Парламентът гласува "За" скандалните бонуси от 1 милион лева на 63-ма творци
Парламентът единомислещо утвърди отпущането на парични награди за 63-ма български създатели, измежду които и отличени в състезанието „ Златен орфей “.
В продължение на три години те ще получават сред 350 (23-ма души) и 500 лева (40 души) на месец - общо парите от хазната ще доближат 1 милион лв..
Сред наградените са Богдана Карадочева, Васил Найденов, Веселин Маринов, Кирил Маричков, Митко Щерев, Хайгашот Афасян (на снимката). Опозицията прикани за цялостна тактика за подкрепяне на създателите.
От ръководещото болшинство признаха, че е основан скандал с избора и разпределението на средствата измежду създателите, само че акцентираха, че това е метод да бъдат подкрепени в условия на пандемия.
Ето го целия лист на звездите, сумите, които те ще получават, и претекстовете на Министерския съвет:
Александър Александров Кипров, в размер 500 лева
Александър Димитров Петров, в размер 500 лева
Ани Върбанова Върбанова, в размер 500 лева
Асен Константинов Драгнев, в размер 500 лева
Атанас Недялков Косев, в размер 500 лева
Богдана Иванова Карадочева-Димитрова, в размер 500 лева
Ваня Костова Костова, в размер 500 лева
Васил Михайлов Найденов, в размер 500 лева
Веселин Маринов Тодоров, в размер 350 лева
Владимир Тодоров Захариев, в размер 350 лева
Владимир Тотев Тотев, в размер 500 лева
Геновева Кирилова Найденова, в размер 500 лева
Генчо Димитров Вътовски, в размер 350 лева
Герган Тодоров Герганов, в размер 350 лева
Георги Костов Георгиев, в размер 500 лева
Георги Георгиев Станчев, в размер 350 лева
Георги Михайлов Марков, в размер 500 лева
Георги Цанков Денков, в размер 350 лева
Дариана Богомилова Генова, в размер 500 лева
Диана Анастасова Дафова, в размер 350 лева
Екатерина Асенова Михайлова, в размер 500 лева
Етиен Херцел Леви, в размер 350 лева
Живко Славов Колев, в размер 500 лева
Здравко Цоков Желязков, в размер 500 лева
Иван Александров Пендачански, в размер 350 лева
Иван Стефанов Тенев, в размер 500 лева
Илия Ангелов Минков, в размер 500 лева
Илия Иванов Караянев, в размер 500 лева
Йордан Петров Караджов, в размер 350 лева
Йорданка Иванова Христова, в размер 500 лева
Камелия Кирилова Тодорова, в размер 500 лева
Кирил Кирилов Маричков, в размер 500 лева
Константин Христов Марков, в размер 500 лева
Кристина Димитрова Димитрова, в размер 350 лева
Кристиян Атанасов Бояджиев, в размер 500 лева
Крум Любомиров Калъчев, в размер 500 лева
Любомир Александров Георгиев, в размер 500 лева
Маргарита Николова Хранова-Бойчева, в размер 500 лева
Маргарита Стоянова Радинска, в размер 350 лева
Маргрета Иванова Николова, в размер 500 лева
Марийка Николова Иванова, в размер 500 лева
Мими Иванова Рибинска, в размер 350 лева
Митко Генчев Щерев, в размер 500 лева
Михаил Любомиров Йончев, в размер 350 лева
Мустафа Арифов Чаушев, в размер 350 лева
Найден Станев Вълчев, в размер 500 лева
Недялко Асенов Йорданов, в размер 500 лева
Нели Маркова Рангелова, в размер 500 лева
Орлин Александров Горанов, в размер 500 лева
Панайот Димитров Панайотов, в размер 500 лева
Пейо Тодоров Пеев, в размер 500 лева
Петко Георгиев Петков, в размер 350 лева
Петър Асенов Цанков, в размер 500 лева
Петър Кирилов Анастасов, в размер 500 лева
Петя Костадинова Буюклиева-Никифорова, в размер 500 лева
Развигор Петров Попов, в размер 350 лева
Румен Спасов Душилов, в размер 350 лева
Светомир Димитров Цоцорков, в размер 350 лева
Станислав Йорданов Сланев, в размер 350 лева
Стефан Георгиев Диомов, в размер 500 лева
Стефан Михайлов Димитров, в размер 500 лева
Стефка Иванова Берова, в размер 350 лева
Стефка Мелкон Оникян, в размер 350 лева
Хайгашод Азад Агасян, в размер 500 лева
Христо Василев Ламбрев, в размер 350 лева,
1. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ КИПРОВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1997 година и на Първа премия за българска ария през 1998 година
Александър Кипров е един от най-известните български композитори, чиито песни са познати на генерации българи. Композира за Лили Иванова, Георги Христов, Васил Петров, Георги Минчев, Чочо Владовски, дует „ Ритон “, Богдана Карадочева, Тони Димитрова, Деси Добрева и други реализатори, в това число от по-младото потомство. Известно време е свирил в трио „ Бутик “ дружно с Асен Гаргов и Кирил Йорданов-Киката. Негови композиции са печелили призови места на редица фестивали, в това число „ Златният Орфей “.
2. АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПЕТРОВ – стихотворец, притежател на Голямата премия за българска ария през 1992 и 1993 година, Първа премия за българска ария през 1990 година и Втора премия за българска ария през 1990 година
Александър Петров е създател на стиховете на десетки от най-хубавите български песни. Сред тях са „ Нашият град “, „ Богатство “, „ Любовта, без която не можем “, „ Оловният боец “, „ Жулиета “ и „ Бъди какъвто си “ на „ Тангра “, „ Безсъние “ на Чочо Владовски, „ Приятели “ и „ Главната улица “ – „ Фактор “, „ В друго време, в различен свят “ и „ Съжалявам “ – „ Сигнал “, „ Оставаме “ от кино лентата „ Оркестър без име “, „ Близо до мен “ – Вили Кавалджиев, „ Тук и в този момент “ – „ Д2 “, „ Сто очаквания “ – „ Б.Т.Р. “, „ Утре стартира от през днешния ден “ – „ Диана експрес “, „ По пътя “ – „ Щурците “, както и на „ Вдигни очи “, „ Последен валс “, „ Развод ми дай “ и доста други. Песни по негови текстове са спечелили премията „ Златният Орфей “, както и доста други награди.
3. АНИ ВЪРБАНОВА ВЪРБАНОВА – певица, притежател на Голямата премия в Международния конкурс за реализатори през 1977 година
Завършва музикалното учебно заведение в родния си град със компетентност „ контрабас “, а през 1971 година – полувисшия естраден отдел на Българската държавна консерватория със компетентност „ пеене “. В края на 1971 година Ани Върбанова печели конкурс, разгласен от БНР, за набиране на артисти за новосформираната вокална групировка „ Студио В “. През 1977 година е определена да показва България в Международния конкурс за реализатори на фестивала „ Златният Орфей “ и печели Голямата премия. През 1983 година е удостоена с Гран при на фестивала „ Гала “ в Хавана, Куба, а на идната година получава Първа премия на „ Шлагерфестивал “ в Дрезден – Германска демократична република. Има над 50 независими песни, записани в БНР, и към 17 песни и вокализи, включени зад кадър в доста български анимационни и игрални филми, като „ Баща ми бояджията “, „ Пет непознати дни “, „ Изкуствената патица “, „ Дами канят “, „ Га “, „ Нефт “ и доста други.
4. АСЕН КОНСТАНТИНОВ ДРАГНЕВ – композитор, пианист и аранжор, притежател на Първа премия за българска ария през 1995 година
Асен Драгнев приключва естрадния факултет на Българската държавна консерватория през 1981 година Сред създателите е на група „ Спринт “, с която работи сред 1983 и 1989 година Популярни негови песни през този интервал са „ Роботът “, „ Хей, здравей “, „ До телефона “. Постепенно се утвърждава измежду новото потомство композитори и аранжори. Заедно с Александър Александров основава трио „ Баракуда “, а през 1994 година основава студийната групировка „ Кози рок “, с която издава два албума. Автор е на повече от 200 песни в региона на известната музика, изпълнявани от известни български солисти и групи. Автор е на повече от 500 аранжимента. Носител е награди от разнообразни фестивали и състезания.
5. АТАНАС НЕДЯЛКОВ КОСЕВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1979 година, Втора премия за българска ария през 1971 година и Трета премия за българска ария през 1973, 1977 и 1999 година
Атанас Косев приключва теоретичния факултет на Българската държавна консерватория през 1964 година Той е създател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952 г.). Композира занимателни песни, като сред първите му са „ Има страна “ (изп. Стефан Воронов) и „ Малкият ярък прозорец “ (изп. „ Щурците “).
Атанас Косев е създател на мюзикъл, музикално-сценични произведения за деца, творби за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика, театрална и кино музика, както и на над 500 поп песни. Той е един от известните български композитори на занимателна музика през 60-те и 70-те години на ХХ век. Някои от известните му песни са „ Добър ден, последна обич “, „ Животът е хубав “, „ На Елвис “, „ Моряци “, „ Бъди до мен “, „ Семеен спомен за Поморие “, „ Ирина “, „ Надежда “, „ Каквато искаш ти бъди “, „ Вечерница ти отново бъди “ и други
Многократно получава награди на „ Златният Орфей “, а през 1998 година – Голямата премия на фестивала за повсеместен принос. Негови песни вземат участие сполучливо на интернационалните състезания и фестивали в Токио (Япония), Александрия (Египет), Касълбар (Ейре), фестивала „ Нийуола “ (САЩ). В началото на 80-те години на ХХ век песента „ C’est la vie “, изпълнена от Лилиан Сен Пиер, става известна в редица страни в Западна Европа и е издадена на грамофонна плоча. Песни на Атанас Косев са издавани от грамофонни компании в Русия, Съединени американски щати, Япония, Белгия, Германска демократична република, Финландия и други Носител е на оценки на ЮНЕСКО и ФИДОФ, премията на София (1968 г.).
