„Алфа рисърч“: Паритет между ГЕРБ и ПП за първото място, ниска избирателна активност на изборите
Паритет отбелязва „ Алфа рисърч “ за първото и второто място, за което се борят ГЕРБ и Политическа партия – Демократична България, както и за второто и третото сред „ Възраждане “ и Движение за права и свободи. Българска социалистическа партия е пета мощ.
Битката е за няколко %, означи Боряна Димитрова пред БТВ.
Ако изборите са в този момент:
ГЕРБ – Съюз на демократичните сили имат 25,9%,
Политическа партия – Демократична България – 25,4%
Движение за права и свободи – 13,8%.
„ Възраждане “ – 13,%.
Българска социалистическа партия е на пета позиция с 8,2%.
Около 2,5 милиона души ще отидат до урните – хартиената бюлетина не активизира гласоподавателя , показва социологът.
Ясно наклонност в тази акция е растежът на „ Възраждане “, твърди Димитрова. Според нея кой ще бъде трети и кой – четвърти, ще стане ясно, откакто се преброят гласовете от чужбина, защото и Движение за права и свободи, и „ Възраждане “ разчитат на гласовете зад граница.
11% от хората са трансформирали мнението си за кого да гласоподават в границите на акцията. Мобилизацията на периферията може да дефинира какъв да е първи.
39% твърдо ще гласоподават – няма индикации за смяна на настройката да се отиде до урните.
Изборите ще се решат от твърдите ядра, което значи, че ще останат и така наречен червени линии сред партиите , уточни Боряна Димитрова.
Електорален капацитет Боряна Димитрова вижда в София. Тук ще се реши борбата сред първия и втория. Шанс да влязат в бъдещия парламент имат „ Български напредък “ и „ Левицата “.
Водещите партии заложиха на послания към твърдите ядра. Това сподели пред Българска национална телевизия Геновева Петрова по отношение на изследване на „ Алфа рисърч “, извършено в интервала 25-29 март със лични средства измежду 1013 души посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на хората.
15% от гласоподавателите към момента не са решили за кого да гласоподават на 2 април. Отчита се близка изборна интензивност до предходните избори.
48% от българите няма да гласоподават, 39% ще отидат до урните.
Хартиената бюлетина не е фактор за желанието на гласоподавателите да отидат да гласоподават, съгласно Петрова.
3,7% декларират, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого “. Все още има незадоволително мобилизирани периферии, сподели Геновева Петрова.
„ Наблюдава се, че в хода на акцията ГЕРБ съумя да активизира своите последователи в страната.
За разлика от тях ПП-ДБ са една от обединенията, които разполагат с по-широка електорална външна страна, която е с капацитет да бъде мобилизиран в границите на идващите дни.
Интригата ще се резервира до последните часове на изборния ден „, акцентира Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “.
Тя счита, че фотофинишът ще се реши от гласоподавателите, които живеят в столицата , където е немобилизираният електорален капацитет.
За третото и четвъртото място решителен би бил вота от чужбина , счита социологът.
Очертава се изборната интензивност да остане ниска – доста близка до тази, която имахме при последните избори през октомври предходната година.
39% декларират сигурно ще отидат до урните , като това са към 2,5 млн. гласоподаватели.
48% обаче са безапелационни, че няма да гласоподават. 13% се двоумят .
Според Геновева Петрова е видно, че хартиената бюлетина не се оказва този решителен фактор за изборната интензивност. Основният фактор хората по-скоро да показват отвращение да отидат да гласоподават, се дължи най-много на недоверието, което те имат към политическите партии.
„ Колебаещите се и тези, които не са решили за кого да гласоподават несъмнено могат да наклонят везните . Това са задоволително огромни дялове от гласоподаватели и при очертаващата се ниска изборна интензивност могат да разместят картината в разнообразни направления “, сподели Петрова.
„ Според проучването 4% от хората не са си трансформирали мнението за кого да гласоподават на идните избори на 2 април. 15 на 100 не са избрали за кого да гласоподават, а 11% са трансформирали мнението си. Напълно е допустимо тези 15% да внесат доста по-съществени разбърквания в самия избирателен ден “ , повтори Петрова.
„ Това, което можем да обобщим е, че упованията към тази акция, въпреки всичко бяха, макар слабия интерес, пети следващи избори, че тя ще се окаже решаваща, поради стартовите позиции на партиите.
Три дни преди изборите обаче виждаме, че акцията внася известна електорална динамичност в поддръжка за обособените партии, само че не качествена смяна в общата политическа картина.
