Парламентът гласува решение за насрочване на президентските избори за 14

Парламентът гласоподава решение за насрочване на президентските избори за 14 ноември. При балотаж вторият тур ще бъде на 21 ноември - крайният период по Конституция за осъществяване на президентски избори. " Въпросът дали президентските избори ще съвпаднат с парламентарните е от компетенцията на президента Радев ", разяснява в сряда ръководителят на Народното събрание Ива Митева. Въпросът в действителност зависи ненапълно и от Българска социалистическа партия.По конституция президентът е задължен да насрочи нови парламентарни избори най-късно до два месеца след преустановяване на пълномощията на Народното събрание след несполучливия трети мандат. От Българска социалистическа партия зависи по кое време ще върне мандата, в случай че направи това незабавно, президентът би трябвало да бави разпускането на Народното събрание до 14 септември, с цел да може да насрочи парламентарните избори по едно и също време с президентските. В идващите дни следва да се разбере дали през ноември ще има избори две в едно - парламентарни и президентски по едно и също време, или първите три уикенда на ноември - 7, 14 и 21 ноември, ще бъдат ангажирани с избори. Съществува, несъмнено, и теоретична опция парламентарните избори да бъдат планувани и за 31 октомври, само че това би съкратило фрапантно периодите за организирането им и за осъществяване на акция. " Капитал " беседва по тематиката със социолога Цветозар Томов, член на ЦИК и неин представител. Г-н Томов, избори две в едно или пък три поредни уикенда с избори? Кое е по-добре с оглед организацията на вота?
При всички положения произвеждането на два типа избори - било две в едно, било с доста къс интервал от време сред тях, е обстановка, която от организационна позиция е по-тежка от нормалното. За ЦИК сякаш е за предпочитане изборите да са две в едно. От една страна, това ще разреши техническата подготовка на двата избора да върви редом, а от друга - да се избегне двукратното пренастройване на софтуера за машините, както би било, в случай че изборите са примерно в три поредни недели.

При избори две в едно ще се наложи единствено едно пренастройване за възможния втори тур на президентските избори. Ако обаче изборите са през три поредни уикенда, тогава първо би трябвало да се пренастрои софтуерът на машините за единия тип избори, след това - за другия тип избори, и по-късно вероятно - за втория тур на президентските избори. Тази задача би била доста комплицирана, изключително в случай че дистанцията сред президентски и парламентарни избори бъде единствено една седмица. Технически не сме напълно наясно дали една седмица би била задоволителна с цел да бъде пренастроен софтуерът от парламентарни към президентски избори.

Теоретично е допустимо да има две седмици разлика сред двата избора, в случай че президентът насрочи парламентарните избори на 31 октомври. Това е допустимо, защото конституцията и законът дават оптимален период, не и най-малък. Същевременно, с оглед закованите в периоди в Изборния кодекс периоди, нужното време, с цел да се извърши хронограмата на едни избори, е 57 дни. На мен обаче ми се губи политическата логичност на такова решение за оптимално евакуиране на парламентарните избори. Добре би било въпреки всичко подготовката на изборите, а и предизборната акция, да минат в една по-спокойна конюнктура, което е невероятно в такива съкратени периоди.
Какво значи това на процедура това - ще би трябвало ли след всеки избор 11 000 машини да се връщат в София за пренастройване на софтуера?
Досега всички машини са били зареждани със софтуера за идните избори, до момента в който са в склада, където и сега се съхраняват устройствата за гласоподаване. Там влиза екип от експерти, който зарежда всички машини с създадения програмен продукт. Това няма да е допустимо за задаващите се избори, най-малкото за машините отвън страната, тъй като няма да има физическо време за една седмица сред двата тура на президентските избори примерно, машините да бъдат върнати в България за пренастройване и назад изпратени. Трябва да намерим различен вид това да бъде осъществено и в това се състоят главните ни паники.

Законът ни задължава да осигурим машини за към 250 секции в чужбина и там ще бъде доста по-сложна логистиката за зареждане на софтуера, тъй като тези устройства няма да могат да бъдат върнати назад в България, с цел да се зареди новият програмен продукт за идващото гласоподаване. Но евентуално няма да може и да останат там, където е гласувано, ще би трябвало да бъдат прибрани по дипломатически и консулски представителства, където да се зареди софтуерът за нови избори и още веднъж да се откарат до секциите в съответната страна. Това важи за балотажа на президентските избори, само че също по този начин, в случай че парламентарните избори са настрана от президентските, това значи два пъти смяна на софтуерната настройка на машините.