6. БОГДАНА ИВАНОВА КАРАДОЧЕВА-ДИМИТРОВА – певица, притежател на Голямата премия през 1969 година
Кариерата й стартира още на четиринайсетгодишна възраст. През 1965 година става солистка на „ Студио 5 “. Същата година реализира първия си концерт и първия си запис („ Тази вечер аз съм хубава “). Талантът й е приет и интернационалният триумф не закъснява: Първа премия на Международния фестивал за занимателна ария в Сочи, Русия (1967). Голямото й самопризнание идва на фестивала „ Златният Орфей “ през 1969 година За първи път Голямата премия в Международния конкурс за реализатори е извоювана от българска певица, а ръководителят на журито, Бруно Кокатрикс, й връчва и премията на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по незабравим метод френски шансони и съветски романси, извършва трагични концертни песни.
В идващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: изнася рецитали на „ Златният Орфей “ (1971), „ Златният елен “ в Брашов, Румъния (1972), „ Братиславска лира “, Чехия (1972); взе участие в галаконцерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 70-те години пее с известни реализатори, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри, като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели изключителната премия за най-хубав реализатор на фестивала в Касълбар, Ирландия, и има максимален принос за третото място на България в интернационалната среща „ Европа 71 “ (участват също Паша Христова и Борис Годжунов).
Участва и в концерта на Емил Димитров в спектакъл „ Europien “ в Париж (1972). Наградени песни в нейно осъществяване са „ Земя звезда “ (музика Борис Карадимчев) – втора премия на „ Златният Орфей “ (1977), „ Сама с вятъра “ (музика Тончо Русев) – „ Мелодия на годината “. Гастролирала е с концертни турнета във доста европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, в скандинавските страни, както и в Куба, Канада и Алжир.
7. ВАНЯ КОСТОВА КОСТОВА – певица.
Ваня Костова приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Георги Кордов. Започва професионалната си активност във вокална група „ Тоника Сухопътни войски ” през 1980 година, като с отличните си гласови благоприятни условия и самостоятелен фасон на осъществяване значително дефинира нейния образ. През 1986 година постъпва като солистка в отбор „ Магистрали “ към Управлението на транспортните войски, където работи и Стефан Диомов. В края на 80-те продължава кариерата си като солистка. В репертоара й са включени лирични песни, трагични балади, песни на народите и български национални песни. Сред известните са „ Рождество ”, „ Звезда ”, Конче мое ”, „ Вишна ”. През 90-те години изнася десетки благотворителни концерти из цялата страна с възродената „ Фамилия Тоника ”. Нейната ария „ Звезди в моята нощ ” по стихове на Петя Дубарова получава Първа премия на фестивала „ Бургас и морето ” – 1998 година Мечтата й е да издаде албум с песни по стихове на Петя Дубарова, които събира над 10 години. През 2004 година печели Първата премия на фестивала „ Пирин фолк ” в Банско в дует със сина си Боян, а през 2005 година реализира турне в Австралия и Нова Зеландия.
8. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ НАЙДЕНОВ – артист.
Васил Найденов е притежател на множество награди от фестивала „ Златният Орфей “: Първа премия за българска ария през 1979 година, Втора премия за българска ария през 1980 и 1982 година и Трета премия за българска ария през 1986 година
Васил Найденов приключва естрадния отдел на Българска държавна консерватория, компетентност „ пиано “. От 1969 година е в състава на група „ Златни струни “, а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Солист е на групите „ Диана експрес “ и „ Тангра “. Звездата му изгрява през 1979 година, когато песента от кино лентата „ Адаптация “ е оповестена за „ Мелодия на годината “. През същата година печели и Първа премия на „ Златният Орфей “ с песента „ Предутрин “. След това ослепително начало всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: „ Адаптация “, „ Откровение “, „ И на следващия ден е ден “, „ А дали е по този начин “. Васил Найденов печели доста престижни награди : Втора премия на „ Златният Орфей “ е присъдена на „ По първи петли “ (1980) и „ Любовта продължава “ (1982), а Трета премия – на „ Угризение “ (1986). „ Остани “ по музика на Тончо Русев печели Първа премия на радиоконкурса „ Пролет “ (1983), а още три негови песни са оповестени за „ Мелодия на годината “ – „ Адаптация “ (1979), „ Телефонна обич “ (1982) и „ Сбогом, споделих “ (1985).
„ Чудо “ – отново по музика на Тончо Русев, печели премия „ Мелодия на телевизионните фенове “ на същия конкурс през 1983 година Васил Найденов завоюва самопризнание и на интернационалните състезания като реализатор: Първа премия на „ Златният Орфей “ (1979), Втора премия на „ Шлагерфестивал “ (Дрезден, 1981), Втора премия на фестивала „ Гала “ в Хавана (1982).
Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша, и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за артист на годината в анкетата на радиопредаването „ Музикална стълбица “. Едни от най-големите му шлагери през годините са: „ Синева “, „ Адаптация “, „ Любовта продължава “, „ А дали е по този начин “, „ Телефонна обич “, „ Сбогом, моя обич “, „ Бързаш, няма време “, „ Предутрин “, „ Рали “, „ Сигурно “, „ Чудо “, „ Тишина “, „ Сбогом, споделих “, „ Огън от обич “ (дует със Силвия Кацарова), „ Моля се “ (дует със Силвия Кацарова), „ Нова година “ (дует с Богдана Карадочева), „ Угризение “, „ Остани “, „ Откровение “, „ Болката отляво “, „ Клоунът “, „ Междучасие “, „ Казано почтено “, „ Почти забравена обич “, „ След края на света “, „ По първи петли “, „ Джули “, „ И на следващия ден е ден “, „ Не мога без теб “, „ Като слънце в огледало “, „ Едно море “, „ Вали “, „ Молба “, „ В твоето легло “, „ Седем пъти “, „ Маса за двама “, „ Самотна лодка “, „ Ще търсиш дълго ти “, „ Бъди благословена ти “, „ Сбогуване “, „ В крайник с модата “, „ Брак на 33 “, „ Едва ли всичко отново ще се повтори “, „ Последна изповед “, „ Моя е “ (дует с Ивайло Колев), „ Забравяте “ и други
9. ВЕСЕЛИН МАРИНОВ ТОДОРОВ – музикант, притежател на Втора премия за българска ария през 1979 година
Веселин Тодоров е прочут рок музикант и продуцент. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1975 година, само че редом с това се интересува и занимава с музика от ранните си юношески години. Баскитарист, композитор, създател и абстрактен мотор на рок група „ Фактор ”. Автор на песните „ Приятели ”, „ Високото момиче ”, „ Главната улица ”, „ Как да стане сън войната ” и доста други. Печелил е награди от Съединени американски щати, Ирландия, „ Златният Орфей “, Грузия, и други
10. ВЛАДИМИР ТОДОРОВ ЗАХАРИЕВ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1979 година и за 1992 година
В състава на група „ Сигнал “ Владимир Захариев става притежател на Трета премия за българска ария на фестивала „ Златния Орфей “ през 1979 година и 1992 година В групата е от началото на 1979 година Има присъединяване в редица концерти в страната и в чужбина. Самият той е създател на редица песни, станали известни през годините. Сред най-известните песни, в които той взе участие, са: „ Липсваш ми “, „ Мина и Лора “, „ Сляп ден “, „ Спри се “, „ Спомен благ, спомен мой “, „ Зелени сигнали “, „ Между пъкъл или парадайс “, както и песните: „ Сбогом “, „ Да те копнея “ и „ Може би “ и други С група „ Сигнал “ печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ през 1979 година и 1992 година с песните „ Не казвай не “ и „ Късно предусещане “.
11. ВЛАДИМИР ТОТЕВ ТОТЕВ – артист и композитор, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златният Орфей “ за 1994 година
Владимир Тотев, прочут и като Валди Тотев, стартира кариерата си като един от създателите на групата „ Фактор “ (1971 – 1974 г.), с която съпровожда концертната активност на Емил Димитров (1973). От 1976 година, работи с „ Щурците “ като композитор и пианист. Написал е някои от най-известните песни на групата: „ Футуролог “, „ Огнен знак “, „ Помниш ли “, „ Среща с деня “, „ Навечерие “, „ Не умирай “ и други В началото на 90-те години стартира солова кариера и издава албумите „ Далтонистът “ (1992), „ Кръстопът “ (1995), „ В часа на залеза “ (1999), „ Светлината “ (2002) и „ Ветровито “ (2004). Тотев отдава огромно значение на текстовете на песните си, за него пишат текстове поети като Павел Матев, Александър Петров, Жива Кюлджиева, Димитър Керелезов. Много от песните му се трансформират в шлагери: „ Вдигни очи “, „ Далтонистът “, „ Джени “, „ Здравей, понеделник “.
