ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
След края на студената война либерализмът изпадна в еуфория, в която самоуверено прогласи “края на историята ” и безконечното празненство на демократичния модел на публичното устройство над комунистическия. Светът бързо трябваше да бъде пренареден и проведен по нов метод, с цел да се приготви за триумфалния взлом на Запада против Изтока и окончателното очистване на Русия и Китай като международни водачи и велики сили.

Обявен бе краят на така наречен “просвещенски модел ” на буржоазно-капиталистическото общество и държавно устройство.

Нов образ получиха Европейският съюз и НАТО, които се самообявиха за единствените водачи на международната стопанска система, политика, просвета, военната сфера. И за спасители на Европа и света!

Под маската на въвеждане на “пазарна стопанска система ” у нас бе осъществена контрареволюция и бе реставрирана капиталистическата социално-икономическа и политическа система. От тук насетне бе належащо да се разрушат освен остарялата страна и политическата система, която я беше утвърдила, само че и всичко, което можеше да слага под подозрение новото и да поражда носталгия по “старото ”. Защото това “ново ” бе със съмнителна стойност и бързо щеше да се девалвира и да покаже неспособността си да бъде същински блян и аршин.

Набързо събраните във фамозния съюз на демократичните сили български либерали буйно се захванаха да възхваляват утвърждаващия се нов международен ред и произлизащите от него радикални промени и в нашата страна. И да разрушават, жигосват, обругават всичко от предишното.

Трябваше не просто да се смени моделът на публичното устройство и действието на стопанската система, само че и да се разгради моралът, визиите за живота, критериите за положително и зло; сложена бе задача да се унищожават обичайните нравствени показа и критерии, йерархията на моралните и естетическите полезности. Отречено и жигосано бе всичко, което не подхожда на тази нечовешка идеология, наречена демократизъм.

Брадясали демократи-неофити дадоха обещание не просто да сменят системата, а да я сменят неотложно. За да могат след това “да си живеят живота ” като политици в Народното събрание, резиденциите, по чужбина.

Изведнъж по заклинанията на либералите историята, нацията, националното схващане, историческата памет станаха непотребни, нездравословни и рискови за новата система. Защото с помощта на тях човек открива фалша и злосторството на властта, нейната отпадналост и надменност.

Тъй като е съвсем невероятно да се унищожават и даже да се забранят концепциите, либералите приложиха сполучлив метод да се отърват от предишното и от всичките му тегоби, които то щеше да донесе на новата система, а и на тях самите. При това съумяха да го създадат бързо и доста успешно. Преди тях никой различен не бе се сетил, че това е единственият метод да се оправят с враждебните им идеологии.

Врагът им бе интелигенцията!

Либерализмът се зае да ликвидира интелигенцията, идеологиите и концепциите за класови битки и революции.

Интелигенцията е не просто прослойката, която сплотява хората на духа и мисълта, на науката и изкуствата, а носителка на схващане, че е духовният лидер на нацията и обществото. Тя заедно, само че посредством обособени мислители, учени и създатели, формулира концепциите на обществото, изяснява ги и ги показва като национални хрумвания. Нацията върви след своята интелигенция, уважава я и й се доверява, усвоява нейните познания и метод на мислене. Интелигенцията е носителката на националното и публичното схващане. Тя е тази, която съхранява националната памет и опита, който е запечатан в историята, и ги носи в себе си като национално благосъстояние. Погуби ли се това благосъстояние, нацията изчезва. Държавата също! И настъпва мрак и безизходност за жителите на изчезналото родно място!

Затова не е пресилено да се каже, тъй като го виждаме с очите си и го изпитваме действително върху себе си, че без интелигенция нацията и обществото на практика умират, трансформират се в безсловесни, покорни, безволеви и неразумни човеци. Единствената форма на сливане на тези човеци е тълпата. Тълпата живее в стихията, в бездуховността, заболяването и “клиничната ” гибел.

Интелигенцията е артикул на нацията, неин вътрешен мотор, дарба за точна преценка за управляващите; тя е разсъдък, съвест.

Либералната идеология и страната, построена върху нейните правила, оспори тези функционалности на интелигенцията. И я убеди, че е идеологическо обучение на руското мислене и комунистическата идеология. В “демокрацията ” не е нужна интелигенция, тъй като хората са свободни и никой не трябва да ги вкарва в социално-политически групи и да ги принуждава да мислят еднообразно и то в поддръжка на властта. Интелектуалците са свободни хора. Но без интелигенция те незабавно се трансформират в прислужници на властта, услужливи до гибел единствено и единствено да дават по тридесет сребърника (защото единствено толкоз се заплаща за изменничество и слугинаж!)

Без интелигенция съществува само демократичната страна, само че ние виждаме какво е това битие и на какво обрича нацията и общество.

Онази част от българската интелигенция, образувана след 1944 година, която бързо повярва в либерализма, тъй като нищо не разбираше от него и й беше все едно дали нацията и обществото ще запазят съзнанието си и ще продължат да поддържат своето вътрешно сцепление и единение, бе приласкана с пари и внимание и драговолно се отхвърли от досегашното си съществуване. Тя съобщи нацията.

