Парите за отбрана може да достигнат 2.5 % от БВП в следващите години
" Парите за защита у нас може да доближат 2.5 % от Брутният вътрешен продукт в идващите няколко години. Сега за бранша отиват към 2 %. Харченето за рационализация не би повлияло на постигането на недостиг до 3 %, необходим за еврозоната ". Това изясни пред БНР Павлин Русанов.
Близо 25 години той е индивидът, който стои зад планирането и ръководството на ресурсите за защита във военното ни ведомство.
Русанов разяснява дали се чакат проблеми при финансирането на модернизационните планове, в случай че няма бюджет за тази година.
" По предварителни данни през 2024 година България доближи равнище към 2%. Държавите членки на НАТО – 23 от 32 страни, доближиха и надминаха двата %. Това е един от параметрите, който беше заложен на срещата в Уелс. Вторият беше от тези разноски най-малко 20% да отиват за превъоръжаване и рационализация.
Ние разработихме Национален проект за постигане на два % за разноски за защита от Брутният вътрешен продукт през 2024 година. Там беше заложено, че вътрешното систематизиране на тези разноски за защита би трябвало да бъде по трите съществени посоки – 60% за персонален състав, 20% за настояща прехрана, където влиза и бойната подготовка, 20% за финансови разноски - рационализация на въоръжените сили.
Проектобюджетът за 2025 година и 3-годишната бюджетна прогноза предвиждаше гладко повишение на разноските за защита до 2.3% през 2028 година, а по-късно би трябвало да отидем на 2.5% от Брутният вътрешен продукт. При това състояние ние бихме могли да осигурим минималните условия във връзка с разноските за персонален състав, попълването на вакантните длъжности, настоящата прехрана, която ще включва естествена бойна подготовка и финансови разноски. Над 2.5% нещата внезапно се усъвършенстват ".
Анонсът на президента на Съединени американски щати е, че всички страни членки би трябвало да отидат на 5% от Брутният вътрешен продукт разноски за защита, но на срещата на високо ниво на НАТО в Хага може би ще бъдат взети решения за 3%, предвижда специалистът.
" Очевидно е, че тези 3% би трябвало да бъдат част от бюджета на България. В момента има избрани разтърсвания. Част от тях са провокирани от нуждата да влезем в един макроикономически рамки, с цел да се присъединим към еврозоната. България е с най-ниския обществен дълг от целия Европейски Съюз и е една от страните, които по-лесно биха могли да се оправят с този вид предизвикателство ".
Това не ни е първата година, в която бюджет се прави пролетта или лятото, означи той.
" В общи линии се оправяме – някои неща могат да бъдат отсрочени. Не е огромна драма.
На първо време не би трябвало да падаме под 2%, а откакто се решат проблемите с еврозоната, най-малко към 2.5% ".