Обявен е за реализатор на годината в анкетата на предаването „ Музикална борса “ по стратегия „ Хоризонт “ на БНР – 1995 година Отличени на фестивала „ Златният Орфей “ са следните негови песни: „ Жена “ – Първа премия – 1990, „ Петък среднощ “ – Голямата премия – 1994. Видеоклипът на „ Неделно време “ получава специфичната премия на фестивала „ Златната антена “ – 1993, а „ Бънгало Бил и дивите животни “ – Първа премия на детския радиоконкурс „ Да запеем заедно “ – 1993 година
12. ГЕНОВЕВА КИРИЛОВА НАЙДЕНОВА – певица, притежател на Първа премия за българска ария през 1976 година и Втора премия за българска ария през 1972 година
Геновева Найденова, позната на българската аудитория като Ева Найденова, приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на превоза, с началник Стефан Диомов. През 1971 година се основава вокалният квартет „ Тоника “. През 1981 година Георги Найденов (Гого), Ева, Иван Христов, Красимир Гюлмезов и Виолета Гюлмезова основават групата „ Домино “. През 1985 година групата печели Втора премия от състезанието „ Кехлибареният славей “ в Сопот, Полша, както и награди те на Полското радио и телевизия и на публиката. През 1986 година „ Домино “ печели Втора премия на фестивала „ Златният Орфей “ и жъне огромен триумф на дрезденския „ Шлагерфестивал “. През 1994 година по-голямата част от вокалистите от „ Тоника “, „ Домино “ и „ Тоника Сухопътни войски “ се събират, с цел да създадат сборната групировка „ Фамилия Тоника “. Групата извършва доста от най-известните шлагери на „ Тоника “, „ Тоника Сухопътни войски “ и „ Домино “, само че основава и нови песни. През 2014 година Ева дружно с Виолета и Красимир Гюлмезови основават триото „ Тоника Домини “, като издават албум с известни песни от репертоара на „ Тоника “ и нови песни.
13. ГЕНЧО ДИМИТРОВ ВЪРТОВСКИ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Генчо Въртовски е в състава на основаната към Студентския дом в София групировка „ Стакато “, чийто основател е Иван Пендачански. Активното му наличие в „ Стакато “ като тромпетист е в интервала 1975 – 1980 година Групата се изявява като съпровождаща на огромна част от поп артисти те по това време. През 1974 година Генчо Въртовски е в състава на групата, която дружно с Мими Иванова и Стефка Оникян печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ с песента на Развигор Попов „ В утринта “. Въртовски взема присъединяване и в турнетата на групата в редица европейски страни. Участва и в издаването на обособени сингъли и албуми.
14. ГЕРГАН ТОДОРОВ ГЕРГАНОВ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Герган Герганов е в състава на основаната към Студентския дом в София групировка „ Стакато “, чийто основател е Иван Пендачански. Активното му наличие в „ Стакато “ като барабанист е до 1980 година Заедно с групата взе участие като съпровождащ музикант на огромна част от поп артисти те по това време. През 1974 година Герган Герганов е в състава на групата, която дружно с Мими Иванова и Стефка Оникян печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ с песента на Развигор Попов „ В утринта “. Герганов взема присъединяване и в турнетата на групата в редица европейски страни. Участва и в издаването на обособени сингъли и албуми.
15. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ КОСТОВ – композитор, притежател на Първа премия за българска ария през 1977 и 1980 година
Георги Костов приключва Българската държавна консерватория през 1966 година със компетентност „ комбинация “ в класа на проф. Панчо Владигеров. През 1972 – 1973 година специализира в Москва, Съюз на съветските социалистически републики. Преподавателската си активност в Българската държавна консерватория стартира през 1966 година През 1977 година става доцент, от 1985 година е професор по естетика и комбинация. Бил е ректор на Консерваторията, както и министър на просвета та. Автор е на доста песни, опери, балети, кантати, творби за симфоничен оркестър, духов, струнен и камерен оркестър, мюзикъли, музика за танцови спектакли, творби за пиано и други принадлежности. Има извънреден принос за популяризирането на българската музика както у нас, по този начин и в чужбина. Носител е на медал „ Стара планина “ за изключителните му заслуги към българската просвета.
16. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ СТАНЧЕВ – артист, притежател на Трета премия за българска ария през 1997 година
Наред с Васил Найденов и Орлин Горанов, Георги Станчев е един от артисти те с ярка характерност, които се появяват в българската известна музика при започване на 80-те години. Възпитаник е на школата при Детския радиохор. Като солист на група „ Диана експрес ” (1979 – 1981) невероятният му глас притегля вниманието на експерти и аудитория, а песента „ Душа ” (музика Митко Щерев) му носи огромна известност („ Мелодия на годината ” – 1980). Печели редица награди като артист и композитор на интернационалните състезания: Кнок, Белгия – 1982 година – Трета премия, взаимно с Маргарита Хранова и Камелия Тодорова; „ Шлагерфестивал ”, Дрезден – 1983 година – Специална премия за песента „ Шепот ”; Младежки конкурс за занимателна
ария – Първа премия за изпълнената от него ария „ На разлъка ”, музика Димитър Ковачев – 1982 година, и Втора премия и премията на публиката за „ Миг от детството ”, музика и осъществяване Георги Станчев – 1983 година
Той е избран за най-хубав реализатор на фестивалите в Ирландия и Малта през 1984 година, а песента му „ Моята обич е в моята музика за теб ” е отличена със Специална премия на фестивала „ Интерпоп ” в Шиофок, Унгария – 1986 година
17. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МАРКОВ – музикант, притежател на Първа премия за българска ария през 1967 година
Георги Марков е прочут български рок музикант, барабанист на група „ Щурците “, към която се причислява през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков. Там той наследява барабаниста Петър Цанков. Участва и в рок групата „ Фактор “. През 1991 година дружно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „ Стари муцуни “. През годините се е изявявал пред аудитория в стотици концерти както в страната, по този начин и отвън нея. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен измежду разнообразни фенове на българската поп ария.
18. ГЕОРГИ ЦАНКОВ ДЕНКОВ – артист, притежател на Трета премия за българска ария през 1988 година и на Втора премия за българска ария
през 1990 година
Георги Денков приключва Медицинската академия, София – 1979 година От 1979 година до 1983 година взе участие в дуета “Христо Деянов и Георги Денков ”, за който написва и първата си ария – “Докосване ” – 1979 година За първи път се показва като солист на Младежкия конкурс за занимателна ария през 1982 година и неговата ария “Докога ” е отличена с премията на Българска национална телевизия. На същия конкурс песните му са печелили следните награди : “Ноктюрно ” (изп. Вили Кавалджиев) – Втора премия – 1980 година, “Ела до мен ” (изп. група “Тест ”) – премията на вестник “Народна юноша ” – 1983 година, “Песничка ” (изп. Георги Денков) – Втора премия – 1984 година и “Телефон на доверието ” (изп. Кристина Димитрова и Георги Денков) – Трета премия – 1986 година “Мъжка ария ” е позволена до финалния кръг на състезанията “Златният Орфей ” 1986 година и “Мелодия на годината ” – 1981 година Участва в група “Асоциация ” и съпровожда на китара изявите на Михаил Белчев.
19. ДАРИАНА БОГОМИЛОВА ГЕНОВА
Дариана Генова е изпълнителен шеф на фондация „ Генко Генков ”. Тя е брачна половинка на основателя и дълготраен шеф на „ Златният Орфей ” Генко Генов. След неговата гибел тя поема управлението на фестивала и продължава делото за одобряването му. Дариана Генова е продуцирала
210 български песни.
20. ДИАНА АНАСТАСОВА ДАФОВА - певица, притежател на Втора премия за българска ария през 1995 година
Диана Дафова приключва Музикалното учебно заведение „ Любомир Пипков ” в София и Българската държавна консерватория с пиано и пеене. Започва соловата си кариера през 1985 година Само за няколко месеца нейните песни „ Happiness Is Difficult to Get ”, „ Love Is Never Late ”, „ Different Worlds ” стават шлагери. Получава специфична премия на състезанието „ Мелодия на годината ”.
В музиката на Диана Дафова се преплитат детайли от разнообразни жанрове и тя има неповторимо звучене, със модерна интерпретация на българския фолклор и ортодоксалната музика. Две от песните й са определени за CD компилацията на Организацията на обединените народи, Агенцията за бежанците ВКБООН, като приходите от продажбите на диска се подаряват за подкрепяне на бежанци с проблеми.
Песента й „ Звуци от земята ” получава самопризнание като полита в Космоса на борда на совалката „ Колумбия “. Песента й „ Талиесин ” печели Първа премия и още 3 награди от общо 15 на състезанието „ USA Songwriting Competion 2000 ”.
21. ЕКАТЕРИНА АСЕНОВА МИХАЙЛОВА – певица, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златен Орфей “ през 1997 година
Екатерина (Катя) Михайлова приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория през 1977 година През 1975 година, като студенти, образуват дует със Здравко Желязков. Първоначално дуетът носи името „ Студио 2 “, който по-късно се преименува на „ Ритон “. През 1980 година излиза първата дребна плоча с техни песни. Първият им шлагер е „ Трябва да чакаш “. През годините имат издадени 12 албума, като съвсем всички техни песни стават шлагери и печелят БГ класациите. През 1991 година най-големите им шлагери излизат на компактдиск. Имат изнесени стотици концерти в страната и чужбина. Правят доста свои рецитали на влиятелни подиуми. През 1998 година дует „ Ритон “ получава специфичната премия на Съюза на музикалните дейци на фестивала „ Златният Орфей “ за песента „ С другари е по-добре “. През 2001 година „ Ритон ” са определени за дует на годината в класацията на „ Мело ТВ Мания “. Дует „ Ритон ” са първите поп реализатори у нас, които издават двоен DVD албум.
