ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Давам си сметка, че това, което ще прочетете по-долу, ще прозвучи предизвикателно, тъй като е в цялостно несъгласие с преобладаващата през днешния ден демократична агитация в съвсем всички медии и публични източници. Общественото схващане дотам промито, че даже не вижда, камо ли да проучва съответно очевидните световни процеси. Необходимо отрезвяване и възвръщане на естественото мислене, говорене и политическо държание. Особено в този момент, когато назряват радикални промени в устройството на света.

С спора в Украйна завършва цяла една ера, в която човечеството живее от края на Втората международна война. Тази ера напълно промени разпоредбите както на публичното устройство в националните страни, по този начин и на геополитическо общуване. Установена бе нова подчиненост на геополитическите субекти и бяха доказани и узаконени в изискванията на тази подчиненост зоните на въздействие на великите сили. Тези зони съвсем съвпадаха с цивилизационната принадлежност на народите и страните, сложени в тях. Но получиха съвсем напълно стопански и военно-политически статут. Тези условия допускаха светът да се управлява от две свръх сили: Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Но статутът ненадейно и внезапно се промени след разпада на социалистическата система и осъществените в нейните страни контрареволюции, която реставрираха капитализма. Изведнъж се оказа, че свръх силата е една, само че и че зоните на въздействия, заради слабите позиции на Русия като наследница на Съветския съюз, не могат да запазят цивилизационните смисли и темперамент. Русия непринудено или по-точно заради обективната си уязвимост бе принудена да отстъпи за известно време своята зона дружно с мястото си на хегемон в международните каузи. Това внезапно промени съотношението на силите в света.

Напълно естествено и даже наложително бе тогава да се организира идната Ялтенска конференция, която публично да удостовери новото разделяне на света и да очертае границите на зоните на великите страни. Съединени американски щати обаче пренебрежително решиха, че Русия е безапелационно победена в студената война и повече не е никаква велика мощ – въпреки да остана непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но в случай че това беше станало тогава, в този момент щеше да е напълно друго и щяха да се избегнат повече от споровете през последните 30 години.

По този метод моделът, одобрен от Мирната конференция в Ялта от 4 – 11 февруари 1945 година с присъединяване на спечелилите във Втората международна война Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия, продължи (макар и формално) да действа и след разпада на Съюз на съветските социалистически републики и Варшавския контракт.

Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики сложи под подозрение опцията светът да живее по остарели правила, когато единият от открилите ги не е кадърен да извършва ролята си на свръх мощ, ръководеща човечеството. А и осъществената реституция на капитализма в зоната на руското въздействие наложи смяна и във взаимните връзките на страните от другите зони. Наруши се внезапно салдото.

А когато Русия още веднъж се изправи на крайници, се откри различен ред и се задействаха нови правила. Заедно с Русия значение като велики страни получиха бедните и малко значещи преди Китай, Индия, Бразилия, Иран, Турция. А Съединени американски щати и Западна Европа, която бе под тяхното управление, започнаха да губят от икономическата и изключително от военната си мощност и да изпитват чести и продължителни рецесии.

Възстановената икономическа, военна и политическа мощност на Русия напълно разумно още веднъж предяви искания за свое място под слънцето на геопотиликата.

Вече живеехме в нова ера, която, с цел да се разгърне и реализира, изискваше нов геополитически ред, правила и правила.

Историята демонстрира, че от сериозните обстановки постоянно се излиза, откакто се огледа и осъзнае действителното положение на целия свят. Тогава се регистрират и проучват всички вероятни единодушия, несъгласия, непримиримости; преценят се действителните сили на страните поотделно, само че и в цялост, в стопанската система, геополитиката, военната област. Макар и мълчешком и съвсем импровизирано, само че по тази причина пък яростно, тази преценка бе направена на първо време от Съединени американски щати. Но за внезапен прелом към радикална смяна и установяването на нов ред е нужен повод, детонатор на статуквото, с цел да се основат вражди сред великите сили и те бъдат сложени в неспособност да не престават както досега.

Така се получи и този път!

Острите и непримирими конфликти сред великите страни и изключително тези сред Русия, Съединени американски щати и западните страни от НАТО са забележимото политическо, икономическо и военно проявяване на контури нагоре развой. Видяхме по какъв начин той през последната година навлезе в невъзможност. Страните си говореха, шантажираха се, намерено се заплашваха, упрекваха се взаимно, атакуваха се вербално и стопански Разговорите им обаче бяха като на глухи с неми. Никакви отстъпки, никакво схващане.

