Отхвърлиха предложените от ИТН промени за облекчаване на провеждането на референдуми
Парламентът отхвърли на първо четене препоръчаните от „ ИТН “ промени в Закона за директно присъединяване на жителите в държавната власт и локалното самоуправление, които целяха да облекчат жителите във връзка с провеждането на референдуми.
Законопроектът не получи поддръжка и при прегласуването. Измененията поддържаха 81 народни представители, 30 бяха „ срещу “, а 80 се въздържаха.
От „ ИТН “ (ИТН) предлагаха да се вкара обединен метод за установяване на минималния брой подписи за предложение за референдум и при двата типа референдуми – национални и локални. Предвиждаше се минимално нужния брой подписи за предложение за производство на референдуми, избран в закона, да не е твърдо число, както е в този момент за народен референдум – 200 хиляди или 400 хиляди жители с изборни права, а като съответствие от базата на жителите с изборни права.
В законопроекта се оферираше прагът за подписка за народен референдум да е 1/40 от популацията над 18 година (предложението за член 10, алинея 1, т. 5) и надлежно 1/20 от същата база (предложението за член 10, алинея 2). Предвиждаше се праговете за подписката за предложение за локален референдум да са - 1/25 от жителите с изборни права и непрекъснат адрес в общината, региона, кметството (предложението за член 27, алинея 1, т. З) и надлежно 1/15 от същата база (предложението за член 27, алинея 2 и алинея З).
Втората група промени в законопроекта бяха свързани с понижаване на праговете за годност на референдумите и премахването на прага при установяване на резултатите от двата типа референдуми. Предложенията в тази част бяха ориентирани към уеднаквяване на прага и при двата типа референдуми. Предлагаше се прагът за годност да е изборната интензивност на съответните предишни избори – за народен парламент или за общински съветници и кметове. При установяване на резултата се предвиждаше да отпадне условието в референдума да са дали своят вот с „ да “ повече от половината от участвалите в него гласоподаватели.
Третата група промени бяха свързани с облекчение на софтуерните правила за събирането на подписката и за двата типа референдуми. Предлагаше се да отпадне условието за изтъкване на непрекъснат адрес от жителите при подписка за народен референдум и да остане единствено за локален референдум. Законопроектът предвиждаше и увеличение на периода за събиране на подписите, като за народен референдум срокът да е до шест месеца, а за локален референдум до пет месеца. В законопроекта се предвиждаше още спомагателен период за показване на подписката в структуриран електронен тип.
Законопроектът не получи поддръжка и при прегласуването. Измененията поддържаха 81 народни представители, 30 бяха „ срещу “, а 80 се въздържаха.
От „ ИТН “ (ИТН) предлагаха да се вкара обединен метод за установяване на минималния брой подписи за предложение за референдум и при двата типа референдуми – национални и локални. Предвиждаше се минимално нужния брой подписи за предложение за производство на референдуми, избран в закона, да не е твърдо число, както е в този момент за народен референдум – 200 хиляди или 400 хиляди жители с изборни права, а като съответствие от базата на жителите с изборни права.
В законопроекта се оферираше прагът за подписка за народен референдум да е 1/40 от популацията над 18 година (предложението за член 10, алинея 1, т. 5) и надлежно 1/20 от същата база (предложението за член 10, алинея 2). Предвиждаше се праговете за подписката за предложение за локален референдум да са - 1/25 от жителите с изборни права и непрекъснат адрес в общината, региона, кметството (предложението за член 27, алинея 1, т. З) и надлежно 1/15 от същата база (предложението за член 27, алинея 2 и алинея З).
Втората група промени в законопроекта бяха свързани с понижаване на праговете за годност на референдумите и премахването на прага при установяване на резултатите от двата типа референдуми. Предложенията в тази част бяха ориентирани към уеднаквяване на прага и при двата типа референдуми. Предлагаше се прагът за годност да е изборната интензивност на съответните предишни избори – за народен парламент или за общински съветници и кметове. При установяване на резултата се предвиждаше да отпадне условието в референдума да са дали своят вот с „ да “ повече от половината от участвалите в него гласоподаватели.
Третата група промени бяха свързани с облекчение на софтуерните правила за събирането на подписката и за двата типа референдуми. Предлагаше се да отпадне условието за изтъкване на непрекъснат адрес от жителите при подписка за народен референдум и да остане единствено за локален референдум. Законопроектът предвиждаше и увеличение на периода за събиране на подписите, като за народен референдум срокът да е до шест месеца, а за локален референдум до пет месеца. В законопроекта се предвиждаше още спомагателен период за показване на подписката в структуриран електронен тип.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