22. ЕТИЕН ХЕРЦЕЛ ЛЕВИ – артист, притежател на Втората премия за българска ария през 1995 година
През 1977 година приключва Софийското музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ със компетентност „ пиано “. През 1981 година приключва Българската държавна консерватория със компетентност „ естрадно пеене “ и втора компетентност – „ пиано “. От 1983 година е солист на вокална група „ Трик “, с която извършват доста песни, писани от композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Мария Ганева, Найден Андреев и други Участвал е в многочислени стратегии, концерти, телевизионни фотоси, радиопредавания и изявленията, шоу ревю спектакли, няколко мюзикъла за първия пробен естрадно-сатиричен вариететен спектакъл в Габрово. През 1992 година печели няколко състезанието за приемане на функции в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър – „ Йосиф и неговата пъстра дреха “. Етиен Леви е прочут музикален възпитател.
23. ЖИВКО СЛАВОВ КОЛЕВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1995 година и на Трета премия за българска ария през 1996 година
В интервала 1994 – 1999 година е основен съветник на фестивала „ Златният Орфей “. Живко Колев е създател и на текстовете на към 1000 известни, детски и хумористични песни. Един от основателите на трио „ НЛО “ и създател на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент е на над 30 албума на наши реализатори. Режисьор е на многочислени вариететни стратегии и концерти.
24. ЗДРАВКО ЦОКОВ ЖЕЛЯЗКОВ – артист, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златният Орфей “ през 1997 година
Възпитаник на Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където се дипломира през 1977 година. По време на следването си образуват дует с Екатерина (Катя) Михайлова. Дуетът съществува от 1975 година в началото като „ Студио 2 “, а по-късно се преименува на познатия и до през днешния ден дует „ Ритон “.
Песента „ Огън и пушек “ печели Голямата премия „ Златният Орфей “ през 1997 година и Втора премия на Интерфест в Скопие, Македония. Същата година песента „ Пиратски транспортен съд “ получава Първа премия на фестивала „ Бургас и морето “. Осъществяват многочислени турнета в Русия по покана на Алла Пугачова и Филип Киркоров с голям триумф. През 1998 година „ Ритон “ получава специфичната премия от Съюза на музикалните дейци на интернационалния фестивал „ Златният Орфей “ за песента „ С другари е по-добре “. През 2001 година дует „ Ритон ” са определени за Дует на годината в класацията на „ Мело ТВ Мания “. Дует „ Ритон ” са първите поп реализатори у нас, които издават двоен DVD албум.
25. ИВАН АЛЕКСАНДРОВ ПЕНДАЧАНСКИ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Иван Пендачански е виртуозен акордеонист. Основна фигура в основания към Студентския дом в София оркестър „ Стакато “, станал доста известен под диригентството на Жул Леви, където свири първо на акордеон, а след това на бас китара. През годините се е изявявал пред аудитория в стотици концерти както в страната, по този начин и отвън нея. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен е измежду разнообразни фенове на българската поп ария. Преподавал е на генерации музиканти.
26. ИВАН СТЕФАНОВ ТЕНЕВ – стихотворец, публицист и художник, притежател на Голямата премия за българска ария през 1986 година
Завършва лингвистика в Софийския университет, а по-късно учи и в Националната художествена академия. Първите му артистични прояви са като художник – още като студент разгласява карикатури. Участва в няколко национални изложения за подигравка и приложна графика и в над 60 интернационалните представяния. През 1976 и 1977 година печели награди на Конкурса за сатирична графика „ Настрадин Ходжа “ в Турция. В естрадата навлиза първо като художник – основава обложките на плочите на някои от най-нашумелите тогава родни звезди, в това число Лили Иванова. От 1980 година стартира работата му като създател на текстове на поп и рок песни за някои от най-известните български реализатори в тези жанрове и като продуцент на артисти те Кристина Димитрова и Орлин Горанов.
27. ИЛИЯ АНГЕЛОВ МИНКОВ – артист, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златен Орфей “ през 1995 година
В младежките си години Илия Ангелов образува група „ Траки “, с която реализира и първия си запис в Българското радио през 1973 година – „ Тези страшни девойки “ (музика Захари Георгиев). От този интервал е първата му авторска ария – „ Радо либе “. В края на месец януари 1981 година група „ Траки “ престава да съществува и той получава покана от Христо Петров (Ицо Петроф) да стартира като бас китарист в неговата група „ Стандарт “. През юни 1981 година замества Георги Станчев в „ Диана експрес “ и още с първото си осъществяване на „ Молитва за дъжд “ прави мощно усещане. Следват шлагери като „ Северина “, „ Блус за двама “, „ Наследство “, „ Утре “ и други, които го утвърждават измежду солистите в българската известна музика. Първите му турнета са във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Първата му солова ария е още веднъж композирана от Митко Щерев – „ Защото съм подобен “, а песента „ Ключ от непозната стая “ му носи Голямата премия „ Златният Орфей “ през 1995 (песента е оповестена за „ шлагер на годината “ от награди те „ Орфей “).
28. ИЛИЯ ИВАНОВ КАРАЯНЕВ – музикант, притежател на Първа премия за българска ария за 1974 година
Свири на електрическа и акустична китара в оркестър “Синьо-белите ” на Емил Димитров, оркестър „ София “ с диригент Димитър Симеонов, оркестър „ 6+1 “ с диригент Иван Пеев, в група “Маковете “, която партнира на Лили Иванова на “Златният Орфей ” 1974 година В интервала 1976 – 1979 година е член на група „ Тангра “. Има над 300 концерта у нас и в чужбина. Участвал е и в групите “Формула ” на Маргарита Хранова и “Вариант Б ” на Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен измежду феновете на българската поп ария. Преподавал е на генерации музиканти.
29. ЙОРДАН ПЕТРОВ КАРАДЖОВ – артист и композитор, притежател на Трета премия за българска ария през 1979 година и през 1992 година
Между 1969 година и 1971 година е член на група „ Кенари “ към Народно читалище „ Светлина “, след което през 1971 година се включва в „ Златни струни “. Първият му запис е на националната ария „ Дилмано, Дилберо “ (аранжимент Найден Андреев), сбъднат в БНР през 1972 година Йордан Караджов е вокалист на група „ Сигнал “ от самото й основаване и е композитор на множеството й песни. Сред най-известните шлагери на групата са „ Да те копнея “, „ Липсваш ми “, „ Мина и Лора “, „ Сляп ден “, „ Спри се “, „ Спомен благ, спомен мой “, „ Зелени сигнали “, „ Между пъкъл и парадайс “ и паметната „ Сбогом “ и „ Може би “. Една от последните песни на „ Сигнал “ е „ Обещах ти луда нощ “. Издали са „ Антология “, включваща 46 песни, които преди този момент са най-вече записвани на грамофонни плочи. Зад гърба си Йордан Караджов има над 32 години театрален живот,
14 албума и участия в към 5 хиляди концерта.
30. ЙОРДАНКА ИВАНОВА ХРИСТОВА – певица, притежател на Първа премия за българска ария през 1966 година и на Втора премия за българска ария през 1973 година
Йорданка Христова приключва школата за поп артисти в класа на Милчо Левиев през 1964 година В същата година е на турне в Румъния с оркестъра на БНР, а до 1967 година е солистка на оркестър „ София “. С първото си присъединяване във фестивала „ Златният Орфей “ през 1966 година печели Първа премия за песента „ Делфините “ (музика Димитър Вълчев), а година по-късно (1967 г.) печели и Трета премия с песента „ Песен моя, любов моя “ (музика Йосиф Цанков).
Концертната й активност включва над 3500 концертни участия в над
43 страни на света, сред които Канада, Куба, Русия, Никарагуа, Белгия, Швейцария, Германия, Франция, скандинавските страни, Гърция, Кипър, Чехия, Унгария, Египет, Алжир, Испания, Сирия, Ливан и други През 2002 година провежда огромен концерт с песните на Емил Димитров под надпис „ Само един живот не е задоволителен... “, на който известни артисти и групи извършват някои от най-големите шлагери на артиста.
Репертоарът й включва многообразни лирико-драматични песни,
като акцентът е върху латиноамерикански шлагери. Сред най-големите й шлагери са: „ Делфините “, „ Песен моя, любов моя “, „ Изповед “, „ Янтра “, „ Талисман “, „ Тъмночервена роза “, „ Тежък темперамент “, „ Като испанка “, „ Пред есен “, „ Обичай ме “, „ Сбогом обич “ (музика Александър Бръзицов) от едноименния филм, „ Аз съм мощ и деликатност “, „ Сърца червени “ (Химн на ЦСКА), „ Гергьовден “, „ Пей, сърце “, „ Там, някъде в душата “, „ Няма тъжни дни “, „ Години “, „ Патешка история “, „ Пипи Дългото чорапче “, както и дуетните песни „ Влюбени “ – с Борислав Грънчаров, „ Жена “ – с Бисер Киров, и „ Човек се ражда в светлина “ – с Боян Иванов. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев и доста други.
31. КАМЕЛИЯ КИРИЛОВА ТОДОРОВА – певица, притежател на Голямата премия през 1980 година
Камелия Тодорова учи пеене в естрадния отдел на Българската държавна консерватория при Ирина Чмихова. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза. През 1978 година дебютира на Втория обзор на българските джазови оркестри в зала „ Универсиада “ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора премия на състезанието за млади джаз артисти в Люблин, Полша, както и специфичната премия на името на Дюк Елингтън.
Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и присъединяване в шоупрограми на музикалния спектакъл „ Фридрихщатпалас “ в Берлин.
В началото на 80-
В продължение на три години те ще получават сред 350 (23-ма души) и 500 лева (40 души) на месец - общо парите от хазната ще доближат 1 милион лв..
Сред наградените са Богдана Карадочева, Васил Найденов, Веселин Маринов, Кирил Маричков, Митко Щерев, Хайгашот Афасян (на снимката). Опозицията прикани за цялостна тактика за подкрепяне на създателите.
От ръководещото болшинство признаха, че е основан скандал с избора и разпределението на средствата измежду създателите, само че акцентираха, че това е метод да бъдат подкрепени в условия на пандемия.
