Папка Аутизъм е дебют в прозата на писателя и Недко

" Папка " Аутизъм " е дебют в прозата на писателя и Недко Недков.
Романът се популяризира по книжарниците. Също по този начин, може да бъде поръчан и онлайн, през формалната Facebook страница на писателя, с включена безвъзмездна доставка до адрес и с опция за подпис от създателя.
Поръчката се реализира посредством " автоматизиран асистент ", който ще ви преведе през процеса, единствено за половин минута. Повече информация за книгата, може да откриете на:
Заплетената трагична история в " Папка " Аутизъм " въвлича читателя във значими, за обществото, обществени тематики, по един извънредно любопитен метод.
" Папка “Аутизъм “ е несъмнено една по-различна история. Много обществена история, която посредством съжденията на героите, предава множеството скрити мисли на съзнанието ни. Срамът да ни видят, да беседваме с скитник, който бърка в кофата, или да държим за ръка човек с недостиг. ", споделя Цвети от блога " Хаоса на Цвети ".
" Не сте чели сходен разказ. Финалът е изцяло непредвидим и придава на книгата напълно нов смисъл. ", споделя М. Димитрова в своя критика, отдадена на романа.
" Папка " Аутизъм " е разказ за безпрекословната любов; за сложните решения; за осъзнаването.
Представяме ви изявление с Недко Недков, особено за Actualno.com:

Г-н Недков, за какво написахте романа " Папка " Аутизъм "? Защото съм обществено зает човек. Преди да напиша тази книга, бях незадълбочено осведомен с аутизма. Месеци наред единствено четях по тематиката.
Казват, че постоянно писателите би трябвало да имат ентусиазъм. Какво беше вашето? Неочаквана среща с човек от детството ми. Той страда от аутизъм. Неслучайно споделям " страда ", тъй като дефицитите му бяха мотив да бъде унижаван, обичай и отхвърлян. Когато го срещнах, 15 години по-късно, в кварталния магазин на различен град, се уплаших да го заговоря. Когато бяхме дребни също не посмях!
През всичките тези години, обаче, не го забравих. Ако ви опиша по какъв начин се появи концепцията за романа, ще се изсмеете!

Знаете, че това е идващият ми въпрос... Как се появи концепцията за написването на романа " Папка " Аутизъм "? След като небрежно се изнесох от кварталния магазин, изпитах отчаяние. Изглежда, че когато се сблъскаш с разликата, едвам тогава разбираш, че не си толкоз търпелив. Ако някой те попита дали имаш предубеждения, естественият отговор би бил - " Не, несъмнено "! Оказва се, че постоянно заблуждаваме и себе си, и близките.
Същата нощ сънувах. Мозъкът ми разбърка остарели мемоари и ги трансформира в история. Разбира се, сюжетните линии се развиха на по-късен стадий, при написването.
Тоест, гузната ми съвест ме докара дотук.
Какво щяхте да му кажете, в случай че не бяхте обърнал тил? Тогава бях на 10. Ако не се опасявах от странностите му, щяхме да се сприятелим. Тогава, никой не пристигна да ни изясни държанието му. Повечето деца го смятаха за " откачалка " или " урод ". Думи като: толерантност; дефицити; аутизъм - бяха неуместни за изричане. И като всяко нещо, което не си виждал или чувал - към него проявяваш предубеждения. На по-късен стадий от виталния ми път, осъзнах, че подценяваме следствията от проявената експанзия.
Истинската битка на жертвата, настава с появяването на редица въпроси, като да вземем за пример: " Защо на мен ", " Докога ще ме тормозят ", " С какво заслужих всичко ". После се зараждат обсесиите, компулсиите, психическите разстройства. Най-страшна е тишината, откакто инцидентните минувачи се разотидат. Трудно можем да се оправим сами с претърпяната експанзия.
Подайте ръка, поговорете!
Звучите като пострадал? Всички сме пострадали. Няма човек, който да не е бил обект на експанзия.

