Властта привлича като магнит милиардерите
Парите и властта са мощно свързани между тях. Дълго време се смяташе, че главната задача на предприемачите е да печелят и милиардерите измежду президентите бяха изключителна необичайност. Всичко се промени обаче при започване на века, когато богаташите започнаха да навлизат директно в политиката.
Пред дни Forbes разгласява следващия си рейтинг на най-богатите американци, съгласно който положението на Доналд Тръмп през последната година е намаляло с 600 млн. $. Формално в този момент активите му се ръководят от концерн. Американските закони не не разрешават на президента да има или да управлява бизнес, само че под натиска на обществеността Тръмп реши да се отдръпна краткотрайно от деловата си интензивност.
В историята на Съединените щати има задоволително политици, които са произлезли от бизнеса, само че сегашният държавен глава е най-яркият образец. За пръв път на тази позиция бе определен не просто богат, а свръхбогат човек, което сътвори известни несъгласия. От една страна, предизборната стратегия на милиардера включваше доста положения, облагодетелстващи бизнесмените и фирмите, а от друга - твърда позиция във връзка с легалната и незаконната емиграция, която явно не устройва огромните корпорации.
След като влезе в Белия дом, Доналд Тръмп се обкръжи с членове на фамилията си, което не е нещо нечувано за Америка. Това е традиция в деловите среди, само че също и в политическите, където постоянно са съществували и евентуално ще продължат да съществуват династии. По-специалното в тази ситуация е, че околните на президента започнаха да се занимават с политика едвам откакто той бе определен на поста.
Държавата постоянно е имала въпроси към бизнесмена Тръмп за метода, по който ръководи бизнеса си и за заплащането на налози. Фалитите на някои от фирмите му, в това число на казиното в Атлантик сити, провокираха съществени подозрения. Въпреки това в продължение на десетилетия милиардерът успяваше да излезе изсъхнал от водата.
Тръмп, който от дълго време стана прочут като шоумен, нееднократно е заявявал желанието си да взе участие в политическия живот точно в ролята на държавен глава. Той четири пъти възнамерява да се включи в президентските избори и два пъти има намерение да се пребори за губернаторския пост на Ню Йорк, само че постоянно нещо му пречеше да реализира желанията си. Въпреки сериозното му медийно наличие неговата известност беше ниска. В последна сметка той съумя да възседне вълната на политическия популизъм едвам през 2015 - 2016-а, когато без значение от прогнозите съумя да победи изначало съперниците си в Републиканската партия, а по-късно и Хилари Клинтън.
И Чехия си има своя Тръмп - милиардера Андрей Бабиш, водач на популистката партия АНО (Действие на недоволните жители 2011), която наскоро завоюва с гръм и тропот парламентарния избор. Бабиш е вторият по благосъстояние човек в родината си - със положение от 4.1 милиарда $. Но за разлика от своя американски първообраз, създателят и основен акционер на конгломерата Agrofert е натрупал прочут опит в политиката, бидейки министър на финансите. Въпреки това продължава да е скандална фигура освен поради съмненията за връзки с някогашните секрети служби на социалистическа Чехословакия. Критиците му го упрекваха и в спор на ползи при заемането на служба в държавното управление. Бабиш по този начин и не изостави ръководството на Agrofert, отлагайки отдръпването си от бизнеса. Накрая бе уволнен от министерския пост.
Любопитно е, че чешкият милиардер дълго време отхвърляше всякаква аналогия с Тръмп. През 2015-а Бабиш даже го назова несретник, базирайки се на историята на неговите банкрути. Но след победа на Тръмп на изборите внезапно стартира да намира ласкателни сходства с него, а и го похвали с думите, че "за разлика от множеството американци, той най-малко знае къде се намира Чехия на картата, тъй като първата му жена е чехкиня ".
В Ливан трансформацията на представители на едрия бизнес в политически фигури и противоположното е житейска норма. Наджиб Микати да вземем за пример два пъти е оглавявал държавното управление. Той е натрупал положението си от телекомуникационни технологии, основавайки през 1982-ра с брат си компанията Investcom, която през 2006-а бе продадена на южноафриканската MTN Group за 3.6 милиарда $. След това двамата основават M1 Group, която се занимава с вложения в телекомуникациите, недвижимости и търговия на дребно. През 2000 година Микати би определен в ливанския парламент, а през 2005-а репутацията му на сдържан политик - с предприемачески опит и нужните връзки във всички етнически и религиозни общности в страната, му помогнаха да заеме краткотрайно длъжността премиер-министър. А през 2011-а си завоюва и пълностоен премиерски мандат. По време на предизборната си акция Микати оглави коалиция, в която участваха както християнски партии, по този начин и шиитската "Хизбулла ". Политикът предприемач се трансформира в компромисен вид за всички и съумя да резервира стабилността на Ливан в пика на "арабската пролет ". Днес положението му се прави оценка на 2.7 милиарда $.