Ето го целия лист на звездите, сумите, които те ще получават, и претекстовете на Министерския съвет:
Александър Александров Кипров, в размер 500 лева
Александър Димитров Петров, в размер 500 лева
Ани Върбанова Върбанова, в размер 500 лева
Асен Константинов Драгнев, в размер 500 лева
Атанас Недялков Косев, в размер 500 лева
Богдана Иванова Карадочева-Димитрова, в размер 500 лева
Ваня Костова Костова, в размер 500 лева
Васил Михайлов Найденов, в размер 500 лева
Веселин Маринов Тодоров, в размер 350 лева
Владимир Тодоров Захариев, в размер 350 лева
Владимир Тотев Тотев, в размер 500 лева
Геновева Кирилова Найденова, в размер 500 лева
Генчо Димитров Вътовски, в размер 350 лева
Герган Тодоров Герганов, в размер 350 лева
Георги Костов Георгиев, в размер 500 лева
Георги Георгиев Станчев, в размер 350 лева
Георги Михайлов Марков, в размер 500 лева
Георги Цанков Денков, в размер 350 лева
Дариана Богомилова Генова, в размер 500 лева
Диана Анастасова Дафова, в размер 350 лева
Екатерина Асенова Михайлова, в размер 500 лева
Етиен Херцел Леви, в размер 350 лева
Живко Славов Колев, в размер 500 лева
Здравко Цоков Желязков, в размер 500 лева
Иван Александров Пендачански, в размер 350 лева
Иван Стефанов Тенев, в размер 500 лева
Илия Ангелов Минков, в размер 500 лева
Илия Иванов Караянев, в размер 500 лева
Йордан Петров Караджов, в размер 350 лева
Йорданка Иванова Христова, в размер 500 лева
Камелия Кирилова Тодорова, в размер 500 лева
Кирил Кирилов Маричков, в размер 500 лева
Константин Христов Марков, в размер 500 лева
Кристина Димитрова Димитрова, в размер 350 лева
Кристиян Атанасов Бояджиев, в размер 500 лева
Крум Любомиров Калъчев, в размер 500 лева
Любомир Александров Георгиев, в размер 500 лева
Маргарита Николова Хранова-Бойчева, в размер 500 лева
Маргарита Стоянова Радинска, в размер 350 лева
Маргрета Иванова Николова, в размер 500 лева
Марийка Николова Иванова, в размер 500 лева
Мими Иванова Рибинска, в размер 350 лева
Митко Генчев Щерев, в размер 500 лева
Михаил Любомиров Йончев, в размер 350 лева
Мустафа Арифов Чаушев, в размер 350 лева
Найден Станев Вълчев, в размер 500 лева
Недялко Асенов Йорданов, в размер 500 лева
Нели Маркова Рангелова, в размер 500 лева
Орлин Александров Горанов, в размер 500 лева
Панайот Димитров Панайотов, в размер 500 лева
Пейо Тодоров Пеев, в размер 500 лева
Петко Георгиев Петков, в размер 350 лева
Петър Асенов Цанков, в размер 500 лева
Петър Кирилов Анастасов, в размер 500 лева
Петя Костадинова Буюклиева-Никифорова, в размер 500 лева
Развигор Петров Попов, в размер 350 лева
Румен Спасов Душилов, в размер 350 лева
Светомир Димитров Цоцорков, в размер 350 лева
Станислав Йорданов Сланев, в размер 350 лева
Стефан Георгиев Диомов, в размер 500 лева
Стефан Михайлов Димитров, в размер 500 лева
Стефка Иванова Берова, в размер 350 лева
Стефка Мелкон Оникян, в размер 350 лева
Хайгашод Азад Агасян, в размер 500 лева
Христо Василев Ламбрев, в размер 350 лева,
1. АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ КИПРОВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1997 година и на Първа премия за българска ария през 1998 година
Александър Кипров е един от най-известните български композитори, чиито песни са познати на генерации българи. Композира за Лили Иванова, Георги Христов, Васил Петров, Георги Минчев, Чочо Владовски, дует „ Ритон “, Богдана Карадочева, Тони Димитрова, Деси Добрева и други реализатори, в това число от по-младото потомство. Известно време е свирил в трио „ Бутик “ дружно с Асен Гаргов и Кирил Йорданов-Киката. Негови композиции са печелили призови места на редица фестивали, в това число „ Златният Орфей “.
2. АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ ПЕТРОВ – стихотворец, притежател на Голямата премия за българска ария през 1992 и 1993 година, Първа премия за българска ария през 1990 година и Втора премия за българска ария през 1990 година
Александър Петров е създател на стиховете на десетки от най-хубавите български песни. Сред тях са „ Нашият град “, „ Богатство “, „ Любовта, без която не можем “, „ Оловният боец “, „ Жулиета “ и „ Бъди какъвто си “ на „ Тангра “, „ Безсъние “ на Чочо Владовски, „ Приятели “ и „ Главната улица “ – „ Фактор “, „ В друго време, в различен свят “ и „ Съжалявам “ – „ Сигнал “, „ Оставаме “ от кино лентата „ Оркестър без име “, „ Близо до мен “ – Вили Кавалджиев, „ Тук и в този момент “ – „ Д2 “, „ Сто очаквания “ – „ Б.Т.Р. “, „ Утре стартира от през днешния ден “ – „ Диана експрес “, „ По пътя “ – „ Щурците “, както и на „ Вдигни очи “, „ Последен валс “, „ Развод ми дай “ и доста други. Песни по негови текстове са спечелили премията „ Златният Орфей “, както и доста други награди.
3. АНИ ВЪРБАНОВА ВЪРБАНОВА – певица, притежател на Голямата премия в Международния конкурс за реализатори през 1977 година
Завършва музикалното учебно заведение в родния си град със компетентност „ контрабас “, а през 1971 година – полувисшия естраден отдел на Българската държавна консерватория със компетентност „ пеене “. В края на 1971 година Ани Върбанова печели конкурс, разгласен от БНР, за набиране на артисти за новосформираната вокална групировка „ Студио В “. През 1977 година е определена да показва България в Международния конкурс за реализатори на фестивала „ Златният Орфей “ и печели Голямата премия. През 1983 година е удостоена с Гран при на фестивала „ Гала “ в Хавана, Куба, а на идната година получава Първа премия на „ Шлагерфестивал “ в Дрезден – Германска демократична република. Има над 50 независими песни, записани в БНР, и към 17 песни и вокализи, включени зад кадър в доста български анимационни и игрални филми, като „ Баща ми бояджията “, „ Пет непознати дни “, „ Изкуствената патица “, „ Дами канят “, „ Га “, „ Нефт “ и доста други.
4. АСЕН КОНСТАНТИНОВ ДРАГНЕВ – композитор, пианист и аранжор, притежател на Първа премия за българска ария през 1995 година
Асен Драгнев приключва естрадния факултет на Българската държавна консерватория през 1981 година Сред създателите е на група „ Спринт “, с която работи сред 1983 и 1989 година Популярни негови песни през този интервал са „ Роботът “, „ Хей, здравей “, „ До телефона “. Постепенно се утвърждава измежду новото потомство композитори и аранжори. Заедно с Александър Александров основава трио „ Баракуда “, а през 1994 година основава студийната групировка „ Кози рок “, с която издава два албума. Автор е на повече от 200 песни в региона на известната музика, изпълнявани от известни български солисти и групи. Автор е на повече от 500 аранжимента. Носител е награди от разнообразни фестивали и състезания.
5. АТАНАС НЕДЯЛКОВ КОСЕВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1979 година, Втора премия за българска ария през 1971 година и Трета премия за българска ария през 1973, 1977 и 1999 година
Атанас Косев приключва теоретичния факултет на Българската държавна консерватория през 1964 година Той е създател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952 г.). Композира занимателни песни, като сред първите му са „ Има страна “ (изп. Стефан Воронов) и „ Малкият ярък прозорец “ (изп. „ Щурците “).
Атанас Косев е създател на мюзикъл, музикално-сценични произведения за деца, творби за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика, театрална и кино музика, както и на над 500 поп песни. Той е един от известните български композитори на занимателна музика през 60-те и 70-те години на ХХ век. Някои от известните му песни са „ Добър ден, последна обич “, „ Животът е хубав “, „ На Елвис “, „ Моряци “, „ Бъди до мен “, „ Семеен спомен за Поморие “, „ Ирина “, „ Надежда “, „ Каквато искаш ти бъди “, „ Вечерница ти отново бъди “ и други
Многократно получава награди на „ Златният Орфей “, а през 1998 година – Голямата премия на фестивала за повсеместен принос. Негови песни вземат участие сполучливо на интернационалните състезания и фестивали в Токио (Япония), Александрия (Египет), Касълбар (Ейре), фестивала „ Нийуола “ (САЩ). В началото на 80-те години на ХХ век песента „ C’est la vie “, изпълнена от Лилиан Сен Пиер, става известна в редица страни в Западна Европа и е издадена на грамофонна плоча. Песни на Атанас Косев са издавани от грамофонни компании в Русия, Съединени американски щати, Япония, Белгия, Германска демократична република, Финландия и други Носител е на оценки на ЮНЕСКО и ФИДОФ, премията на София (1968 г.).
