Лимитите на креативността: Няколко интересни парадокса, които надхвърлят логиката
Парадоксът е изказване или проблем, който или наподобява води до два изцяло спорни (но възможни) резултата, или дава солидни доказателства за изказване, което опонира на интуитивното ни очакване.
Парадоксите са централна част от философското мислене от епохи и не пропущат да ни провокират, преобръщайки нашата визия за истина, като ни показват доказуемо правдоподобни обстановки, които в действителност са също толкоз доказуемо невъзможни.
Та това ще създадем в този момент – ще разгледаме няколко любопитни обстановки, които ще ни покажат какъв брой непредвиден може да бъде света.
Докато множеството парадокси са показани посредством думи, някои са образни – да вземем за пример, триъгълникът на Пенроуз. Това е обект, който е разказан от един от неговите основатели като „ неспособност в най-чистата й форма “. С две думи – става въпрос за двуизмерна операция с пропорциите на тримерен триъгълник.
Първоначално фигурата е изобразена от шведския художник Оскар Ройтерсверд през 1934 година Но 24 години по-късно – когато английския математик Роджър Пенроуз и татко му разгласяват публикация за нея – тя добива забележителна известност.
След това, не толкоз самият триъгълник, колкото правилото на парадоксалността му може да се забележи в творбите на Мориц Корнелис Ешер; изключително във „ Водопад “.
