ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Ще пристигна денят и той е напълно близо, когато ще се наложи и в България да се вземат решение доста комплицирани и съдбовни проблеми, а няма да има кой да й помогне. Тя ще бъде изправена пред големи отговорности, които не ще да понесе. Защото този път на помощ няма да й дойдат идеологиите, всред чиито хрумвания нормално се избират решенията и пътищата в историята.

Още по-страшно е, че поради коварството на либерализма и безотговорността и измяната на левицата и социализма класите бяха оповестени за ненужни и изчезнали, а класовата битка безочливо отречена и жигосана като провокация пред диктатури и насилия. Кого тогава съставлява властта и от чия позиция ще събира сили и воля, с цел да избавя страната?

Тогава ще се развилнеят бунтовниците и революционерите. Те ще се намерят елементарно и бързо, само че тяхното държание няма да бъде осмислено и насочвано от градивни хрумвания и правила. Затова тези хора ще се почувстват изцяло свободни и драговолно ще одобряват в себе си бесовете, които ще ги озверят и ожесточат, с цел да се отпушат разрушителните им сили. Ще стане ужасно и ще се пролее ненужна кръв и ще се дадат безсмислени жертви.

Кръв и жертви ще има, но нищо няма да излезе от сходни протести и революции.

Тогава ще се види и осъзнае какъв брой лъжовни и подло подли са били тези демократични тези и теории, които отхвърлиха класите, класовите битки и ненужността на идеологиите в новия свят. Ще бъде обаче късно, с цел да се поправят грешките и да се настройват обществено политическите усеща и настроения, с цел да бъде заменена системата, а не да се унищожи мирния живот и се възбудят губителните пристрастености.

Светът, и по-конкретно България, е изправен в упованието да бъде изменен и избавен от нов модел на обществено икономическо и политическо устройство и с насоки на развиване. Тогава ще е пределно ясно, че пътят надясно е към този момент пагубен и по него ще не престават да вървят единствено политическите и обществените самоубийци.

Пътят в ляво обаче няма да се вижда или едва-едва ще се обрисува, заради което малцина нации и страни ще го виждат, с цел да тръгнат по него. Няма да има влиятелен политически ляв индивид, който да каже какво да се прави и да провежда и поведе недоволните и готовите да градят нов свят.

Светът би трябвало да се промени, само че тази му нужда може да го унищожи изцяло, щом няма хрумвания, идеолози и водачи!

Тогава?

Тогава напред ще излязат тези, които могат единствено да разрушават, да водят война, да викат и заблуждават, че мощната им ръка ще избави страната. Хората ще им повярват, тъй като няма на кого другиго да имат вяра и след кого да вървят. А толкоз желаят и упорстват да се излезе от безизходицата.

Фашизмът е последното и само леговище на така наречен “демокрация ”, най-висшата нейна “европейска полезност ”! Капиталът ще им излее несметни пари, с цел да потвърдят, че те са единствените и че единствено те са в положение да спасят системата и успокоят хората.

Нещо сходно се случи у нас през 2022 година, само че без да се доближава до крайността на “последното леговище на демокрацията ”, тъй като тогава бе належащо да се означи наклонността и способността на капитала да прави това, което на него му е нужно. Както и да поправи грешките си на избора на “модела Борисов ”. Хора като Борисов към този момент бяха изцяло изхабени, безполезни и даже нездравословни, тъй като нито бяха образовани, нито можещи, нито знаещи, нито даже възпитани и търпими, с цел да стоят отпред на страната.

Но грешката “Борисов ” бе сменена с грешката “ППДБ ” и еничарите, които ги съставяха и ръководеха. Тези политически пигмеи не съумяха да употребяват политическия напредък у недоволните и да го вместят в реализирането на градивни проекти и решения. Те даже могат да се бъдат избрани като политически лумпени и спекуланти, които се оплетоха като пилета в кълчища и бързо провалиха и изгубиха това, което безплатно им бе обещано, с цел да вземат властта и преодолеят компликациите на страната.

Провалът им бе гръмък и България още веднъж се завъртя в въртележката на политическия парадокс и беззащитност.

Това се случи пред очите и даже в съучастничество с най-голямата лява партия, която в своята беззащитност и към този момент забележима податливост към колаборация с “модела Борисов ” и със самия Борисов, а преди този момент и с дружината “ППДБ ”, дефинитивно съобщи социалистическите хрумвания и се утвърди като жалка дребнобуржоазна партия.

Без същинска лява партия прокламираната посредством всеобщата продажба на банани и независимост на словото народна власт решително се е устремила към своето “последно леговище ” и даже към този момент употребява посредством своите пропагандатори и апологети риториката и държанието на фашизма.

Фашизмът също има своята идеология, без която склонните да бъдат негови последователи и екзекутори, намерят задоволство в практиката на протеста и революцията. Тя бързо ще се изхаби и нищо няма да реализират в организацията на обществото и то няма да проработи градивно. Защото самото разбиране “организация на обществото и страната ” без идеология няма действителен смисъл и не може да се мери с достоверни критерии.

Капитализмът си фантазира, че откакто съумя да унищожи Съюз на съветските социалистически републики и социалистическата система, ще е безконечен и никой няма да го оспорва. В тази машинация повярваха и левите партии в цяла Европа и се отхвърлиха от идеологиите и даже от желанието си да го отстраняват. Мамейки всички, капитализмът самичък измами себе си и доста бързо пое пътя към небитието. Без идеологиите, които той унищожи поради личното си успокоение и благоденствие, ориста му се трансформира в безнадеждна. И вместо триумфът му да продължи постоянно, в този момент е изправен пред компликациите, които няма да преодолее, тъй като те предвещават гибелта му.