6. БОГДАНА ИВАНОВА КАРАДОЧЕВА-ДИМИТРОВА – певица, притежател на Голямата премия през 1969 година
Кариерата й стартира още на четиринайсетгодишна възраст. През 1965 година става солистка на „ Студио 5 “. Същата година реализира първия си концерт и първия си запис („ Тази вечер аз съм хубава “). Талантът й е приет и интернационалният триумф не закъснява: Първа премия на Международния фестивал за занимателна ария в Сочи, Русия (1967). Голямото й самопризнание идва на фестивала „ Златният Орфей “ през 1969 година За първи път Голямата премия в Международния конкурс за реализатори е извоювана от българска певица, а ръководителят на журито, Бруно Кокатрикс, й връчва и премията на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по незабравим метод френски шансони и съветски романси, извършва трагични концертни песни.
В идващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: изнася рецитали на „ Златният Орфей “ (1971), „ Златният елен “ в Брашов, Румъния (1972), „ Братиславска лира “, Чехия (1972); взе участие в галаконцерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 70-те години пее с известни реализатори, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри, като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели изключителната премия за най-хубав реализатор на фестивала в Касълбар, Ирландия, и има максимален принос за третото място на България в интернационалната среща „ Европа 71 “ (участват също Паша Христова и Борис Годжунов).
Участва и в концерта на Емил Димитров в спектакъл „ Europien “ в Париж (1972). Наградени песни в нейно осъществяване са „ Земя звезда “ (музика Борис Карадимчев) – втора премия на „ Златният Орфей “ (1977), „ Сама с вятъра “ (музика Тончо Русев) – „ Мелодия на годината “. Гастролирала е с концертни турнета във доста европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, в скандинавските страни, както и в Куба, Канада и Алжир.
7. ВАНЯ КОСТОВА КОСТОВА – певица.
Ваня Костова приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Георги Кордов. Започва професионалната си активност във вокална група „ Тоника Сухопътни войски ” през 1980 година, като с отличните си гласови благоприятни условия и самостоятелен фасон на осъществяване значително дефинира нейния образ. През 1986 година постъпва като солистка в отбор „ Магистрали “ към Управлението на транспортните войски, където работи и Стефан Диомов. В края на 80-те продължава кариерата си като солистка. В репертоара й са включени лирични песни, трагични балади, песни на народите и български национални песни. Сред известните са „ Рождество ”, „ Звезда ”, Конче мое ”, „ Вишна ”. През 90-те години изнася десетки благотворителни концерти из цялата страна с възродената „ Фамилия Тоника ”. Нейната ария „ Звезди в моята нощ ” по стихове на Петя Дубарова получава Първа премия на фестивала „ Бургас и морето ” – 1998 година Мечтата й е да издаде албум с песни по стихове на Петя Дубарова, които събира над 10 години. През 2004 година печели Първата премия на фестивала „ Пирин фолк ” в Банско в дует със сина си Боян, а през 2005 година реализира турне в Австралия и Нова Зеландия.
8. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ НАЙДЕНОВ – артист.
Васил Найденов е притежател на множество награди от фестивала „ Златният Орфей “: Първа премия за българска ария през 1979 година, Втора премия за българска ария през 1980 и 1982 година и Трета премия за българска ария през 1986 година
Васил Найденов приключва естрадния отдел на Българска държавна консерватория, компетентност „ пиано “. От 1969 година е в състава на група „ Златни струни “, а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров. Солист е на групите „ Диана експрес “ и „ Тангра “. Звездата му изгрява през 1979 година, когато песента от кино лентата „ Адаптация “ е оповестена за „ Мелодия на годината “. През същата година печели и Първа премия на „ Златният Орфей “ с песента „ Предутрин “. След това ослепително начало всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: „ Адаптация “, „ Откровение “, „ И на следващия ден е ден “, „ А дали е по този начин “. Васил Найденов печели доста престижни награди : Втора премия на „ Златният Орфей “ е присъдена на „ По първи петли “ (1980) и „ Любовта продължава “ (1982), а Трета премия – на „ Угризение “ (1986). „ Остани “ по музика на Тончо Русев печели Първа премия на радиоконкурса „ Пролет “ (1983), а още три негови песни са оповестени за „ Мелодия на годината “ – „ Адаптация “ (1979), „ Телефонна обич “ (1982) и „ Сбогом, споделих “ (1985).
„ Чудо “ – отново по музика на Тончо Русев, печели премия „ Мелодия на телевизионните фенове “ на същия конкурс през 1983 година Васил Найденов завоюва самопризнание и на интернационалните състезания като реализатор: Първа премия на „ Златният Орфей “ (1979), Втора премия на „ Шлагерфестивал “ (Дрезден, 1981), Втора премия на фестивала „ Гала “ в Хавана (1982).
Представя се и на фестивалите в Сопот, Полша, и Кнок, Белгия. Многократно е обявяван за артист на годината в анкетата на радиопредаването „ Музикална стълбица “. Едни от най-големите му шлагери през годините са: „ Синева “, „ Адаптация “, „ Любовта продължава “, „ А дали е по този начин “, „ Телефонна обич “, „ Сбогом, моя обич “, „ Бързаш, няма време “, „ Предутрин “, „ Рали “, „ Сигурно “, „ Чудо “, „ Тишина “, „ Сбогом, споделих “, „ Огън от обич “ (дует със Силвия Кацарова), „ Моля се “ (дует със Силвия Кацарова), „ Нова година “ (дует с Богдана Карадочева), „ Угризение “, „ Остани “, „ Откровение “, „ Болката отляво “, „ Клоунът “, „ Междучасие “, „ Казано почтено “, „ Почти забравена обич “, „ След края на света “, „ По първи петли “, „ Джули “, „ И на следващия ден е ден “, „ Не мога без теб “, „ Като слънце в огледало “, „ Едно море “, „ Вали “, „ Молба “, „ В твоето легло “, „ Седем пъти “, „ Маса за двама “, „ Самотна лодка “, „ Ще търсиш дълго ти “, „ Бъди благословена ти “, „ Сбогуване “, „ В крайник с модата “, „ Брак на 33 “, „ Едва ли всичко отново ще се повтори “, „ Последна изповед “, „ Моя е “ (дует с Ивайло Колев), „ Забравяте “ и други
9. ВЕСЕЛИН МАРИНОВ ТОДОРОВ – музикант, притежател на Втора премия за българска ария през 1979 година
Веселин Тодоров е прочут рок музикант и продуцент. Завършва право в СУ „ Св. Климент Охридски “ през 1975 година, само че редом с това се интересува и занимава с музика от ранните си юношески години. Баскитарист, композитор, създател и абстрактен мотор на рок група „ Фактор ”. Автор на песните „ Приятели ”, „ Високото момиче ”, „ Главната улица ”, „ Как да стане сън войната ” и доста други. Печелил е награди от Съединени американски щати, Ирландия, „ Златният Орфей “, Грузия, и други
10. ВЛАДИМИР ТОДОРОВ ЗАХАРИЕВ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1979 година и за 1992 година
В състава на група „ Сигнал “ Владимир Захариев става притежател на Трета премия за българска ария на фестивала „ Златния Орфей “ през 1979 година и 1992 година В групата е от началото на 1979 година Има присъединяване в редица концерти в страната и в чужбина. Самият той е създател на редица песни, станали известни през годините. Сред най-известните песни, в които той взе участие, са: „ Липсваш ми “, „ Мина и Лора “, „ Сляп ден “, „ Спри се “, „ Спомен благ, спомен мой “, „ Зелени сигнали “, „ Между пъкъл или парадайс “, както и песните: „ Сбогом “, „ Да те копнея “ и „ Може би “ и други С група „ Сигнал “ печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ през 1979 година и 1992 година с песните „ Не казвай не “ и „ Късно предусещане “.
11. ВЛАДИМИР ТОТЕВ ТОТЕВ – артист и композитор, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златният Орфей “ за 1994 година
Владимир Тотев, прочут и като Валди Тотев, стартира кариерата си като един от създателите на групата „ Фактор “ (1971 – 1974 г.), с която съпровожда концертната активност на Емил Димитров (1973). От 1976 година, работи с „ Щурците “ като композитор и пианист. Написал е някои от най-известните песни на групата: „ Футуролог “, „ Огнен знак “, „ Помниш ли “, „ Среща с деня “, „ Навечерие “, „ Не умирай “ и други В началото на 90-те години стартира солова кариера и издава албумите „ Далтонистът “ (1992), „ Кръстопът “ (1995), „ В часа на залеза “ (1999), „ Светлината “ (2002) и „ Ветровито “ (2004). Тотев отдава огромно значение на текстовете на песните си, за него пишат текстове поети като Павел Матев, Александър Петров, Жива Кюлджиева, Димитър Керелезов. Много от песните му се трансформират в шлагери: „ Вдигни очи “, „ Далтонистът “, „ Джени “, „ Здравей, понеделник “.
Обявен е за реализатор на годината в анкетата на предаването „ Музикална борса “ по стратегия „ Хоризонт “ на БНР – 1995 година Отличени на фестивала „ Златният Орфей “ са следните негови песни: „ Жена “ – Първа премия – 1990, „ Петък среднощ “ – Голямата премия – 1994. Видеоклипът на „ Неделно време “ получава специфичната премия на фестивала „ Златната антена “ – 1993, а „ Бънгало Бил и дивите животни “ – Първа премия на детския радиоконкурс „ Да запеем заедно “ – 1993 година
12. ГЕНОВЕВА КИРИЛОВА НАЙДЕНОВА – певица, притежател на Първа премия за българска ария през 1976 година и Втора премия за българска ария през 1972 година
Геновева Найденова, позната на българската аудитория като Ева Найденова, приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория. Започва музикалната си кариера през 1969 година, когато става част от естрадния оркестър към Културния дом на превоза, с началник Стефан Диомов. През 1971 година се основава вокалният квартет „ Тоника “. През 1981 година Георги Найденов (Гого), Ева, Иван Христов, Красимир Гюлмезов и Виолета Гюлмезова основават групата „ Домино “. През 1985 година групата печели Втора премия от състезанието „ Кехлибареният славей “ в Сопот, Полша, както и награди те на Полското радио и телевизия и на публиката. През 1986 година „ Домино “ печели Втора премия на фестивала „ Златният Орфей “ и жъне огромен триумф на дрезденския „ Шлагерфестивал “. През 1994 година по-голямата част от вокалистите от „ Тоника “, „ Домино “ и „ Тоника Сухопътни войски “ се събират, с цел да създадат сборната групировка „ Фамилия Тоника “. Групата извършва доста от най-известните шлагери на „ Тоника “, „ Тоника Сухопътни войски “ и „ Домино “, само че основава и нови песни. През 2014 година Ева дружно с Виолета и Красимир Гюлмезови основават триото „ Тоника Домини “, като издават албум с известни песни от репертоара на „ Тоника “ и нови песни.
