ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Дори и сляпо да повярваме на пропагандата и на нейната статистика, че приходите на хората порастват, че животът става по-добър и по-богат, че понижава бедността дружно с инфлацията, че порастват темповете на икономическото развиване и се усилва брутният вътрешен артикул, че България има доста висок престиж в Европа и света и без нея не се взема решение нито един световен и районен проблем, няма по какъв начин да не признаем, че в страната ни царува отчаяние, неодобрение, разочарования, безбожничество, обезсърчение и безизходност. Расте престъпността, хората боледуват по-често от все по-трудно лечими заболявания и премеждия. Намалява раждаемостта, а пораства смъртността.

Как тогава ще се скрие, че народът е отчаян и е изгубил всичките си очаквания. И в този момент живее ден за ден, без никаква вероятност. Животът за него е само материалното, тъй като битът му е плътски – даже и у тези, които поддържат някакъв по-нормален стандарт. Никой човек, а още повече целият народ и цялото общество, не живее единствено в материалното, с цел да му е задоволително да се обкръжава с движимости, да се храни със скъпи храни или да се облича в фешън и красиви облекла.

Ако нямаш храна за душата, в случай че не размишляваш с мозъка и не гледаш на себе си в профил и не се стараеш да помагаш на другите, да постигаш високи цели или просто да разговаряш с някого мъдро, загрижено, задълбочено и то не за себе си, а за другите, не е живот и бързо омръзва.

Либералната идеология, в чиято смъртоносна примка сме към този момент повече от тридесет години, съумя да изпразни главите на българите, да ги приведе към нови положения и да ги сложи в умствена беззащитност, с цел да не се вълнуват, да не мислят за духовни неща, да се опростачат и се трансфорат на хора, които не обичат да мислят или да избират дребните неща за размисъл, а смисъла на живота да пропуснат като тематика за размисъл.

Твърде мощна е пропагандната машина за обезсилване на мозъка и изваждането на индивида от обществените проблеми и слагането му в нова духовна среда на умствено безучастие, ниска просвета, оскъдно обучение, отклонение от възприятието за отговорност към другите, принизяване на прекарванията и свеждането им до удоволствия и равнодушие, които в случай че ги няма в действителния живот, могат да бъдат изкуствено подтиквани и налагани непрекъснато – до момента в който издържи самостоятелният организъм.

Целта е преди да бъде погубен целият човешки жанр, огромна част от него да бъде извадена от сферата на мисълта, отговорността и духовността. Когато частта, която може да си разрешава да мисли и преценя, бъде сензитивно лимитирана и физически обезсилена, тогава в действителност “всичко ще е разрешено ” и властта ще прави, каквото пожелае, без да се опасява, че някой ще я оспори и ще изиска да я смени.

По този път върви човечеството. Антихристът приготвя своето идване на Земята да бъде триумфално, с цел да не му пречи повече никой и на никое място.

За да се случи основното, е нужно последователно и през историята да се обезсилят и умъртвят народите. А на първо време да загинат дребните и изключително тези от тях, които считат, че като създадат някакъв нов собствен цивилизационен избор, по-бързо ще забогатеят и ще заживеят в “земния парадайс ”.

Виждаме по личната си орис през днешния ден по какъв начин това се прави и какво следва след всяко коренно посягане върху всичко, което съхранява националния дух и обичаи: метод на мислене, просвета, обучение, национално схващане, религия и вяра, литература, национални идеали и национална страна...

Нямам подозрения, че всичко това се прави умишлено и е подбудено от хора със зло мислене. Такива хора умеят да лъжат и подкупват, да убеждават по какъв начин да се живее, изопачавайки ловко образците, с които си служат. Когато заразиш с една неистина по-ниско интелектуално готови хора и ги надъхаш по този начин, че да ги подчиниш абсолютно, след това е елементарно. После всичко протича бързо и по заложените схеми.

За тези, следват нечовешката идеология на либерализма, най-важната цел е да трансфорат обществото в навалица, като му лишават мисленето и възприятието за правдивост и взаимност. Защото обществото е солидарно събиране на разнообразни хора. Когато те не са солидарни и не са склонни да работят един за другиго, те се трансформират в навалица, с която можеш да правиш, каквото си поискаш. Когато обществото бива превърнато в навалица, става невероятно освен персоналното мнение, само че и общото, на болшинството и даже единогласието. Защото тълпата няма мнение; тя изпитва нетърпимост към всеки, който мисли и към личното си мислене, тъй като то й пречи да се поддържа вътрешната дисциплинираност и стихията на сляпото придвижване натам, накъдето бива обръщана и насочвана от силата, която доминира над тълпата.

