Епископ Христо Пройков: Папа Франциск направи реформи, но ни...
Папа Франциск умря на 21 април т.г., ден откакто пожела „ Честит Великден " на поклонниците на площад „ Свети Петър " във Ватикана. Мисията му да приказва по проблемите на бедността, миграцията, равенството сред половете и изменението на климата го трансформира в бунтовник още приживе. Над 250 000 души пристигнаха в събота на заупокойната литургия за умрелия папа, преди той да бъде заровен в обичаната си черква в Рим " Санта Мария Маджоре ". С какво Франциск успяваше да въодушевява хората, попитахме монсеньор Христо Пройков, почетен свещеник на Софийската епархия „ Свети Йоан XXIII “.
- Епископ Христ о Пройков, какво промени папа Франциск в католическия свят?
- Ние, католиците, съблюдаваме една максима, с която живеем във връзка с Светия отец като наш нравствен началник и татко - всеки папа е за своето време! Така че и папа Франциск, вярвайки, че Светият Дух е този, който го избра и който ни го даде, пристигна с времето си да помогне на Църквата да върви в евангелската светлина. И да бъде - самият той - в действителност потребен на целия Божий народ в света.
Последователите му споделят: той направи значими промени. Това е истина, папата промени много неща, само че всички те са в евангелската светлина и за положителното на Църквата, и на вярващите.
Преди всичко, стъпвайки на престола на базиликата „ Свети Петър “, той обръщаше внимание на хората от периферията, както обичаше да ги назовава. Бедните, немощните, хората, родени на тази земя с по-малко шанс. Някои от тях живееха и даже спяха под колоните на площада на базиликата „ Свети Петър “ в Рим. Папа Франциск обичаше да прави големи трапези, сядаше сред тези несретници и се хранеше дружно с тях - беше огромен жест от негова страна. Сърцето му беше привлечено от душите им, от хората в потребност. Това в действителност е доста мощно, нещо, което ще се запомни!
- Защо избра името Франциск, ставайки папа - инцидентен ли е този факт?
- Именно поради това, тъй като свети Франциск е бедният сред бедните! Човекът, загърбил лукса, който има в живота си. Битието му можеше да протече по напълно друг метод, само че Франциск посвети живота си на Исус Христос, само че този Исус, който е отритнат, който също е безпаричен и който живее от добротата и добрината на другите.
Това беше свети Франциск от Асизи.
От първия миг, в който смени името си, папата сподели, че желае да припомня за бедния Франциск - монаха, живеещ в ограничения. Да не забравяме, че свети Франциск беше индивидът, който мощно обичаше Творението, всичко ново, излязло от Божите ръце. Папа Франциск също работеше енергично във връзка с екологията и опазване на чистотата на нашата планета.
- Папа Франциск обаче разви и концепцията за доближаването на религиите. Доколко тя има късмет да оцелее след гибелта му?
- Не бих споделил какъв брой би оживяла, тъй като тази концепция е съществувала и преди. Папа Павел VI - покровителят на зараждащия се живот, беше този, който говореше за единство сред християните. Както тази година Великден съответства в един и същи ден - за католици и православни, - като че ли е един прекрасен образец, че ние дружно можем да честваме Исус Христос и неговото възкресение! И че не можем да се разделяме тъкмо в това, в което всички имаме вяра и одобряваме, а точно, че Христос възкръсна.
По отношение на екологията папа Франциск се приближи доста и до вселенския патриарх. Да, Вартоломей I от десетилетия движи напред концепцията за запазване на природата. В този смисъл бих споделил, че на тази база икуменизмът в действителност се развиваше доста добре. Надяваме се тези хрумвания да бъдат продължени и от идващия папа на Светия трон.
- Това ли беше най-смелият му ход против догмите на Ватикана?
- Не бих споделил, че папа Франциск е направил някакъв ход против догмите. Напротив, постоянно се е съобразявал с учението на Църквата, тъй като догмата е една вероистина, която тя като институция е определила като наложителна - за всички. Папата преди всичко е този, който извършва и живее с тази доктрина. В този смисъл папа Франциск в никакъв случай не е предприемал гражданска война във връзка с догмите.
- Какъв ще е идващият лидер на Католическата черква - модернизатор, който ще надгради започнатото от папа Франциск, или ще станем очевидци на стъпка обратно, с политика, която ще се върне към рутината на канона?
- Следващият лидер на Католическата черква ще бъде този, който Светият Дух ни даде - да бъде папа на своето време.
