ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Ще повторя, само че не с цел да се лаская, а с цел да уточня същността на казуса “украинска рецесия ” в границите на естествения му подтекст и като разследване от аргументите, които го породиха и в този момент би следвало да го решат най-накрая: войната в Украйна е война за одобряване на нов международен ред. Тя не е местна, не е сред “два приятелски народа ”, не е за територии или тъй като Русия се управлява от хора, които желаят война, а не мир. Тези причини са измислени от мързеливи мозъци, от продажни хора, които извличат облаги от личната си нелепост и бездарие. Общественото мнение обаче е обзето от тях, образувано е от плоските им изводи и е вкарано в невъзможността да разбере освен международните проблеми, само че и проблемите на нашата страна и на дълбоката систематична рецесия, която я е обзела през днешния ден.

Необходимостта от нов международен ред, който от началото на Специалната военна интервенция на Русия в Украйна към този момент бе придобил отчетливите си очертания, през днешния ден към този момент се е съвсем утвърдил и светът живее от ден на ден по неговите правила и правила. И с новите му водачи и велики сили.

Ако не виждаме тези дълбоки революционни промяна в човечеството, няма да разберем държанието нито на досегашните велики сили, нито на новите. Смяната на водачеството е промяна на разпоредбите и методите, по които човечеството ще живее от тук насетне.

Нужно е още малко време, с цел да се изяснят всички условия дружно с детайлностите към тях, с цел да могат новите водачи на човечеството да подпишат своя контракт за чертане на нова геополитическа карта на света, да се уточнят зоните на въздействие и всеки да заеме мястото, което му се отрежда от тук насетне.

Европа е изпаднала в положението, в което беше Русия през 90-те години на ХХ век, когато Съюз на съветските социалистически републики се беше разпаднал, а нейното бъдеще към момента не бе ясно – изключително във връзка с статута й на велика страна. Русия обаче преодоля компликациите, мина сполучливо през тестванията и в този момент още веднъж освен се преценяват с нея, само че и тя е придобила правото на решаваща дума в международните каузи.

Не съм сигурен, че Европа ще може да повтори нейния героизъм и един ден да се върне в позицията, която историята постоянно й е отреждала. Или най-малко да излъчи всред своите страни тези, които да се нарекат “велики ” и да овладеят полагащите им се зони на въздействие. Защото рецесията, която претърпяват, е рецесия на капиталистическата система и по-специално на нейния западноевропейски модел. А тя е неразрешима в границите на модела. Как обаче ще излязат от този модел, не е я ясно. По-вероятно е да не излязат от него и да понесат следствията от своята отпадналост.

Продължаването на войната в Украйна е единственият метод Западна Европа и НАТО да удължат съществуването си като велики сили, от които зависи международният ред. Но международният ред към този момент не желае те да вземат решение какъв да бъде той и по какъв начин да бъде организиран и управителен. Затова Украйна им е нужна като огнище на напрежение и спорове, които те да гасят и отстраняват. И не стараят даже да виждат, че има кой към този момент да прави тази работа по-добре от тях, тъй като този “някой ” е по-силен и по-решителен от общата им отпадналост.

Вярва ли някой обаче, че Украйна би могла да бъде дълго такова огнище, когато е подозрително даже нейното бъдеще битие...

Но защото тези световни трансформации са тежки,