За страдание малко на брой разбираха какво става и осъзнаваха надвисналата заплаха като смъртна. Интелигенцията просто се разпадна, просмука се от либерализма и се трансформира в идеологически мотив против предишното и в агитатор на “европейските полезности ”, глобализма и поданството на света. Т. е. на националното обезличаване и самоубийство.

И стартира разрушаването на нацията, националното схващане, културата и езика, който и до ден сегашен не може да бъде прекратен!

Трябва да признаем, че от либерализма бяха изумени повърхностните, незадоволително образовани и готови професионално хора на науката и културата. Те и при предходната власт изпъкваха със своята незадоволителна просвета и професионални умения. Тях ги интересуваха повече хонорарите, властта, почетните звания, заплатите, шумотевицата към имената им в сравнение с същинската просвета, изкуство, творчество. И защото са по-голямата част от интелигенцията, а конюнктурната им предвидливост е удивителна, те бързо се ориентираха и се отдадоха на работа на новата идеология. Те откриха себе си в нея, тъй като преди в действителност не бяха задоволително оценени и не им се даваше това, което желаеха и към което се стремяха. Бездарието им се прояви в ниския морал, слугинажа, усърдието да жигосат и унищожат всичко, в което се бяха клели, с цел да се покажат “европейци ” и “евроатлантици ”.

Те извършиха напълно предоставената им задача. Активността им токсини атмосферата в науката и културата, профанира обществените действия, скапе езика, отблъсна хората от книгата и възвишеното. През където минаха, трева към този момент не пораства!

Заради злосторството най-много на тези хора, които окупираха университетите, научните институти, медиите, стартира проверка на предишното, преоценка на исторически персони, нов метод към събитията и явленията от предишното. Не остана не обругана историческа персона, която е взела участие в укрепването на нацията, националното схващане и просвета. С особена свирепост бяха низвергнати русофилите, феновете на съветската просвета и съветския дух. С невиждана преди надменност те подари желаеха България да направи своя нов “цивилизационен избор ”, с цел да се приобщи и цивилизационно към “Европа ”. Те провокираха или най-малко изцяло оправдаха разкола в Българската православна черква, с цел да бъде по-лесно да проповядват отвод от Православието и Русия.

За да бъдеш част от “Европа ” и да мотивираш живота си с “европейските полезности ”, е наложително да се откажеш от себе си, от националната си принадлежност, да разрушиш нацията и националната страна, с цел да мислиш и постъпваш като “европеец ”. Дори е належащо да си най-малкото благосклонен към своя народен език и да го заместваш с британския, с цел да те схващат “европейците ”. С националния език се затваряш в тесните рамки на “балканското ” и оставаш отвън “цивилизацията ”. Защото в националното ти пречат историческите персони, които са формирали българската нация, книжовния език, националната страна. А и тъй като били към този момент “остарели ” и младите през днешния ден не ги разбирали. Това те споделят за П. Р. Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов и със своите примитивно и продажни мозъци даже не се срамят да помислят, че сквернословят, че се продават и обругават народа си и неговите светини.

И тъй като са доста и са все на значими позиции в страната, образоват и възпитават младите, канят ги по малките екрани и радиостанции, мнението им става все по-популярно и зазвучава правдоподобно и безапелационно. Не са малко към този момент тези, които им имат вяра и считат, че класиците ни, изключително тези от Възраждането, са неразбираеми за днешните възпитаници. И не възразяват да бъдат извадени от образователните стратегии.

Това безчовечие е една дребна част от цялостната политика и процедура на либерализиралите се и изцяло деградирали българска интелектуалци, оповестили се на всичко от горната страна и за демократи. Преди това те прекатурнаха и опошлиха историята ни, изопачиха обстоятелства и персони, само че най-важното е, че не я познаваха както би трябвало, заради което и не я поясниха в нейната дълбочина и същински смисъл.

Историческата памет не е помнене на обстоятелствата и събитията, а на мисълта и същността на историята, концепциите в нея, логиката и механиката й – изключително на преходните интервали, когато се прави промяната на епохите и социално-икономическите системи. Интелигенцията е тази, която подрежда паметта съгласно йерархията на полезностите я съзнателно и я осмисля. Самата памет е носителка на концепцията за историята, за нейната изгода и поука. Това нареждане се прави по справедливи критерии, а не пристрастно партизански, пропагандно и користно. Както е през днешния ден.

Точно това не харесват либералите. В своите подправени и лъжливи постулати за свободата и свободния човек, те унищожават реда и традициите, с цел да обезсилят естествения човек и обичайния вид общество, да ги разклатят, обезсилят и трансфорат в навалица. После е елементарно.

Но превърнатото в навалица общество губи всичките си съпротивителни сили, упоритостите и желанията си за съзидание и въздигане към върхове. То е безплодно, мързеливо в мозъка и разсъдъка, отпуснато и безсилно пред злото. Затова и престъпността в него е непостижима за преодоляване, а човешкия живот в последна сметка е изцяло обезценен, нищо не коства и е даже непотребен. Особено в случай че принадлежи на бедния и безправния.

А небогати и безправни стават от ден на ден хора, които нямат никакво бъдеще да трансформират своя жив