***Париж. Преди години. В малко кафене се срещат съветският колос

***

Париж. Преди години. В малко кафене се срещат руският исполин в скулптурата Евгений Вучетич и английският му сътрудник Хенри Мур.

Човек от руското посолство, основател на срещата, показва Вучетич: „ Това е най-големият руски създател, учен, член-кореспондент на няколко академии, воин на социалистическия труд, национален художник, лауреат на Ленинска награда… Вучетич кима одобрително.

Англичанинът подал ръка: " Приятно ми е, Хенри Мур ".

Дали историята е същинска? Достоверна сигурно.

***

„ Творецът не би трябвало да приказва постоянно за себе си и за своята работа, тъй като губи сила, която е нужна за работата му “.

Скромно мнение на огромния Хенри Мур.

***

Теодор Ушев: Българското кино продължава да се води и кара от архаични и съмнителни правила и престижи.

Българската литература - също!

***

Дали това е злоба, хейтерство и обезверение? Авторът - озлобен писач? Възможно – човешки усеща са. Но може и да е нещо друго, което споделят – намерено – няколко познати.

И въпреки всичко: Борис Христов, Кирил Кадийски, Николай Милчев, Петър Делчев…

Нищо, което да вгорчи шампанското на първенеца.

Огнян Стефанов