които да бъдат употребени за вложения или за справяне с демографските провокации.
Българска социалистическа партия считат, че бюджетът подсигурява само " лазене по дъното през 2024 година “. Те няма да поддържат план-сметката.
" Възраждане “ също бяха сериозни към проектобюджета. Те считат, че нарастванията в минималната работна заплата и пенсиите са с моментния предел на инфлацията. Цончо Ганев съобщи, че третата политическа мощ също не поддържа план-сметката. Според тях повишението на приходите би трябвало да се случва на база икономическия напредък, а не на акумулирането на нов дълг. Ганев съобщи, че номиналното нарастване на дълга ще стартира да тежи от ден на ден на българската стопанска система.
Асен Василев разяснява, че плануваният растеж на инфлацията е 4% за 2024 година, а за същия интервал е 11%. Това по думите му двойно нарастване.
Тошко Йорданов от ИНТ бе сериозен към предстоящото евакуиране на нов дълг от 6 милиарда лв. през идната година. Той подчертава, че множеството комисии са с негативна оценка за план-сметката. Според него приходите в бюджета са повишени, базирайки се на оценките на Българска народна банка за събираемостта през 2024 година.
В отговор на Тошко ЙордановАсен Василев отговори, че дългът към Брутният вътрешен продукт е понижен. Според него това се дължи на растежа на Брутният вътрешен продукт, който по думите на Василев " пораства по-бързо “, а не тъй като страната не е теглили или тегли дребни задължения. Финансовият министър разгласи, че дългът към брутния вътрешен артикул за 2024 година ще бъде 22,6%. Той увери, че налозите се събират, критериите от Маастрихт се съблюдава. Василев моли всички комисии в Народното събрание да прегледат заложените вложения и да посочат кои да останат и кои да отпаднат.
Искрен Арабаджиев от ПП-ДБ съобщи, че откогато Асен Василев е финансов министър и БВП-то пораства, и приходите в страната порастват.
Мартин Димитров от ПП-ДБ съобщи, че растежът през 2024 година е обезпечен от ниските данъчни ставки, както и от следения бюджетен недостиг. Той се базира на бюджета на служебното държавно управление за 2023 година, който бе със заложен недостиг от 6% - надхвърлящ двойно допустимия по критериите от Маастрихт за участие в еврозоната.
Димитров сподели, че в случай че събираемостта през идната година се преизпълни, ще се намерения за предпазване на средствата. Тогава по думите му ще може да бъде понижен и дефицитът.
Според него влизането в еврозоната при нестабилна икономическа среда става даже по-важно поради гарантирането на по-ниски лихви както за страната, по този начин и за семействата.
Корнелия Нинова попита министъра по какъв начин ще се актуализира описът с общинските планове. Василев изясни, че сред първо и второ четене ще бъдат импортирани първите допълнения, които са подготвени, а второто ще бъде през март месец, когато е заложена първата актуализация на бюджета за идната година.
Красимир Вълчев от ГЕРБ-СДС съобщи, че българите са обеднели през последните 3 години. Той разяснява, че загубите са за към 30 милиарда лв..
Вълчев попита финансовия министър какъв брой години дефицитът на страната може да бъде в размер на 3%, без да се тегли нов дълг.
По думите му от 2021 година до момента са намалели парите за просвета, просвета и обучение, спорт. По думите му това се дължи на по-ниската събираемост. Вълчев счита, че обществените разноски са взели превес над разноските за развиване.
Депутатът от ГЕРБ вижда заплаха България да попадне в дългова серпантина, в каквато е била през 1996 година, когато тя на процедура е банкрутирала.
Теменужка Петкова, която е зам.-председател на Бюджетната комисия, разяснява във връзка с Бюджет 2024 година, че прогнозата за растежа на Брутният вътрешен продукт е " леко надценена “. Петкова означи, че в отчета на Европейската комисия се показва, че данъчните доходи в България ще бъдат по-ниски от заложените от Министерството на финансите. Тя също споделя мнението на Европейска комисия.
По отношение на данъчните промени Петкова изрази съображения, че част от тях ще бъдат неефективни и няма да донесат стремежи резултат.
От ГЕРБ поддържат проекта за предпочитани финансови разноски – както на национално равнище, по този начин и на общинско. Това съгласно тях ще докара до по-голяма предвидимост и изясненост.
Петкова също показа мнението, че стойностите на дълга се усилват прекомерно бързо: " В бъдеще нуждата от поемането на нов дълг следва да бъде обект на доста сериозен разбор “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