ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели. Автор на повече от 30 книги.
Където и да е, както, когато и в каквото да се демонстрира, провинцията и провинциализмът имат две неизменими и парадоксално съчетаващи се свойства:.

Тези свойства се претърпяват постоянно по едно и също време. И не могат да се лекуват, усъвършенстват или отстраняват.

Аз приказвам за провинцията на културата – не на тези, които живеят отвън столицата, която и да тя, а за мислещите с комплекси и мании хора, определящи се като писатели, художници, музиканти, театрали, учени, жадуващи, откакто са уверени, че са ги признали и оценили техните сънародници, да се прочуят в чужбина. Там желаят те да ги виждат и да им повярват, че са предани на тамошните водачи и първенци по възнаграждения и публично състояние хора на изкуствата.

Обаче там или не им обръщат внимание, или с тях се ангажират институции, на които е предоставено да отдават лепта на дребните нации и да удостояват един или двама, само че не повече, от “първенците ” им. Все отново и на туземците от Балканите или в дребните страни отвън “цивилизационния център ” би трябвало да се дава кураж и се насърчава някой от масовката им. И да демонстрират посредством тях какъв брой се цени на Запад предаността и всеотдайността на мислещите “по европейски ” създатели, които милеят за Европа, демокрацията и европейските полезности. Няма значение, че у нас ги ругаят и се отнасят надменно към тях. Все в миналото ще ги признаят, пък и да не ги признаят, значимото е да знаят туземците кой получава похвали, оценки и пари Нищо че отличаваните пишат обикновено и с не доста думи. Всеки написа, както желае и може. А както пишат любимците на Европа, е добре за Европа, тъй като по този начин по- елементарно биват превеждани от също като тях съмнителни преводачи от български. Ама нали никой няма да ги чете. Дори да ги четат, читателите ще бъдат отново като създателите посредствени и обикновени индивиди. Европейци!

На “Европа ” обаче са й нужни още и “теоретици ”, “мислители ”, “учени ”, които да проповядват либерализма и да потвърждават какъв брой е значимо българите самоуверено и необратимо да се изравняват с европейците. И да им се потвърждава, че единствено Европа, либерализмът, европейските полезности и подражаването на “европейския дух ” ще изведат българското от неговата провинциална необщителност и ще го създадат част от световния свят.

Колко му е да заразиш посредствеността с сходни “идеи ” и да я накараш да отдаде всичките си сили за тяхното реализиране и успех.

По еднакъв метод демократичните естетически хрумвания проникват в България: афишира се българската естетическа действителност за остаряла и демодирана, а се възхвалява “Европа ” като пример за напредналост, като се показват модернистки създатели и произведения като мостри за висока литература и вярна крачка в напредъка в литературата и културата.

Но в случай че до момента тези процеси бяха въпреки всичко самостоятелни и в огромна степен плодотворни, тъй като въпреки всичко отваряха нови благоприятни условия пред българското слово и то се възползваше от тях, в този момент всичко това е агитация и политическо инженерство. Изкуствено и умишлено се вършат опити да промяна на естетическия български модел, като той бъде далечен от своя славянски прототип. Защото това значи мощно въздействие от съветската литература. Това въздействие би трябвало да бъде прекратено и литературата ни да се съчетае трайно и умишлено единствено със западни постмодернистки и демократични мостри – най-малкото с тези, които са оповестени от въпросната агитация за мостри.

Трябва да признаем, че напъните на демократичната агитация са в доста връзки сполучливи. Те се насърчават и подкрепят от страната - за разлика от напъните на тези, които държат българската просвета да върви по своя обичаен път и да следва богатите си обичаи. Тях страната освен не ги насърчава, само че умишлено им пречи и ги обрича на мъчно битие. Нещо повече, против тях се води битка за изтласкването им от дейна активност, с цел да изчезнат изцяло.

В последно време демократичните идеолози и екзекуторите им много са се засилили. Те към този момент не се крият и не се пазят, не са деликатни и внимателни, а приказват и пишат намерено против всичко българско и против всеки, който най-малкото се съмнява в същността на така наречен “европейски полезности ”. Те безстрашно са се втурнали да разчистват пречките пред тях.

Всъщност, каква смелост е това: медиите им дават благоприятни условия да приказват, удостояват ги с награди и оценки, даже ги трансформират в публични персони, които да приказват на всеобщи прояви като изразители на истината от последна инстанция. Обществото би трябвало да разбере най-накрая, че това са “духовните първенци на България ” и че единствено те споделят истината. И никой различен. Нищо че никаква истина не споделят, а и на всичко от горната страна лъжат, пишат и приказват зле, необразовано, нескопосно и несвързано. Важното е да приказват и да повтарят това, което им е предоставено да изприказват и изпонапишат.