13. ГЕНЧО ДИМИТРОВ ВЪРТОВСКИ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Генчо Въртовски е в състава на основаната към Студентския дом в София групировка „ Стакато “, чийто основател е Иван Пендачански. Активното му наличие в „ Стакато “ като тромпетист е в интервала 1975 – 1980 година Групата се изявява като съпровождаща на огромна част от поп артисти те по това време. През 1974 година Генчо Въртовски е в състава на групата, която дружно с Мими Иванова и Стефка Оникян печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ с песента на Развигор Попов „ В утринта “. Въртовски взема присъединяване и в турнетата на групата в редица европейски страни. Участва и в издаването на обособени сингъли и албуми.
14. ГЕРГАН ТОДОРОВ ГЕРГАНОВ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Герган Герганов е в състава на основаната към Студентския дом в София групировка „ Стакато “, чийто основател е Иван Пендачански. Активното му наличие в „ Стакато “ като барабанист е до 1980 година Заедно с групата взе участие като съпровождащ музикант на огромна част от поп артисти те по това време. През 1974 година Герган Герганов е в състава на групата, която дружно с Мими Иванова и Стефка Оникян печели Трета премия на фестивала „ Златният Орфей “ с песента на Развигор Попов „ В утринта “. Герганов взема присъединяване и в турнетата на групата в редица европейски страни. Участва и в издаването на обособени сингъли и албуми.
15. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ КОСТОВ – композитор, притежател на Първа премия за българска ария през 1977 и 1980 година
Георги Костов приключва Българската държавна консерватория през 1966 година със компетентност „ комбинация “ в класа на проф. Панчо Владигеров. През 1972 – 1973 година специализира в Москва, Съюз на съветските социалистически републики. Преподавателската си активност в Българската държавна консерватория стартира през 1966 година През 1977 година става доцент, от 1985 година е професор по естетика и комбинация. Бил е ректор на Консерваторията, както и министър на просвета та. Автор е на доста песни, опери, балети, кантати, творби за симфоничен оркестър, духов, струнен и камерен оркестър, мюзикъли, музика за танцови спектакли, творби за пиано и други принадлежности. Има извънреден принос за популяризирането на българската музика както у нас, по този начин и в чужбина. Носител е на медал „ Стара планина “ за изключителните му заслуги към българската просвета.
16. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ СТАНЧЕВ – артист, притежател на Трета премия за българска ария през 1997 година
Наред с Васил Найденов и Орлин Горанов, Георги Станчев е един от артисти те с ярка характерност, които се появяват в българската известна музика при започване на 80-те години. Възпитаник е на школата при Детския радиохор. Като солист на група „ Диана експрес ” (1979 – 1981) невероятният му глас притегля вниманието на експерти и аудитория, а песента „ Душа ” (музика Митко Щерев) му носи огромна известност („ Мелодия на годината ” – 1980). Печели редица награди като артист и композитор на интернационалните състезания: Кнок, Белгия – 1982 година – Трета премия, взаимно с Маргарита Хранова и Камелия Тодорова; „ Шлагерфестивал ”, Дрезден – 1983 година – Специална премия за песента „ Шепот ”; Младежки конкурс за занимателна
ария – Първа премия за изпълнената от него ария „ На разлъка ”, музика Димитър Ковачев – 1982 година, и Втора премия и премията на публиката за „ Миг от детството ”, музика и осъществяване Георги Станчев – 1983 година
Той е избран за най-хубав реализатор на фестивалите в Ирландия и Малта през 1984 година, а песента му „ Моята обич е в моята музика за теб ” е отличена със Специална премия на фестивала „ Интерпоп ” в Шиофок, Унгария – 1986 година
17. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ МАРКОВ – музикант, притежател на Първа премия за българска ария през 1967 година
Георги Марков е прочут български рок музикант, барабанист на група „ Щурците “, към която се причислява през 1974 година по покана на Петър Гюзелев и Кирил Маричков. Там той наследява барабаниста Петър Цанков. Участва и в рок групата „ Фактор “. През 1991 година дружно с Георги Минчев, Иван Лечев, Ивайло Крайчовски и Петър Гюзелев основават рок група „ Стари муцуни “. През годините се е изявявал пред аудитория в стотици концерти както в страната, по този начин и отвън нея. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен измежду разнообразни фенове на българската поп ария.
18. ГЕОРГИ ЦАНКОВ ДЕНКОВ – артист, притежател на Трета премия за българска ария през 1988 година и на Втора премия за българска ария
през 1990 година
Георги Денков приключва Медицинската академия, София – 1979 година От 1979 година до 1983 година взе участие в дуета “Христо Деянов и Георги Денков ”, за който написва и първата си ария – “Докосване ” – 1979 година За първи път се показва като солист на Младежкия конкурс за занимателна ария през 1982 година и неговата ария “Докога ” е отличена с премията на Българска национална телевизия. На същия конкурс песните му са печелили следните награди : “Ноктюрно ” (изп. Вили Кавалджиев) – Втора премия – 1980 година, “Ела до мен ” (изп. група “Тест ”) – премията на вестник “Народна юноша ” – 1983 година, “Песничка ” (изп. Георги Денков) – Втора премия – 1984 година и “Телефон на доверието ” (изп. Кристина Димитрова и Георги Денков) – Трета премия – 1986 година “Мъжка ария ” е позволена до финалния кръг на състезанията “Златният Орфей ” 1986 година и “Мелодия на годината ” – 1981 година Участва в група “Асоциация ” и съпровожда на китара изявите на Михаил Белчев.
19. ДАРИАНА БОГОМИЛОВА ГЕНОВА
Дариана Генова е изпълнителен шеф на фондация „ Генко Генков ”. Тя е брачна половинка на основателя и дълготраен шеф на „ Златният Орфей ” Генко Генов. След неговата гибел тя поема управлението на фестивала и продължава делото за одобряването му. Дариана Генова е продуцирала
210 български песни.
20. ДИАНА АНАСТАСОВА ДАФОВА - певица, притежател на Втора премия за българска ария през 1995 година
Диана Дафова приключва Музикалното учебно заведение „ Любомир Пипков ” в София и Българската държавна консерватория с пиано и пеене. Започва соловата си кариера през 1985 година Само за няколко месеца нейните песни „ Happiness Is Difficult to Get ”, „ Love Is Never Late ”, „ Different Worlds ” стават шлагери. Получава специфична премия на състезанието „ Мелодия на годината ”.
В музиката на Диана Дафова се преплитат детайли от разнообразни жанрове и тя има неповторимо звучене, със модерна интерпретация на българския фолклор и ортодоксалната музика. Две от песните й са определени за CD компилацията на Организацията на обединените народи, Агенцията за бежанците ВКБООН, като приходите от продажбите на диска се подаряват за подкрепяне на бежанци с проблеми.
Песента й „ Звуци от земята ” получава самопризнание като полита в Космоса на борда на совалката „ Колумбия “. Песента й „ Талиесин ” печели Първа премия и още 3 награди от общо 15 на състезанието „ USA Songwriting Competion 2000 ”.
21. ЕКАТЕРИНА АСЕНОВА МИХАЙЛОВА – певица, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златен Орфей “ през 1997 година
Екатерина (Катя) Михайлова приключва естрадния отдел на Българската държавна консерватория през 1977 година През 1975 година, като студенти, образуват дует със Здравко Желязков. Първоначално дуетът носи името „ Студио 2 “, който по-късно се преименува на „ Ритон “. През 1980 година излиза първата дребна плоча с техни песни. Първият им шлагер е „ Трябва да чакаш “. През годините имат издадени 12 албума, като съвсем всички техни песни стават шлагери и печелят БГ класациите. През 1991 година най-големите им шлагери излизат на компактдиск. Имат изнесени стотици концерти в страната и чужбина. Правят доста свои рецитали на влиятелни подиуми. През 1998 година дует „ Ритон “ получава специфичната премия на Съюза на музикалните дейци на фестивала „ Златният Орфей “ за песента „ С другари е по-добре “. През 2001 година „ Ритон ” са определени за дует на годината в класацията на „ Мело ТВ Мания “. Дует „ Ритон ” са първите поп реализатори у нас, които издават двоен DVD албум.
22. ЕТИЕН ХЕРЦЕЛ ЛЕВИ – артист, притежател на Втората премия за българска ария през 1995 година
През 1977 година приключва Софийското музикално учебно заведение „ Любомир Пипков “ със компетентност „ пиано “. През 1981 година приключва Българската държавна консерватория със компетентност „ естрадно пеене “ и втора компетентност – „ пиано “. От 1983 година е солист на вокална група „ Трик “, с която извършват доста песни, писани от композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Мария Ганева, Найден Андреев и други Участвал е в многочислени стратегии, концерти, телевизионни фотоси, радиопредавания и изявленията, шоу ревю спектакли, няколко мюзикъла за първия пробен естрадно-сатиричен вариететен спектакъл в Габрово. През 1992 година печели няколко състезанието за приемане на функции в известния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър – „ Йосиф и неговата пъстра дреха “. Етиен Леви е прочут музикален възпитател.