Той няма да бъде по-различен и вие ще видите с минаващото време, че ще отразява тъкмо това, което нашият свят копнее да има и да живее. Ние, католиците, твърдо имаме вяра в това. Но кой ще е новият папа - не можем да предвидим тук, по човешки.
- Още помним визитата на папата в България през 2019 година. Защо избра тъкмо нас и страната ни? Изненадваща ли беше тази аудиенция за Вас персонално?
- Да, желая да подчертая: дано всички българи бъдем признателни, че сме съвременници на не едно, а на цели две визити на папа в България. Първото беше на папа Йоан Павел II през 2002 година и през 2019 година - на папа Франциск. В този къс интервал, по-малко от 20 години, двама папи са идвали у нас, което е неповторимо.
Отделно от това, в предишното има прелати на Католическата черква, които са минали през България и по-късно са станали папи. Като Формоза, който дружно с свещеник Павел Популонски оглавявали духовниците, изпратени да покръстват българите в IX век. По-късно той става папа Формоза. Тук бих добавил и папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали), който идва през 1925 година у нас - ето в този момент, на 25 април, се навършват 100 години и ние бяхме подготвили тържества по този мотив.
Следващият лидер на Католическата черква ще отразява тъкмо това, което нашият свят копнее да има
Но да се върнем на папа Франциск - в случай че си спомняте оня прекрасен миг, когато посети Раковски - крепостта на католицизма в България. И там причести към 250 деца. Направи го с възторг и на драго сърце, макар че силите му бяха лимитирани. А и в началото концепцията беше да даде първо причестяване на 20 дечица.
Папа Франциск ни споделяше: Вие, българите, сте дребна общественост, само че живеете със мощна вяра
Когато неговото посещаване приключи, вечерта преди да замине, в София беше проведена молитва сред всички религиозни общности. Молитва за мир, която той водеше. Веднага след молитвата, без значение че валеше дъжд, папа Франциск пожелава да обиколи постройките на другите религиозни общности: мюсюлмани, евреи, православни - в това малко каре в центъра на столицата, което ние наричаме „ дребния Йерусалим “. Тук, както знаете, има и православна черква, и синагога, джамия и румънската черква, както и католическият храм.
Папа Франциск ги посети всичките точно в символ на това предпочитание за единение сред християнските общности, в тази ситуация и мюсюлманите. Искаше да подчертае вниманието си към тях, само че най-много го направи в дух на мир. Мисля, че това негово посещаване остави дълбока диря измежду родната общност.
- За избора му да посети страната ни тогава казахте: " България беше определена, тъй като ние сме на вратата на Европа ". Обяснете ни какво се крие в думите Ви?
- Да, чисто географски, само че и исторически България се намира на вратата на Европа. Ние постоянно сме мечтала да бъдем в фамилията на Европа и в това време сме се страхували какво дебне изотзад.
Било от Византия, било от други страни. В този смисъл влизането на България в Европа ни дава по-голяма сигурност - от една страна. От друга обаче, ние сме като вход на Европа. Това са думите, които папа Франциск ни сподели, когато беше тук, в персонален диалог.
Днес можем да си спомним фразата на Светия отец, че би трябвало да обърнем внимание на периферията. Затова папа Франциск посети тъкмо тези страни, които са на вратата на Европа: с изключение на България посети Албания, Босна и Херцеговина. Страни, където хората водят един обикновен живот. Сред тях той показа тъкмо този метод на живот, който го караше да се усеща непосредствен до всеки.
- Коя мисъл на папа Франциск ще запомните? Кои негови думи допряха сърцето Ви?
- Когато той издигна нашата католическа екзархия в епархия, на която даде и името на Йоан XXIII, папата модернизатор, именуван и „ Българския папа “. Точно тогава ми сподели персонално: „ Вие сте една дребна общественост, само че живеете със мощна религия. Свидетелствайте за вярата си измежду вашия народ, измежду хората, с които живеете и работите. Обичайте ги, живейте по този метод, че да може всички да се усещат едно с вас. Българи измежду българите! ".
ВИЗИТКА
Христо Пройков е свещеник на Католическата черква в България. Роден е на 11 март 1946 година в София. През 1970 година е ръкоположен за дякон, а през май 1971 година - за духовник.
Специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 година е енорийски духовник в катедрален храм „ Успение Богородично “ в София. На 6 януари 1994 година има достойнството да бъде ръкоположен за свещеник в базиликата „ Св. Петър “ в Рим персонално от папа Йоан Павел II.