Буржоазната страна постоянно изпада (особено след Първата международна война) в положения, подбудени от невъзможността да реши наболелите обществени, а и геополитически проблеми и несъгласия, тъй като се е деидеологизирала и не е способна да откри правилния път към изхода от рецесията. Тези положения са доста рискови – да не приказваме, че са досадни и изпълнени с нервни напрежения. В тях никоя политическа мощ не е подготвена да поеме отговорност, а и няма ресурса да предложи рационално решение на споровете и проблемите. Получава се съвсем постоянно безпорядък, който е знак за напредналия крах на стопанската система, обществената активност, а и на самата страна с нейната власт. Обществото постоянно усеща по кое време властта е мощна и по кое време слаба. Слабата власт е безпомощна, суети се, приказва доста и ненужно дълго, не е годна да подреди проблемите съгласно тяхната значителност и необходимост.

Властта е длъжна да знае какво е належащо на обществото и страната, от какво се нуждаят хората и по какъв начин то да бъде обезпечено и обезпечено. Но тя не постоянно има тази подготвеност и дарба. Вината може да е в субектите, които я ръководят, но най-често е във формиращия се безпорядък, провокиран от справедливи и субективни аргументи, зародили от положението на стопанската система, интернационалните връзки, вътрешните рецесии, слабите партии, изгубили своята представителност, заради което са немощни, комплицирани и несигурни.

Това може да е знак на начеваща революционна обстановка или въобще за настъпването на радикални промени в обществената конструкция, стопанската система или публичното устройство. Периодът обаче може да е дълъг и тогава напрежението нормално ражда хаоса, от който се възползват радикални политически субекти, с цел да наложат себе си в някакъв вид тирания или тоталитаризъм, репресии и силово ръководство.

След края на Първата международна война и изключително през втората половина на 20-те години на ХХ век в Европа узрява идеологията и практиката на фашизма и национал социализма. Фашизмът е драговолно признат от капитала, тъй като дава обещание ред и правда и здрава ръка в ръководството на всички сфери на публичния и икономическия живот. Това е новият “спасител ”! Неговата прелест не е в трезвия разум, обществения опит и познаването на процесите в страната, а в спонтанността му, в силата, която излъчва, само че изключително в претенциите му, че не е обезчестен от властта и няма виновност за създалата се обстановка. Фашизмът идва да промени, а не да запази статуквото.

От тогава насетне постоянно, когато се появи продължителна рецесия и властта се засуети, объркана от своята беззащитност, фашизмът под най-различни форми се предлага, с цел да изведе обществото на избавителния бряг. Или най-малко да притъпи обществените болки и да поуспокои публичните настроения.

Фашизмът не постоянно е принуждение, кавга с инакомислещите, маршировка под звуците на барабани и духова музика. Той е на първо място нахлуване в персоналния свят на индивида, отнемане на съзнанието, ограничение на възприятията и свободата да се приказва сериозно за политика и изключително за властта.

Фашизмът умее да провежда и подчинява на себе си недоволните от неумението властта да ръководи. Слабата власт постоянно поражда и предпочитание да бъде оспорена и свалена, с цел да се стартират радикални промени. Не постоянно е ясно какви ще са тези промени, само че обществото се нуждае от тях и ги чака с неспокойствие.

Хаосът ражда фашизма и хаосът го настанява във властта. Хаосът и празното говорене, философстването за това какво би трябвало да се прави, а не се прави нищо. Хората изнемогват, отчайват се, разочаровани са, не виждат смисъл от живота, а тези, които ги ръководят и са виновни за стабилността на страната, се чудят какво да вършат, карат се между тях.

Фашизмът ненавижда това безвремие и дава обещание да го отстрани, като вземе нещата в ръцете си и провежда обществото за работа и положителни резултати. Според мене тази му злост към сходни събитие е неговата най-характерна и най-важна линия. Докато е отвън властта, той я показва задоволително отчетливо и непрекъснато. Той, несъмнено, не споделя, че е нечовечен, необработен, тираничен, безпардонен към враговете и съперниците си. Никой не се хвали с сходни свои качества, когато върви към властта и са му нужни доверието и гласовете на гласоподавателите. Когато получи нужното доверие на избори или по някакъв различен метод по обща политическа воля, той не се колебае да разкрие всичко, което умее.

Фашисткият темперамент на една политическа групировка може елементарно да се открие по централизираната й конструкция и по ролята на нейния водач като безспорен лидер и стопанин на членовете й. Неговата воля е безспорна и никой няма правото, а и не смее от боязън да не го санкционират, да й се противи. Водачът съставлява партията, ръководи и употребява по свое убеждение. Той се откроява от следовниците си точно със силата на волята, с метода на говорене и с държанието си на притежаващ безспорна власт още преди да я е завоювал и да е почнал да я практикува. Демонстрацията му е арогантна, шумна, показна. Той няма завоюван със познания и умения престиж, мъдро говорене и висока просвета. Напротив, силата на този лидер е точно в арогантността и демонстрацията на народняшкото държание, в категоричността и простащината.

Лидерът и фашистката организация, която той оглавява, може да се открои и надлежно да бъде не просто видян, само че и приет за фактор в политиката в царуващия политически безпорядък, в рецесията, която от ден на ден се задълбочава и не дава никакви знаци, че е вероятен нейният край. В друга обстановка те няма да получат съвсем никакво внимание. Без безпорядък в страната фашизмът постоянно е маргинално събитие, което постоянно изпуска нервите си (защото не го забелязват), а нападателните му действия провокират недоволства. Хаосът обаче акцентира неговат