23. ЖИВКО СЛАВОВ КОЛЕВ – композитор, притежател на Голямата премия за българска ария през 1995 година и на Трета премия за българска ария през 1996 година
В интервала 1994 – 1999 година е основен съветник на фестивала „ Златният Орфей “. Живко Колев е създател и на текстовете на към 1000 известни, детски и хумористични песни. Един от основателите на трио „ НЛО “ и създател на 107 от изпълняваните от тях песни. Продуцент е на над 30 албума на наши реализатори. Режисьор е на многочислени вариететни стратегии и концерти.
24. ЗДРАВКО ЦОКОВ ЖЕЛЯЗКОВ – артист, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златният Орфей “ през 1997 година
Възпитаник на Естрадния отдел на Българската държавна консерватория, където се дипломира през 1977 година. По време на следването си образуват дует с Екатерина (Катя) Михайлова. Дуетът съществува от 1975 година в началото като „ Студио 2 “, а по-късно се преименува на познатия и до през днешния ден дует „ Ритон “.
Песента „ Огън и пушек “ печели Голямата премия „ Златният Орфей “ през 1997 година и Втора премия на Интерфест в Скопие, Македония. Същата година песента „ Пиратски транспортен съд “ получава Първа премия на фестивала „ Бургас и морето “. Осъществяват многочислени турнета в Русия по покана на Алла Пугачова и Филип Киркоров с голям триумф. През 1998 година „ Ритон “ получава специфичната премия от Съюза на музикалните дейци на интернационалния фестивал „ Златният Орфей “ за песента „ С другари е по-добре “. През 2001 година дует „ Ритон ” са определени за Дует на годината в класацията на „ Мело ТВ Мания “. Дует „ Ритон ” са първите поп реализатори у нас, които издават двоен DVD албум.
25. ИВАН АЛЕКСАНДРОВ ПЕНДАЧАНСКИ – музикант, притежател на Трета премия за българска ария през 1974 година
Иван Пендачански е виртуозен акордеонист. Основна фигура в основания към Студентския дом в София оркестър „ Стакато “, станал доста известен под диригентството на Жул Леви, където свири първо на акордеон, а след това на бас китара. През годините се е изявявал пред аудитория в стотици концерти както в страната, по този начин и отвън нея. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен е измежду разнообразни фенове на българската поп ария. Преподавал е на генерации музиканти.
26. ИВАН СТЕФАНОВ ТЕНЕВ – стихотворец, публицист и художник, притежател на Голямата премия за българска ария през 1986 година
Завършва лингвистика в Софийския университет, а по-късно учи и в Националната художествена академия. Първите му артистични прояви са като художник – още като студент разгласява карикатури. Участва в няколко национални изложения за подигравка и приложна графика и в над 60 интернационалните представяния. През 1976 и 1977 година печели награди на Конкурса за сатирична графика „ Настрадин Ходжа “ в Турция. В естрадата навлиза първо като художник – основава обложките на плочите на някои от най-нашумелите тогава родни звезди, в това число Лили Иванова. От 1980 година стартира работата му като създател на текстове на поп и рок песни за някои от най-известните български реализатори в тези жанрове и като продуцент на артисти те Кристина Димитрова и Орлин Горанов.
27. ИЛИЯ АНГЕЛОВ МИНКОВ – артист, притежател на Голямата премия за българска ария „ Златен Орфей “ през 1995 година
В младежките си години Илия Ангелов образува група „ Траки “, с която реализира и първия си запис в Българското радио през 1973 година – „ Тези страшни девойки “ (музика Захари Георгиев). От този интервал е първата му авторска ария – „ Радо либе “. В края на месец януари 1981 година група „ Траки “ престава да съществува и той получава покана от Христо Петров (Ицо Петроф) да стартира като бас китарист в неговата група „ Стандарт “. През юни 1981 година замества Георги Станчев в „ Диана експрес “ и още с първото си осъществяване на „ Молитва за дъжд “ прави мощно усещане. Следват шлагери като „ Северина “, „ Блус за двама “, „ Наследство “, „ Утре “ и други, които го утвърждават измежду солистите в българската известна музика. Първите му турнета са във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Първата му солова ария е още веднъж композирана от Митко Щерев – „ Защото съм подобен “, а песента „ Ключ от непозната стая “ му носи Голямата премия „ Златният Орфей “ през 1995 (песента е оповестена за „ шлагер на годината “ от награди те „ Орфей “).
28. ИЛИЯ ИВАНОВ КАРАЯНЕВ – музикант, притежател на Първа премия за българска ария за 1974 година
Свири на електрическа и акустична китара в оркестър “Синьо-белите ” на Емил Димитров, оркестър „ София “ с диригент Димитър Симеонов, оркестър „ 6+1 “ с диригент Иван Пеев, в група “Маковете “, която партнира на Лили Иванова на “Златният Орфей ” 1974 година В интервала 1976 – 1979 година е член на група „ Тангра “. Има над 300 концерта у нас и в чужбина. Участвал е и в групите “Формула ” на Маргарита Хранова и “Вариант Б ” на Богдана Карадочева и Стефан Димитров. Композитор е на редица песни, както и създател на аранжименти. Популярен измежду феновете на българската поп ария. Преподавал е на генерации музиканти.
29. ЙОРДАН ПЕТРОВ КАРАДЖОВ – артист и композитор, притежател на Трета премия за българска ария през 1979 година и през 1992 година
Между 1969 година и 1971 година е член на група „ Кенари “ към Народно читалище „ Светлина “, след което през 1971 година се включва в „ Златни струни “. Първият му запис е на националната ария „ Дилмано, Дилберо “ (аранжимент Найден Андреев), сбъднат в БНР през 1972 година Йордан Караджов е вокалист на група „ Сигнал “ от самото й основаване и е композитор на множеството й песни. Сред най-известните шлагери на групата са „ Да те копнея “, „ Липсваш ми “, „ Мина и Лора “, „ Сляп ден “, „ Спри се “, „ Спомен благ, спомен мой “, „ Зелени сигнали “, „ Между пъкъл и парадайс “ и паметната „ Сбогом “ и „ Може би “. Една от последните песни на „ Сигнал “ е „ Обещах ти луда нощ “. Издали са „ Антология “, включваща 46 песни, които преди този момент са най-вече записвани на грамофонни плочи. Зад гърба си Йордан Караджов има над 32 години театрален живот,
14 албума и участия в към 5 хиляди концерта.
30. ЙОРДАНКА ИВАНОВА ХРИСТОВА – певица, притежател на Първа премия за българска ария през 1966 година и на Втора премия за българска ария през 1973 година
Йорданка Христова приключва школата за поп артисти в класа на Милчо Левиев през 1964 година В същата година е на турне в Румъния с оркестъра на БНР, а до 1967 година е солистка на оркестър „ София “. С първото си присъединяване във фестивала „ Златният Орфей “ през 1966 година печели Първа премия за песента „ Делфините “ (музика Димитър Вълчев), а година по-късно (1967 г.) печели и Трета премия с песента „ Песен моя, любов моя “ (музика Йосиф Цанков).
Концертната й активност включва над 3500 концертни участия в над
43 страни на света, сред които Канада, Куба, Русия, Никарагуа, Белгия, Швейцария, Германия, Франция, скандинавските страни, Гърция, Кипър, Чехия, Унгария, Египет, Алжир, Испания, Сирия, Ливан и други През 2002 година провежда огромен концерт с песните на Емил Димитров под надпис „ Само един живот не е задоволителен... “, на който известни артисти и групи извършват някои от най-големите шлагери на артиста.
Репертоарът й включва многообразни лирико-драматични песни,
като акцентът е върху латиноамерикански шлагери. Сред най-големите й шлагери са: „ Делфините “, „ Песен моя, любов моя “, „ Изповед “, „ Янтра “, „ Талисман “, „ Тъмночервена роза “, „ Тежък темперамент “, „ Като испанка “, „ Пред есен “, „ Обичай ме “, „ Сбогом обич “ (музика Александър Бръзицов) от едноименния филм, „ Аз съм мощ и деликатност “, „ Сърца червени “ (Химн на ЦСКА), „ Гергьовден “, „ Пей, сърце “, „ Там, някъде в душата “, „ Няма тъжни дни “, „ Години “, „ Патешка история “, „ Пипи Дългото чорапче “, както и дуетните песни „ Влюбени “ – с Борислав Грънчаров, „ Жена “ – с Бисер Киров, и „ Човек се ражда в светлина “ – с Боян Иванов. Музика за нея са писали Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев и доста други.
31. КАМЕЛИЯ КИРИЛОВА ТОДОРОВА – певица, притежател на Голямата премия през 1980 година
Камелия Тодорова учи пеене в естрадния отдел на Българската държавна консерватория при Ирина Чмихова. Повлияна от пианистите Сашо Мирев и Марио Станчев, Камелия се насочва към джаза. През 1978 година дебютира на Втория обзор на българските джазови оркестри в зала „ Универсиада “ с квинтета на Людмил Георгиев, а година по-късно печели Втора премия на състезанието за млади джаз артисти в Люблин, Полша, както и специфичната премия на името на Дюк Елингтън.
Следват участия с награди на фестивали в Бомбай, Братислава и Варшава, рецитал на джаз фестивала в Малта и присъединяване в шоупрограми на музикалния спектакъл „ Фридрихщатпалас “ в Берлин.
В началото на 80-
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