ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Съединени американски щати са най-великата от великите сили, само че разпоредбите на геополитиката и ръководството на международния ред важат и за тях по същия метод, по който важат и за останалите страни в света. Тяхното преимущество е в правото безнаказано да нарушават тези правила, да показват мощ и изключителност, както и да приказват най-силно и оглушително. Впрочем, наказванията за това изключение идват по-късно. Но идват! Непременно!

То може да не им се отразява толкоз отчетливо и мъчително, както на другите страни, само че неизбежно ги сполетява. Налага ги Този, който е открил обективно настоящите неотменимите правила и закони!

Едно от най-важните справедливи отговорности в актуалната геополитика, които с особена мощ се постановат в политиката на най-големите страни в света и сякаш най-много от Съединени американски щати, е да познават Русия. Защото в последна сметка, желаеме или не желаеме да е по този начин, геополитиката към този момент се реша в цялостна мяра и от Русия – освен това дружно с Китай, Индия, Бразилия и другите страни от БРИКС. И, несъмнено, от Съединени американски щати, въпреки към този момент не толкоз изрично. Защото е решаващо присъединяване на БРИКС.

Трябва да се познава Русия, с цел да бъде всичко предвидимо, възможно и належащо. Без тези предварителни планове на обстановката и на вероятните промени в нея, никакво правилно решение не може да бъде взето. Защото последствията се чака да бъдат съществени – а неправилните решения през днешния ден са доста по- рискови от през вчерашния ден.

Съединени американски щати постоянно доста деликатно и задълбочено са изучавали Русия. През руско време безчет бяха научните институти, занимаващи се със Съюз на съветските социалистически републики. Затова и политиката на Америка във връзка с Москва бе премерена, разумна и сполучлива.

Краят на така наречен “студена война ” обърка великите сили, сътвори им жестоката заблуда, че са спечелили в нея и че един път вечно е опустошен остарелият международен ред и е основан нов по модела на демократичната идеология. Те повярваха, че ще ръководят постоянно без Русия и че никой няма от тук насетне да им оспорва извоюваното право да се разпореждат с човечеството. И сметнаха за излишно повече да се занимават със загадките на Русия. Тя била разгадана и повече няма какво да се търси в нея. Остава единствено да бъде завършен нейният статут на велика страна, с цел да заеме мястото, което Съединени американски щати и Европа ще й отредят, откакто я разчленят и дефинитивно покорят.

Може би това щеше да стане, в случай че те не бяха си въобразили, че са спечелили в “студената война ” и бяха изгубили в насладата и възторга си разсъдъка си, от който толкоз се нуждаят и който постоянно са имали.

Подчертавам, че Русия и Европа дружно със Съединени американски щати са две постоянно воюващи страни. Тяхната война е войната на Запада срещу Изтока, която е непримирима и несекваща. Но и доста особена, защото е цивилизационна и не постоянно се води с оръжие. Най-често тя е словесна, война на интриги, секрети конфликти, дипломатически ходове, културни искания. Такава война изисква страните да се познават чудесно, да регистрират традициите на съперника и да следят деликатно измененията в настоящото им положения с промените в икономическата и военната им мощност, идеологическите им качества, настройките против съперника.

В такава война това не се вижда и следи с “просто око ”. Нужни са изчерпателност, натурализъм, насъбрани обстоятелства, непознати отзиви. Нужни са хора, които да изследват тези данни, да ги съпоставят с сходни от предишни времена. Нужно е самообладание и обективност, с цел да се предпазваш да не би да вземеш мечтаното за действителност и да се подлъжеш в оценката.

Америка и Европа към този момент не учат Русия, както са я изучавали преди. Те са си построили една теза, която от ден на ден дава съображение да се счита за погрешна и даже лъжлива, и построяват политиката си по отношение на Русия въз основа на личната си заблуда, че са всесилни и постоянно прави.

Ако не бяха се поддавали на остарели илюзии, нямаше да се подведат, че Русия е прекомерно слаба и че нейното битие като велика страна е пред своя край. Трябват единствено още малко старания, с цел да настъпи краят й.

Затова и толкоз предизвикателно се държаха с Русия, като въобще не зачитаха мнението й, нито неведнъж заявяваните от нея несъгласия за разширение на НАТО и за основаването напълно покрай границите й на военни бази. Да не приказваме за предизвестията й да не се употребява Украйна като ударна мощ против нея, тъй като това ще докара до много затруднения и Русия няма да се помири с тях.

Съединени американски щати разчитаха, че Русия ще прояви припряност и ще направи неверен ход. Но тя търпеливо изчака да придобие повече военна и икономическа мощ, да провежда и активизира обществото и едвам тогава да отговори на неразумните провокации. Русия закупи храброст и увереност, когато преодоля последствията от разпада на Съюз на съветските социалистически републики и укрепи своята стопанска система до степен да й бъде допустимо да развива военната си промишленост и да построи боеспособна войска. Тогава точно тя съобщи, че на Русия не могат да й се слагат ултиматуми и че тя има ползи и няма да разреши те да бъдат нарушавани и да не се преценяват с тях. Времето удостовери това, което съветският президент сподели през 2017 година, че светът към този момент е друг и не се ръководи от Съединени американски щати.

И изцяло естествено бе, че тези, на които той говореше, освен не го схванаха, само че въобще не го чуха. Защото си мислеха, че това са го чували и различен път и всякога е било комплекс за непълноценност, съпроводен от фикс идея за великолепие.

Ако в Съединени американски щати и Западна Европа познаваха Русия, щяха да съобразят какво и по какъв начин се трансформира и да отчетат смяната. Тогава щяха да бъдат надалеч по-предпазливи и повече щяха да проучват новия свят и появилите си нови авторитетни участници в ръководството на човечеството. И нямаше да дават ултиматуми, а щяха умерено и безапелационно да потвърждават правотата си. Ако познаваш Русия, няма да я изравняваш с дребна, бедна и слаба държавица (например България), която в никакъв случай не може да се опълчва на великата мощ, а смирено ще се подчини на условията й.

Сегашният американски президент откровено желае Съединени американски щати да се въздигнат още веднъж и да заемат водещото си място в света. Но желанието му няма да се извърши, в случай че не преценя правилно действителностите и не се преценява, че Русия, Китай, Индия и страните от БРИКС са могъщи сили и не са това, което са били допреди 10-15 години. Затова е по-добре вместо да се показва мощ, да се извърви пътя, който е пред Съединени американски щати, с цел да се възвърне вероятно изгубен