Ръководи Католическата екзархия от 5 септември 1995 година до 8 април 2024 година На 15 май 2009 година е назначен от папа Бенедикт XVI за съветник на Конгрегацията на Източните църкви на Римската курия.
- Епископ Христ о Пройков, какво промени папа Франциск в католическия свят?
- Ние, католиците, съблюдаваме една максима, с която живеем във връзка с Светия отец като наш нравствен началник и татко - всеки папа е за своето време! Така че и папа Франциск, вярвайки, че Светият Дух е този, който го избра и който ни го даде, пристигна с времето си да помогне на Църквата да върви в евангелската светлина. И да бъде - самият той - в действителност потребен на целия Божий народ в света.
Последователите му споделят: той направи значими промени. Това е истина, папата промени много неща, само че всички те са в евангелската светлина и за положителното на Църквата, и на вярващите.
Преди всичко, стъпвайки на престола на базиликата „ Свети Петър “, той обръщаше внимание на хората от периферията, както обичаше да ги назовава. Бедните, немощните, хората, родени на тази земя с по-малко шанс. Някои от тях живееха и даже спяха под колоните на площада на базиликата „ Свети Петър “ в Рим. Папа Франциск обичаше да прави големи трапези, сядаше сред тези несретници и се хранеше дружно с тях - беше огромен жест от негова страна. Сърцето му беше привлечено от душите им, от хората в потребност. Това в действителност е доста мощно, нещо, което ще се запомни!
- Защо избра името Франциск, ставайки папа - инцидентен ли е този факт?
- Именно поради това, тъй като свети Франциск е бедният сред бедните! Човекът, загърбил лукса, който има в живота си. Битието му можеше да протече по напълно друг метод, само че Франциск посвети живота си на Исус Христос, само че този Исус, който е отритнат, който също е безпаричен и който живее от добротата и добрината на другите.
Това беше свети Франциск от Асизи.
От първия миг, в който смени името си, папата сподели, че желае да припомня за бедния Франциск - монаха, живеещ в ограничения. Да не забравяме, че свети Франциск беше индивидът, който мощно обичаше Творението, всичко ново, излязло от Божите ръце. Папа Франциск също работеше енергично във връзка с екологията и опазване на чистотата на нашата планета.
- Папа Франциск обаче разви и концепцията за доближаването на религиите. Доколко тя има късмет да оцелее след гибелта му?
- Не бих споделил какъв брой би оживяла, тъй като тази концепция е съществувала и преди. Папа Павел VI - покровителят на зараждащия се живот, беше този, който говореше за единство сред християните. Както тази година Великден съответства в един и същи ден - за католици и православни, - като че ли е един прекрасен образец, че ние дружно можем да честваме Исус Христос и неговото възкресение! И че не можем да се разделяме тъкмо в това, в което всички имаме вяра и одобряваме, а точно, че Христос възкръсна.
По отношение на екологията папа Франциск се приближи доста и до вселенския патриарх. Да, Вартоломей I от десетилетия движи напред концепцията за запазване на природата. В този смисъл бих споделил, че на тази база икуменизмът в действителност се развиваше доста добре. Надяваме се тези хрумвания да бъдат продължени и от идващия папа на Светия трон.
- Това ли беше най-смелият му ход против догмите на Ватикана?
- Не бих споделил, че папа Франциск е направил някакъв ход против догмите. Напротив, постоянно се е съобразявал с учението на Църквата, тъй като догмата е една вероистина, която тя като институция е определила като наложителна - за всички. Папата преди всичко е този, който извършва и живее с тази доктрина. В този смисъл папа Франциск в никакъв случай не е предприемал гражданска война във връзка с догмите.
- Какъв ще е идващият лидер на Католическата черква - модернизатор, който ще надгради започнатото от папа Франциск, или ще станем очевидци на стъпка обратно, с политика, която ще се върне към рутината на канона?
- Следващият лидер на Католическата черква ще бъде този, който Светият Дух ни даде - да бъде папа на своето време.
Той няма да бъде по-различен и вие ще видите с минаващото време, че ще отразява тъкмо това, което нашият свят копнее да има и да живее. Ние, католиците, твърдо имаме вяра в това. Но кой ще е новият папа - не можем да предвидим тук, по човешки.