Българите одобряват ли дефицитите? Преди към пет години, седях на една скамейка, с мой другар. До нас, на прилежащата, бяха майка и дете в инвалидна количка. По някое време, минаха бременно младо момиче и нейната баба (поне на външен вид). По-възрастната, покри очите на внучката, и ѝ сподели на всеослушание: " не го гледай, да не стане и твоето такова ", визирайки детето в инвалидния стол.
Илюстрирах ли добре отношението на хората?
Грозно, нали?
От тази преживелица се въодушевих. Героите в романа „ Папка „ Аутизъм “ приказват от първо лице и читателят може да наблюдава техните мисли, които по никакъв начин не са за пред хора също както думите на старата дама.
Иначе, имам възприятието, че хуманността е останала на последно място. През мозъка на човек, може да минават какви ли не неблагоприлични мисли/суеверия, само че би трябвало ли да бъдат съобщавани по радио точката (ако си спомняте, имаше и такова знамение на техниката) и(ли) да ги обнародваме в Държавен вестник? Просто по този начин - да се знае, да обидим, да смачкаме! Кога ще се научим на такт?
Загуби ли полезностите си българинът? Никак не обичам да поставям етикети по пол, националност, възраст и по този начин нататък. Обаче, можем ли да загубим нещо, което в никакъв случай не сме имали? Според мен, ние обичаме псевдо морала.
Порнографията е неразрешена, само че кабелните телевиии излъчват канали с такова наличие. Забранено е пушенето на публичните места, само че те постоянно те приветстват с плътна димна завеса. Да не преставам ли?

Г-н Недков, в случай че не е прекомерно персонално, ще ви задам внимателен въпрос: имате ли аутизъм? Откакто издадох романа " Папка " Аутизъм " непрекъснато ме " обстрелват " с този въпрос. Десетки ми пишат в обществената медия.
Подиграват ми се, че съм аутист, тъй като са решили, че откакто съм написал книга с такова заглавие, няма по какъв начин да не съм. Някои от тях вършат отпратка към интернет жаргона „ директория аутизъм “.
Често, другари изпращат фотоси на диалози с техни познати, които ги подпитват дали съм аутист. Не са изолиран случай и хората, които ме съжаляват, приемайки по презумция, че съм с диагноза „ аутизъм “.
Най-многобройни, обаче, са споделящите пасажи от книгата.
 

Хиляди споделят цитати от книгата, очаквахте ли го? От романа могат да се извлекат доста цитати. Те са извънредно близки до живота, който водим. Затова читателите се припознават в тях. Никак не се сюрпризирам и го чаках.

Ако попаднем уединено, в една стая, с аутист, какво би трябвало да вършим? Нищо особено. Дръжте се естествено. Голяма част от хората с този недостиг имат умствено закъснение. Следователно, те разчитат на инстинкти. Ако вие сте нервни и сприхави, това евентуално ще се придвижи и върху индивида отстреща.
Като какъв създател се определяте? Не бих желал да се дефинирам. Ако една книга си проличава, че е написана от някого, това не е изключително достижение. Според мен не е почерк, а креативно изтощение. Надявам се да не изпадна в такова.
В моите романи, героите основават историята - с техните присъщи особености и минало. Прекрасно е, в случай че историята е увлекателна, само че не е маловажна дълбочината на персонажите.
Използвам психически трикове, символика и двойственост, с цел да ги изградя. Затова, както споделя моята редакторка: " дребният аутист Филип е жизнерадостен и безапелационен облик " (бел. ред. Филип е воин от романа " Папка " Аутизъм " ).
Социалните тематики постоянно ще бъдат част от книгите, които издавам. Не мога да обещая, обаче, че ще пиша в един род.
Какво могат да чакат читателите от Вас в бъдеще? Подготвям два нови романа. Няма да издавам нищо повече, само че подсигурявам, че ще се влюбите в персонажите и техните истории!