Пред дни Forbes разгласява следващия си рейтинг на най-богатите американци, съгласно който положението на Доналд Тръмп през последната година е намаляло с 600 млн. $. Формално в този момент активите му се ръководят от концерн. Американските закони не не разрешават на президента да има или да управлява бизнес, само че под натиска на обществеността Тръмп реши да се отдръпна краткотрайно от деловата си интензивност.
В историята на Съединените щати има задоволително политици, които са произлезли от бизнеса, само че сегашният държавен глава е най-яркият образец. За пръв път на тази позиция бе определен не просто богат, а свръхбогат човек, което сътвори известни несъгласия. От една страна, предизборната стратегия на милиардера включваше доста положения, облагодетелстващи бизнесмените и фирмите, а от друга - твърда позиция във връзка с легалната и незаконната емиграция, която явно не устройва огромните корпорации.
След като влезе в Белия дом, Доналд Тръмп се обкръжи с членове на фамилията си, което не е нещо нечувано за Америка. Това е традиция в деловите среди, само че също и в политическите, където постоянно са съществували и евентуално ще продължат да съществуват династии. По-специалното в тази ситуация е, че околните на президента започнаха да се занимават с политика едвам откакто той бе определен на поста.
Държавата постоянно е имала въпроси към бизнесмена Тръмп за метода, по който ръководи бизнеса си и за заплащането на налози. Фалитите на някои от фирмите му, в това число на казиното в Атлантик сити, провокираха съществени подозрения. Въпреки това в продължение на десетилетия милиардерът успяваше да излезе изсъхнал от водата.
Тръмп, който от дълго време стана прочут като шоумен, нееднократно е заявявал желанието си да взе участие в политическия живот точно в ролята на държавен глава. Той четири пъти възнамерява да се включи в президентските избори и два пъти има намерение да се пребори за губернаторския пост на Ню Йорк, само че постоянно нещо му пречеше да реализира желанията си. Въпреки сериозното му медийно наличие неговата известност беше ниска. В последна сметка той съумя да възседне вълната на политическия популизъм едвам през 2015 - 2016-а, когато без значение от прогнозите съумя да победи изначало съперниците си в Републиканската партия, а по-късно и Хилари Клинтън.
И Чехия си има своя Тръмп - милиардера Андрей Бабиш, водач на популистката партия АНО (Действие на недоволните жители 2011), която наскоро завоюва с гръм и тропот парламентарния избор. Бабиш е вторият по благосъстояние човек в родината си - със положение от 4.1 милиарда $. Но за разлика от своя американски първообраз, създателят и основен акционер на конгломерата Agrofert е натрупал прочут опит в политиката, бидейки министър на финансите. Въпреки това продължава да е скандална фигура освен поради съмненията за връзки с някогашните секрети служби на социалистическа Чехословакия. Критиците му го упрекваха и в спор на ползи при заемането на служба в държавното управление. Бабиш по този начин и не изостави ръководството на Agrofert, отлагайки отдръпването си от бизнеса. Накрая бе уволнен от министерския пост.
Любопитно е, че чешкият милиардер дълго време отхвърляше всякаква аналогия с Тръмп. През 2015-а Бабиш даже го назова несретник, базирайки се на историята на неговите банкрути. Но след победа на Тръмп на изборите внезапно стартира да намира ласкателни сходства с него, а и го похвали с думите, че "за разлика от множеството американци, той най-малко знае къде се намира Чехия на картата, тъй като първата му жена е чехкиня ".
В Ливан трансформацията на представители на едрия бизнес в политически фигури и противоположното е житейска норма. Наджиб Микати да вземем за пример два пъти е оглавявал държавното управление. Той е натрупал положението си от телекомуникационни технологии, основавайки през 1982-ра с брат си компанията Investcom, която през 2006-а бе продадена на южноафриканската MTN Group за 3.6 милиарда $. След това двамата основават M1 Group, която се занимава с вложения в телекомуникациите, недвижимости и търговия на дребно. През 2000 година Микати би определен в ливанския парламент, а през 2005-а репутацията му на сдържан политик - с предприемачески опит и нужните връзки във всички етнически и религиозни общности в страната, му помогнаха да заеме краткотрайно длъжността премиер-министър. А през 2011-а си завоюва и пълностоен премиерски мандат. По време на предизборната си акция Микати оглави коалиция, в която участваха както християнски партии, по този начин и шиитската "Хизбулла ". Политикът предприемач се трансформира в компромисен вид за всички и съумя да резервира стабилността на Ливан в пика на "арабската пролет ". Днес положението му се прави оценка на 2.7 милиарда $.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