Ако деликатно следим и с разбираме четем събитията, изявленията на държавниците на великите сили; в случай че не предумишлено, а обективно и с познаване на историята, нейната философия, логичност и механизмите, по които тя се разпростира и довършва започнатото, щяхме да отчетем функционалността на украинския спор в неговия същински смисъл. Този смисъл се дава не от човеците; той изпълва явленията обективно и даже директно волята на хората, страните и техните водачи. Великите сили знаеха какво е нужно и го изведоха като най-важното в своята геополитика. Но дребните страни, включително и нашата, слушаха какво приказват техните водачи, без да регистрират действителностите такива, каквито са. Когато великите сили им споделят, че нещо е черно, когато то е бяло, те категорично се съгласяват. И даже не си вършат труда да помислят дали е по този начин.

Великите сили дефинираха Украйна да стане оня извънредно необходим детонатор в връзките им, който да развърже несъгласията и в един миг да се случи това, които те желаят. А точно: слагане началото на новата ера и, което е за тях е най-важното, одобряване на новия международен ред, новото разчертаване на зоните на въздействие и „ влизането в служба “ на новите международни хегемони. Т. е. насрочването на нова „ Ялтенска конференция “ !

Тук е целият смисъл на събитията от последните тридесет години и изключително от 2014 година насам – най-много на спора в Украйна.

Новата „ ялтенска конференция “ няма да реши от единствено себе си проблемите, които провокира конфликтът сред великите сили. Но участващите в нея страни към този момент се стремят още преди началото й да вземат стратегически позиции, да наберат сили, сила и мощност, с цел да бъдат думите им тежки и безпрекословни. В последна сметка, оня, който е най-силен, ще извлече от нея най-големите изгоди. Затова са и в този момент тези изтощителни едностранни или взаимни стопански наказания, безразборните обвинявания, закани, слагане на стопански и политически мини, които в бъдещето време ще бъдат взривявани. Води се битка за превъзходство, което да се зачете на самата конференция като фактор в разчертаването на зоните на въздействие и установяване техните действителни граници. А за прикритие се употребява опасността за Трета международна война. Тази опасност е въздействието върху света и публичното мнение, а не е въобще действителна.

Най-вероятно в идната „ Ялтенска конференция “ ще вземат присъединяване трите днешни супер сили Русия, Съединени американски щати и Китай. Това значи, че в Европа ще се извърши (то даже към този момент се е направило в някаква степен) коренно пренареждане на статуквото. На дълбоки промени ще бъдат подложени Европейският съюз и НАТО. А това значи, че те ще бъдат преформатирани, което ще докара до редуциране на съставите им и смяна на политиката им. Но не трябва да е изненадващо, в случай че бъдат разпуснати, с цел да се основат на техните места нови и по различен метод образувани сходни съюзи и блокове.

Нов образ, смисъл и наличие без подозрение ще получи Организация на обединените нации. Тази организация изгуби прекалено много от своята мощ през последните тридесет години и съвсем престана да бъде фактор в решаването на международните проблеми.

Всички страни ще претърпят обилни промени, тъй като самата социално-икономическата и политическата система в света ще се реформира коренно. След очевидния провал на либерализма и неолиберализма в стопанската система, политическото устройство и в духовния живот е време за нов вид политика, политици и държавници. Либерализмът наплоди скорозрейки, необразовани и недалновидни ръководители. Днешният крах на Европа се дължи и на тяхното незнание и некадърност да преценят явленията.

Няма подозрение, че процесите, за които тук приказвам, не ще отминат и нашето многострадално родно място! Него го чакат тествания и разтърсвания, смяна в образа му и придвижване по нов път с нови съдружници. То неизбежно ще се преустрои върху нови основи и нови правила. И ще влезе в нова зона на икономическо, политическо и духовно въздействие. Ще му се наложи да извърши задълбочена преоценка на предишното и сегашното си, с цел да открие и формулира грешките и отклоненията от правилния път. Горчива ще е чашата, която ще би трябвало да изпият политиците. А май на всички ще се наложи да пият от нея! Но такава е ориста на дребните нации, общества и държи в сходни времена. Българските водачи от последните тридесет години се оказаха изцяло неспособни да управляват страната ни, тъй като множеството от тях бяха инцидентни и неподготвени хора и се стремяха да угодят на себе си и на своите господари.

Искаме или не желаеме, имаме вяра или не имаме вяра, само че преоценката и пренастройването и на българското общество ще се извършат по модела на новата конференция от вида „ Ялта “, която следва да се организира след края на спора в Украйна!