Парадоксът на Шрьодингер
Парадоксът на Шрьодингер е умствен опит, препоръчан от австрийския физик Ервин Шрьодингер през 1935 година, предопределен да илюстрира особените правила на квантовата механика. Този абсурд навлиза в странната природа на квантовата суперпозиция и провокира нашето класическо схващане за действителността.
Експериментът: котка в кутия
Представете си запечатана кутия, съдържаща котка, радиоактивен атом, брояч на Гайгер, флакон с отрова и чук. Ако броячът на Гайгер открие радиация, чукът се задейства, счупвайки флакона и освобождавайки отровата, което води до гибелта на котката. Ако не се открие радиация, котката остава жива.
В сферата на квантовата механика радиоактивният атом съществува в суперпозиция, което значи, че е в голям брой положения по едно и също време – разпаднал се и неразпаднал се – до момента в който не бъде следен. Според копенхагенската интерпретация, разпространявана от Нилс Бор, актът на наблюдаване " колабира " атома в едно от неговите положения.
Разкритият абсурд на Шрьодингер
Тук се крие парадоксът: до момента в който някой не отвори кутията и не следи системата, котката съществува в суперпозиция на живи и мъртви положения. Това значи, че котката е по едно и също време жива и мъртва - парадокс от позиция на класическата физика.
Шрьодингер предложи този сюжет не с цел да допусна, че котка може да съществува в такова необичайно положение, а с цел да подчертае очевидната глупост на копенхагенската интерпретация. Той имаше за цел да подчертае нуждата от по-задълбочено схващане на квантовия свят.
Тълкуване на парадокса на Шрьодингер
Няколко тълкования се пробват да разрешат парадокса на Шрьодингер, всяка от които предлага неповторима позиция върху природата на квантовата действителност. Интерпретацията на многото светове допуска, че всички вероятни резултати от квантово събитие се случват в обособени, некомуникиращи клонове на Вселената. В този аспект котката е по едно и също време жива и мъртва в разнообразни клони.
Копенхагенската интерпретация поддържа, че наблюдението играе решаваща роля при установяване на положението на една квантова система. Актът на премерване принуждава системата да влезе в несъмнено положение. Това пояснение обаче оставя без отговор въпроса за какво наблюдението има толкоз фундаментално влияние.
Последици за квантовата механика
Парадоксът на Шрьодингер провокира нашите предчувствия за природата на действителността и повдига дълбоки въпроси за ролята на наблюдението в квантовата механика. Той акцентира енигматичната и контраинтуитивна природа на квантовия свят, където частиците могат да съществуват в голям брой положения по едно и също време, до момента в който не бъдат следени.
Докато парадоксът остава теоретична структура, неговите последствия имат далечни последствия за нашето схващане за фундаменталната природа на Вселената. Докато физиците не престават да изследват мистериите на квантовата механика, парадоксът на Шрьодингер служи като прочувствено увещание, че квантовата сфера се опълчва на класическата вътрешен глас, като ни приканва да преосмислим нашата идея за действителността на нейното най-фундаментално равнище.
