България би следвало да промени данъчната си система, да стане

" България би следвало да промени данъчната си система, да стане тя европейска, да следва практиката на голямото мнозинство от страни по света ". 
Това съобщи пред БНР икономистът и някогашен вицепремиер и министър на икономическото развиване проф. Румен Гечев, откакто Европейска комисия предложи на страната ни анулация на плоския налог. 

" Най-после Европейска комисия предлага нещо свястно, откакто години наред управлението на Европейски Съюз и Европейска комисия направи по този начин, че Европейски Съюз се намира в тежко икономическо положение. Тази рекомендация е рационална. Тя не е наложителна, само че е целесъобразна. 95% от страните по света имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една страна прокопсала с плосък налог, да е станала от разрастваща се развита. Където и да погледнете на картата - в никакъв случай този въпрос не е бил обсъждан - дали да се минава към плосък налог, тъй като това са страни, които от десетилетия и епохи си имат прогресивно данъчно облагане ", изясни той в предаването " Преди всички ". 

На противоположното мнение е Стоян Панчев от Експертния клуб за стопанска система и политика. Според него премахването на плоския налог ще докара до повишение на налозите на междинната класа: 
" Европейска комисия предлага нещо необичайно по линия на недостига - въвеждане на необлагаем най-малко. Това сигурно не покачва приходите в бюджета. Смяната на плоския налог ще значи повишение на налозите. Когато се приказва за унищожаване на плоския налог, нормално зад това стои повишение на налозите и то не за най-богатите българи, не за хората с най-високи приходи или с най-голямо количество активи, а главно за междинната класа. Голямата част от хората с най-високи приходи в България не заплащат плоски налози, в действителност огромна част от тях въобще не заплащат български налози, тъй като техните капитали са извънредно мобилни и даже човек да желае да вкара политика, която да полза повече по-богатите в една страна, това ще е извънредно мъчно поради тази подвижност, поради съществуването на офшорни зони и така нататък ". 

Доходите са мобилни, само че хората по света не са глупави, отвърна проф. Гечев. По думите му и там хората си събират налозите. Според него не е правилно, че ще бъдат ударени по-бедните и междинната класа. Да не плашим хората, прикани той. 

" Хората с ниски приходи ще им паднат данъчните заплащания. Ще се усилят, несъмнено, на горната част на междинната класа и на богатите - по този начин е по целия свят. Откъде накъде един ще прави милиони и ще заплаща 10%, а медицинските сестри и хората с ниски приходи също ще заплащат 10%. Няма място за спор ". 
По думите му ние би трябвало да се стремим да си поддържаме финансите по отношение на контракта с Европейски Съюз. Но в това време държанието на развитите страни в Европейски Съюз е цинично, счита проф. Гечев и посочи: 

" 16 години Франция има големи бюджетни дефицити. Никой не е осъден от Европейска комисия. България вероятно ще бъде първата осъдена за това, че има все още рекордно невисок дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт и имаме 2 години до момента нарастване на бюджетния недостиг над 3%. Най-развитите срани на Европейски Съюз години наред нито недостиг, нито съблюдават държавен дълг и досега не са санкционирали никой. Българското държавно управление не би трябвало да приема подобен метод на Европейска комисия по отношение на страната ни ". 
Ако дефицитът е над 7%, това значи доста съществени ограничения от страна на държавното управление, безапелационен бе икономистът и добави: 

" Трябва да внимаваме, тъй като това, че дългът ни е невисок сега, не значи, че би трябвало да препускаме към бързо нарастване на дълга, с цел да покриваме дефицити. Ще се усилят бюджетните доходи при смяна на данъчната система. Има и други запаси ". 
Според него е нужна съществена смяна във фискалната политика на България, в случай че желаеме да влезем в границите на 3% недостиг и да поддържаме невисок дял на дълга в Брутният вътрешен продукт. 
Не би трябвало да се усилват налозите, би трябвало да се резервира сегашната данъчна система, счита Стоян Панчев.
" Става въпрос за решения, които би трябвало да вземем за себе си ". 
" Години наред скритият недостиг, поради подправеното осъществяване на критериите за еврозоната, завърши. Относно оправянето с казуса - не мисля, че Европейска комисия може да има каквато и да е позитивна роля, също така да осветли казуса ", счита той.
Според него огромният проблем в последните години е пристигнал от голямо разширение на избран вид разноски, свързани да вземем за пример със заплатите в обществения бранш. 

" Увеличението на плоския налог няма да докара до по-голяма събираемост, по-скоро ще докара до това повече хора с високи приходи, търсещи метод да избягат от това данъчно облагане. Ако толкоз желаеме да обложим хората с високи приходи, бих се насочил към облагане на недвижимите парцели - съответно към притежатели с 2-3-4-10-15 на брой недвижими парцели. Това е доста по-лесно за облагане. Тези хора не могат да избягат с жилищата и къщите си. Друго нещо в тази посока е покачване на Данък добавена стойност за първокласни артикули, да вземем за пример първокласни коли ", предложи Стоян Панчев. 

Възможно е да имаш данъчно облагане, което да не е високо, и в това време да поддържаш ниски разноски и задлъжнялост, счита той. По думите му това може да бъде непокътнато, само че ще е мъчно поради премахването на валутния ръб и тъй като има проблем със статистиката, отчитането и ръководството на обществените финанси в България. Според него каквото и решение да търсим, то би трябвало да мине през търсене на отговорност в Национален статистически институт, Българска народна банка, МФ. 
Икономистът уточни, че бюджетният недостиг е доста по-голям от този, който се рапортува. За него е вярна позицията на държавното управление - да не се нападна данъчната система и да не се покачват налозите на българите. 

По-богатите в целия свят заплащат по-висок налог, повтори още веднъж проф. Гечев. Според него алтернативата е или теглим повече заеми, или богатите заплащат повече.