Парите са от значение, но само до известна степен. Капацитетът

Парите са от голяма важност, само че единствено до известна степен. Капацитетът на другите страни от НАТО да дават оръжия на Украйна също има индустриални ограничавания. Въпреки че немският проблем беше очакван съвсем през цялото време на войната в Украйна и Германия даде парични средства вместо оръжия, има няколко съображения.

Първо, както е необятно известно, Европа и Германия са изправени пред доста студена зима, защото съветският експорт на сила понижава. Възможно е немският оръжеен " недостиг " да е отстъпка пред Русия, само че това е малко евентуално: Берлин не би могъл да направи това, без то да е необятно известно в НАТО, където се знае за оръжейния потенциал на страните членки и се наблюдава производството им. Това би стигнало до знанието на украинците, поляците и американците. Вече щяхме да сме чули за това.

По-важното е какво ни споделя това за НАТО. Предполага се, че НАТО е поръчител за националния суверенитет на Европа. Германия, водещата стопанска система в Европа, разполагаше с задоволително оръжия, с цел да окаже дребна поддръжка на Украйна. Но суровата истина е, че войната в Украйна е относително нищожен, въпреки и драматичен, спор в общата европейска картина. Ако Русия завладее Украйна, в това число нейната далечна западна граница, теоретично тя ще бъде в положение да се придвижи по-далеч на запад към страните от НАТО. Съединените щати, Обединеното кралство, Полша и вероятно Франция разполагат със забележителен силов капацитет, само че по силата на контракта Съединени американски щати ще поемат главната тежест. Ако се стигне до тази обстановка, ще последва нова Студена война и евентуално нова борба сред Съединени американски щати и НАТО. Ето за какво неуспехът на Германия да сътвори отбранителна промишленост, съизмерима с размера на нейната стопанска система, е неудобен и повдига въпроси по отношение на индустриалния потенциал на останалата част от Европа.

Този проблем поражда от европейския мит, че войната е отживялост и че главната цел на Европа е да построи безконечен разцвет. В последна сметка девизът на Европейски Съюз е „ мир и разцвет “. Първото се смяташе за явно, а второто го следваше. Европа задълбочи този мит, като построи квазидържава под формата на Европейския съюз, която беше съсредоточена само върху икономическото богатство, с спомагателната цел да сътвори европейска еднаквост. Военните въпроси бяха оставени на обособените страни. Тъй като Съединени американски щати бяха член на НАТО и като подобен осигуряваха военната сигурност на Европа, Вашингтон се трансформира във в действителност поръчител на европейската сигурност.

Дефицитът на оръжия на Германия разкрива това. Предвид позицията ѝ на най-голямата европейска стопанска система и на член на НАТО е рационално да се чака, че Германия ще поддържа или построява оръжейни индустриални мощности от възприятие за отговорност. Тя можеше също по този начин да поведе целия Европейски Съюз в основаването на потенциал за произвеждане на оръжия или в насърчаването на растежа на европейската войска. Тъй като годишният БВП на Европейски Съюз е почти същият като този на Америка, това би разрешило на европейците да поемат риска от воденето на украинска война с европейски оръжия и сили.

Тъй като войната в Европа беше далечна, когато Европейски Съюз в действителност се разпростра, никой не искаше да финансира сходно начинание, оставяйки го на НАТО и затова на Съединени американски щати - най-рентабилната мярка. Но главната истина е, че Европейски Съюз се състои от членове, които не си имат вяра доста. Командната конструкция на една европейска войска ще бъде горещо оспорвана, а възходящата мощност на някои страни сигурно ще бъде обсъждана.

Опасно е да си богат и слаб. Такива народи постоянно се преглеждат като апетитна хапка. Така наподобява Европа за международните хищници. Съединени американски щати, които са по едно и също време богати и мощни, би трябвало да пазят Европа, тъй като благосъстоянието, технологиите и знанията на Европа в ръцете на други страни могат да застрашат Вашингтон. От епохи европейците владеят изкуството да употребяват слабостта си дейно.

Не считам, че дефицитът на немско произвеждане е причина за същинска угриженост. Но в дълготраен проект европейското разбиране, че континентът не е изправен пред закани или че Съединени американски щати ще поемат риска и разноските за отбрана на Европа от каквито и да е опасности, може да продължи единствено толкоз дълго. Може би е по-добре Европа да остане военно слаба. Историята демонстрира, че един добре въоръжен, разграничен континент е див оттатък въображението. Както въоръжаването, по този начин и разоръжаването са притеснителни. Нещо, което в този момент не е проблем, в последна сметка постоянно се трансформира в плашещ въпрос в Европа.

Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”, БГНЕС