Това се дължи на обстоятелството, че болшинството от партиите, изключително водещите партии, заложиха в тази акция връзка на послания, ориентирани към твърдите гласоподаватели, без да положат повече старания за привличане на по-широк кръг симпатизанти.
Битката е за няколко %, означи Боряна Димитрова пред БТВ.
Ако изборите са в този момент:
ГЕРБ – Съюз на демократичните сили имат 25,9%,
Политическа партия – Демократична България – 25,4%
Движение за права и свободи – 13,8%.
„ Възраждане “ – 13,%.
Българска социалистическа партия е на пета позиция с 8,2%.
Около 2,5 милиона души ще отидат до урните – хартиената бюлетина не активизира гласоподавателя , показва социологът.
Ясно наклонност в тази акция е растежът на „ Възраждане “, твърди Димитрова. Според нея кой ще бъде трети и кой – четвърти, ще стане ясно, откакто се преброят гласовете от чужбина, защото и Движение за права и свободи, и „ Възраждане “ разчитат на гласовете зад граница.
11% от хората са трансформирали мнението си за кого да гласоподават в границите на акцията. Мобилизацията на периферията може да дефинира какъв да е първи.
39% твърдо ще гласоподават – няма индикации за смяна на настройката да се отиде до урните.
Изборите ще се решат от твърдите ядра, което значи, че ще останат и така наречен червени линии сред партиите , уточни Боряна Димитрова.
Електорален капацитет Боряна Димитрова вижда в София. Тук ще се реши борбата сред първия и втория. Шанс да влязат в бъдещия парламент имат „ Български напредък “ и „ Левицата “.
Водещите партии заложиха на послания към твърдите ядра. Това сподели пред Българска национална телевизия Геновева Петрова по отношение на изследване на „ Алфа рисърч “, извършено в интервала 25-29 март със лични средства измежду 1013 души посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на хората.
15% от гласоподавателите към момента не са решили за кого да гласоподават на 2 април. Отчита се близка изборна интензивност до предходните избори.
48% от българите няма да гласоподават, 39% ще отидат до урните.
Хартиената бюлетина не е фактор за желанието на гласоподавателите да отидат да гласоподават, съгласно Петрова.
3,7% декларират, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого “. Все още има незадоволително мобилизирани периферии, сподели Геновева Петрова.
„ Наблюдава се, че в хода на акцията ГЕРБ съумя да активизира своите последователи в страната.
За разлика от тях ПП-ДБ са една от обединенията, които разполагат с по-широка електорална външна страна, която е с капацитет да бъде мобилизиран в границите на идващите дни.
Интригата ще се резервира до последните часове на изборния ден „, акцентира Геновева Петрова от „ Алфа Рисърч “.
Тя счита, че фотофинишът ще се реши от гласоподавателите, които живеят в столицата , където е немобилизираният електорален капацитет.
За третото и четвъртото място решителен би бил вота от чужбина , счита социологът.
Очертава се изборната интензивност да остане ниска – доста близка до тази, която имахме при последните избори през октомври предходната година.
39% декларират сигурно ще отидат до урните , като това са към 2,5 млн. гласоподаватели.
48% обаче са безапелационни, че няма да гласоподават. 13% се двоумят .
Според Геновева Петрова е видно, че хартиената бюлетина не се оказва този решителен фактор за изборната интензивност. Основният фактор хората по-скоро да показват отвращение да отидат да гласоподават, се дължи най-много на недоверието, което те имат към политическите партии.
„ Колебаещите се и тези, които не са решили за кого да гласоподават несъмнено могат да наклонят везните . Това са задоволително огромни дялове от гласоподаватели и при очертаващата се ниска изборна интензивност могат да разместят картината в разнообразни направления “, сподели Петрова.
„ Според проучването 4% от хората не са си трансформирали мнението за кого да гласоподават на идните избори на 2 април. 15 на 100 не са избрали за кого да гласоподават, а 11% са трансформирали мнението си. Напълно е допустимо тези 15% да внесат доста по-съществени разбърквания в самия избирателен ден “ , повтори Петрова.
„ Това, което можем да обобщим е, че упованията към тази акция, въпреки всичко бяха, макар слабия интерес, пети следващи избори, че тя ще се окаже решаваща, поради стартовите позиции на партиите.
Три дни преди изборите обаче виждаме, че акцията внася известна електорална динамичност в поддръжка за обособените партии, само че не качествена смяна в общата политическа картина.
Това се дължи на обстоятелството, че болшинството от партиите, изключително водещите партии, заложиха в тази акция връзка на послания, ориентирани към твърдите гласоподаватели, без да положат повече старания за привличане на по-широк кръг симпатизанти.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