- Още помним визитата на папата в България през 2019 година. Защо избра тъкмо нас и страната ни? Изненадваща ли беше тази аудиенция за Вас персонално?
- Да, желая да подчертая: дано всички българи бъдем признателни, че сме съвременници на не едно, а на цели две визити на папа в България. Първото беше на папа Йоан Павел II през 2002 година и през 2019 година - на папа Франциск. В този къс интервал, по-малко от 20 години, двама папи са идвали у нас, което е неповторимо.
Отделно от това, в предишното има прелати на Католическата черква, които са минали през България и по-късно са станали папи. Като Формоза, който дружно с свещеник Павел Популонски оглавявали духовниците, изпратени да покръстват българите в IX век. По-късно той става папа Формоза. Тук бих добавил и папа Йоан XXIII (Анджело Ронкали), който идва през 1925 година у нас - ето в този момент, на 25 април, се навършват 100 години и ние бяхме подготвили тържества по този мотив.
Следващият лидер на Католическата черква ще отразява тъкмо това, което нашият свят копнее да има
Но да се върнем на папа Франциск - в случай че си спомняте оня прекрасен миг, когато посети Раковски - крепостта на католицизма в България. И там причести към 250 деца. Направи го с възторг и на драго сърце, макар че силите му бяха лимитирани. А и в началото концепцията беше да даде първо причестяване на 20 дечица.
Папа Франциск ни споделяше: Вие, българите, сте дребна общественост, само че живеете със мощна вяра
Когато неговото посещаване приключи, вечерта преди да замине, в София беше проведена молитва сред всички религиозни общности. Молитва за мир, която той водеше. Веднага след молитвата, без значение че валеше дъжд, папа Франциск пожелава да обиколи постройките на другите религиозни общности: мюсюлмани, евреи, православни - в това малко каре в центъра на столицата, което ние наричаме „ дребния Йерусалим “. Тук, както знаете, има и православна черква, и синагога, джамия и румънската черква, както и католическият храм.
Папа Франциск ги посети всичките точно в символ на това предпочитание за единение сред християнските общности, в тази ситуация и мюсюлманите. Искаше да подчертае вниманието си към тях, само че най-много го направи в дух на мир. Мисля, че това негово посещаване остави дълбока диря измежду родната общност.
- За избора му да посети страната ни тогава казахте: " България беше определена, тъй като ние сме на вратата на Европа ". Обяснете ни какво се крие в думите Ви?
- Да, чисто географски, само че и исторически България се намира на вратата на Европа. Ние постоянно сме мечтала да бъдем в фамилията на Европа и в това време сме се страхували какво дебне изотзад.
Било от Византия, било от други страни. В този смисъл влизането на България в Европа ни дава по-голяма сигурност - от една страна. От друга обаче, ние сме като вход на Европа. Това са думите, които папа Франциск ни сподели, когато беше тук, в персонален диалог.
Днес можем да си спомним фразата на Светия отец, че би трябвало да обърнем внимание на периферията. Затова папа Франциск посети тъкмо тези страни, които са на вратата на Европа: с изключение на България посети Албания, Босна и Херцеговина. Страни, където хората водят един обикновен живот. Сред тях той показа тъкмо този метод на живот, който го караше да се усеща непосредствен до всеки.
- Коя мисъл на папа Франциск ще запомните? Кои негови думи допряха сърцето Ви?
- Когато той издигна нашата католическа екзархия в епархия, на която даде и името на Йоан XXIII, папата модернизатор, именуван и „ Българския папа “. Точно тогава ми сподели персонално: „ Вие сте една дребна общественост, само че живеете със мощна религия. Свидетелствайте за вярата си измежду вашия народ, измежду хората, с които живеете и работите. Обичайте ги, живейте по този метод, че да може всички да се усещат едно с вас. Българи измежду българите! ".
ВИЗИТКА
Христо Пройков е свещеник на Католическата черква в България. Роден е на 11 март 1946 година в София. През 1970 година е ръкоположен за дякон, а през май 1971 година - за духовник.
Специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 година е енорийски духовник в катедрален храм „ Успение Богородично “ в София. На 6 януари 1994 година има достойнството да бъде ръкоположен за свещеник в базиликата „ Св. Петър “ в Рим персонално от папа Йоан Павел II.
Ръководи Католическата екзархия от 5 септември 1995 година до 8 април 2024 година На 15 май 2009 година е назначен от папа Бенедикт XVI за съветник на Конгрегацията на Източните църкви на Римската курия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