Любослав Костов за Бюджет 2025: Силно притеснени сме
Парите по Плана за възобновяване няма да дойдат. Не си свършихме работата, забавихме се доста поради седемте извършени избори за три години. Въпросът е значително е политически. Това сподели основният икономист на КНСБ Любослав Костов в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Бюджетът за 2025 година би трябвало да е подготвен и импортиран за разглеждане в Народното събрание в края на октомври, означи икономистът. " Силно обезпокоени сме, тъй като има доста законодателства, които работят, да вземем за пример в региона на приходите във висшето обучение, за междинното обучение, за защитата, за Министерство на вътрешните работи. Тези неща би трябвало да се сметнат, да се види какъв брой костват, да се види има ли нужните средства, с цел да се реализира една относително хоризонтална политика по приходите, само че за момента диспути всъщност няма “, съобщи Костов.
Бюджет 2025 година би трябвало да вземе поради новите фискални правила на Европейската комисия, съгласно които България би трябвало да понижава недостига си по-бързо. Според в този момент настоящите Маастрихтски критерии допустимият недостиг е до 3%, напомни Любослав Костов. " В момента структурният недостиг е 3,6. Според Европейската комисия всяка страна членка с над 1,5% недостиг би трябвало да покаже наклонност към понижение с 0,4% годишно. Това значи, че би трябвало да понижим разноските си за следващата година с към 800 милиона лв., и то в миг, в който имаме настоящо законодателство, което постанова провеждането на политика по приходите, повдигане на пенсиите и финансова стратегия, за които са нужни към 5 милиарда спомагателни разноски. Според новите правила ще можем да създадем не повече от 3 милиарда. Искаме да забележим по какъв начин Министерство на финансите ще се оправи. Според нас е допустимо, въпросът е да има спор. Мисля, че би трябвало да има фискална консолидация, само че не толкоз стръмна, колкото ни се предлага от Европейската комисия “, акцентира икономистът.
Голяма част от средствата по финансовата стратегия ще бъдат трансферирани в идващия бюджет, както нормално, добави Костов.
Ръстът на минималната работна заплата сега наваксва изоставането от последните 10 години, съобщи синдикалистът. Формирането й е функционалност на българското законодателно. " Ако желаеме да развържем този механизъм, да вкараме други знаци, да транспонираме директивата, да забележим съответна ли е минималната заплата, би трябвало да седнем на масата на договаряния и да приказваме за бюджета за 2026 година Това, което се вижда в последните две години, е, че заетостта е рекордно висока. Никога не сме имали исторически толкоз високо ниво на претовареност от над 77%, а безработицата е исторически ниска – 4,3%. Работещите на минимална работна заплата понижават, откогато работи този механизъм. Преди две години, когато нямаше механизъм, бяха близо 25%, а в този момент са по-малко от 20% “, уточни Любослав Костов.
Той напомни, че срокът за транспониране на директивата за съответните минимални заплати е до 15 ноември. " Държавата би трябвало да изготви проект по какъв начин да насърчи груповото трудово договаряне със синдикатите, само че досега нищо не е направила и сме терзание и ние, и бизнесът “, съобщи икономистът.
Бюджетът за 2025 година би трябвало да е подготвен и импортиран за разглеждане в Народното събрание в края на октомври, означи икономистът. " Силно обезпокоени сме, тъй като има доста законодателства, които работят, да вземем за пример в региона на приходите във висшето обучение, за междинното обучение, за защитата, за Министерство на вътрешните работи. Тези неща би трябвало да се сметнат, да се види какъв брой костват, да се види има ли нужните средства, с цел да се реализира една относително хоризонтална политика по приходите, само че за момента диспути всъщност няма “, съобщи Костов.
Бюджет 2025 година би трябвало да вземе поради новите фискални правила на Европейската комисия, съгласно които България би трябвало да понижава недостига си по-бързо. Според в този момент настоящите Маастрихтски критерии допустимият недостиг е до 3%, напомни Любослав Костов. " В момента структурният недостиг е 3,6. Според Европейската комисия всяка страна членка с над 1,5% недостиг би трябвало да покаже наклонност към понижение с 0,4% годишно. Това значи, че би трябвало да понижим разноските си за следващата година с към 800 милиона лв., и то в миг, в който имаме настоящо законодателство, което постанова провеждането на политика по приходите, повдигане на пенсиите и финансова стратегия, за които са нужни към 5 милиарда спомагателни разноски. Според новите правила ще можем да създадем не повече от 3 милиарда. Искаме да забележим по какъв начин Министерство на финансите ще се оправи. Според нас е допустимо, въпросът е да има спор. Мисля, че би трябвало да има фискална консолидация, само че не толкоз стръмна, колкото ни се предлага от Европейската комисия “, акцентира икономистът.
Голяма част от средствата по финансовата стратегия ще бъдат трансферирани в идващия бюджет, както нормално, добави Костов.
Ръстът на минималната работна заплата сега наваксва изоставането от последните 10 години, съобщи синдикалистът. Формирането й е функционалност на българското законодателно. " Ако желаеме да развържем този механизъм, да вкараме други знаци, да транспонираме директивата, да забележим съответна ли е минималната заплата, би трябвало да седнем на масата на договаряния и да приказваме за бюджета за 2026 година Това, което се вижда в последните две години, е, че заетостта е рекордно висока. Никога не сме имали исторически толкоз високо ниво на претовареност от над 77%, а безработицата е исторически ниска – 4,3%. Работещите на минимална работна заплата понижават, откогато работи този механизъм. Преди две години, когато нямаше механизъм, бяха близо 25%, а в този момент са по-малко от 20% “, уточни Любослав Костов.
Той напомни, че срокът за транспониране на директивата за съответните минимални заплати е до 15 ноември. " Държавата би трябвало да изготви проект по какъв начин да насърчи груповото трудово договаряне със синдикатите, само че досега нищо не е направила и сме терзание и ние, и бизнесът “, съобщи икономистът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