Когато приказваме за навалица, не трябва да забравяме, че това е обществена категория, означаваща общественост без водач, мнение, лична съзнателна воля. Но хората, които сформират тази общественост, не са събрани като стадо или в строй. Това прави ръководството им въпреки всичко комплицирано и мъчно. Всеки живее в своя среда, подложен е на друг напън и въздействие, които не могат да бъдат отстранени. Освен в тълпата, тези хора са елементи и от други общности. Но когато обществото е превърнато в навалица, всичко е подчинено на законите, по които живее тълпата – все едно в какви подразделения може да се обособяват участниците.

Това сме ние през днешния ден българите.

В това положение сме, не тъй като сме глупави и раболепни, не тъй като не умеем да бъдем разнообразни и да отстояваме българските си правила и добродетелност. Само мързелив и не задоволително образован разум може да изяснява по този начин и да се показва като доста самоуверен и открит.

Ние съществуваме по този метод съгласно нормите на въпросната демократична идеология, съумяла да излъже и да се наложи с уверението, че в случай че я следваме, ще станем по-богати, по-заможни, с високи приходи, по-свободни. Когато излъжеш някого, че ще стане по-богат, щом повтаря и повярва в казаното му, никой няма да ти търси след това отговорност и да те счита отговорен за лъжата. Всички имат вяра, тъй като ти да се съмняваш – още повече че в някои страни с помощта на тази идеология хората имат друго ниво на живота.

Те повярваха, тъй като преди тридесет години, както и през днешния ден, се приказва единствено за приходи, цени, далавера, БВП, пазар, само че не и за положително и зло, красиво и грозно, национално схващане, национална просвета, обичаи. Всичко се мери с пари. Парите са същността на живота, неговото само благосъстояние и цел, към която човек би трябвало да се стреми, с цел да бъде благополучен. Успелият човек от дълго време е единствено този, който е богат. Богатият, а не умният е образец. Пък и по какъв начин ще е интелигентен човек, който е безпаричен. Щом е интелигентен, тъй като не е богат? Такава е логиката в оценките за хората.

След като всичко това е към този момент неотменима част от живота на обществото, станало е всекидневие и смисъл, аршин за добродетелност, разум, начетеност, какво би трябвало да чакаме да забележим пред себе си и през какъв живот следва да преминем?

Ама управлявала олигархията и се нарушавала Конституцията! А кой да ръководи и допустимо ли да не устройваме страната и живота си съгласно нея? Това са въпросите, които политици и политолози си слагат, с цел да внушат на тълпата, че някой мисли за нея и я пази от похищения. Нали олигархът е доста интелигентен, тъй като е доста богат! Той е постигнатият блян, доказателството за големите благоприятни условия пред личността.

Но като лъжеш индивида, че се бунтуваш поради него и му показваш недъзите на обществото, ти го обричаш на още обезсърчение и безизходност. Защото той знае, че не с разум и разсъдък се забогатява, и не нарушаването на Конституцията е порокът на обществото. Ти не отричаш тази грозна нелепост, но подчертаваш, че огрубяването на капитализма е “българска работа ”, каквато я няма въобще в “белите страни ”. А тук наследството на комунизма и намесите на Държавна сигурност дружно с “руската хибридна война ” деформиртат този идеален строй и вършат живота в България доста сложен. Но образецът е пред очите ни и същинските демократи ще си свършат работата.

А каква е работата на тези демократи? Да трансформират капитализма и той да донесе повече приходи на хората, повече благоприятни условия за бизнес и по-висока заплата. Впрочем, минималната заплата, както и минималната пенсия са знаците на живота в България. В България се трансформират “минималните неща ”, а всичко останало не е работа за обществени изява и лозунги!

Символът на така наречен народна власт е! Когато този знак се трансформира в действителност, капитализмът е победил и от тук насетне работят всички негови правила, правила, закони, морал, измама. Започва неудържимата съсипия и