Господарите им очевидно са изнервени и бързат да нанесат удари върху българското национално схващане и да го извърнат изрично и дефинитивно от досегашната му българска същина. Нали е ясно, че на Европа са нужни “европейци ” и единствено “европейци ”.При това правилни и всеотдайни. Защото другояче не се знае какво ще се случи. Всъщност, известно е и по тази причина са толкоз нервни, припряни и озлобени.

Това, което споделям, напълно не е бедна фикция, а самата истина, която лъсна изключително отчетливо в дните, в които чествахме Светите равноапостоли и славянски просветители Кирил и Методий. Коварно бяха вписани тези старания в насладата на децата и въобще на българите в този прочут и хубав ден на българския и славянския дух с приказките и изявите на демократичните екзекутори. Дори словото, което произнася всякога някой “изтъкнат ” интелектуалец, този път бе поверено на една от най-верните защитнички на “европейските полезности ” и преподавателка, па и декан на факултет (забележете, тъй като не е случайно) по и на СУ “Климент Охридски ” Амелия Личева. На нейното място можеха да бъдат и други “герои на нашето време ”. Защото те също щяха да се постараят и да изпълнят височайшите поръчения. На идващия 24 май безусловно ще забележим някой от тях.

Ораторката се опита да потвърди, че не е кой знае какъв брой значимо да пазим езика си, тъй като на него приказват и пишат малко хора и е напълно естествено да използваме огромните европейски езици, с цел да се показвам по-точно и разбрано за Европа и света. Благодарение на тези езици някои от определените “интелектуалци ” се популяризираха и около себе си популяризираха и това, което някои назовават родно място, а други просто живеят на някакъв непрекъснат адрес в страната.

Простите българи, акцентира въпросната специалистка и мислителка, не могат даже и на 24 май да се схванат и реализиран единодушие за своята просвета и да създадат правилен избор, с цел да излязат от провинциализма и ограничеността си. Това не е толкоз обезпокоително, колкото е израз на назадничавост и тъпота поради сляпото следване на предписанията на тази пуста и толкоз към този момент срамна традиция. Светът признава нашите духовни първенци, а ние сме се хванали като слепци за неща, които са окончателно остарели и напълно безполезни. Големи имена пишат или на два език, или избират британския или различен огромен европейки език, с цел да стигнат до повече хора и получат самопризнание от тях. Защото другояче ще останат освен незнайни, само че и провинциално лимитирани.

В дните на огромния празник чухме и нови тълкувания на понятието просвета, направени отново от огромните “европейци ”, като въпрос на персонална отговорност или нещо сходно. Личната просвета може и да въпрос на персонална отговорност, само че културата е доста повече от това – изключително до момента в който е национална и бореща се за автономия, непорочност, запазване на всичко скъпо и потребно, което нейните създатели през вековете са й оставили, с цел да го продължат и развият. И върху него да наложат новото, което те са призвани да сътворят.

Но културата “като персонална отговорност ” в действителност е признанието на въпросните “първенци ” на нечовешката идеология на либерализма и следващото им увещание, че всеки самичък ще се избавя и освен да не разчита на другите, само че тях въобще ги няма. Няма ги като обграждане, среда, общество, народ и нация. Точно това е задачата на либерализма и “европейщината ”. Всеки самичък основава просвета и литература и всеки самичък се употребява от богатствата, които му дават неговите господари и поръчители.

Но другояче виждат, че засилващият се интерес в Европа към българската литература, тоест към тях самите, тъй като други няма, било същинско знамение. Чудото е, че такива хора популяризират българското. Голяма популярност, ей, огромна популярност!

Аз не съм сигурен, че масираната офанзива на либералите и постмодернистите над националната българска просвета и книжовния български език ще остане без съществени последици. Напротив, заплахите за българското са прекомерно съществени. Твърде дълго се работи целеустремено за обезбългаряването и клеветенето на родното, с цел да си мислим, че нищо не се е трансформирало и културата, езикът и националното схващане ще се оправят “от единствено себе си ”. Време е да се откажем от сходни илюзии и да погледнем съществено и отговорно над това, което вършат тези безродници. Те служат правилно и в тези пакости са много положителни и работят професионално. С идентична безрезервност те се борят против българите, православните и православието. И тъй като страната им оказва помощ и спомага, резултатите от подривната им активност са впечатляващи.

Все отново тези хора са комплексари и провинциалисти. И това се отразява на държанието и на метода им на говорене и писане. Те знаят, че са такива – изключително когато господарите им ги хвалят, а тези, против които се борят, не ги зачитат и постоянно им се подиграват. Много страдат, горките.

Но подобен е животът! Тяхната няма да стане, а и никакво знамение не се случва в Европа с българската книга и литература.

Ала пакостите им ще бъдат големи. Ако не им се противопоставяме!

{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Panko-Anchev/provintsialnite-kompleksi-i-manii-na-balgarskata-balgarofobiya.182278 " }, " headline ": " Провинциалните комплекси и мании на българската българофобия ", " description ": " Където и да е, както, когато и в каквот