ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Военните дейности на Русия против Украйна имат своите дълбоки, справедливи и прекомерно съществени аргументи. Тези аргументи не трябва да се формулират и показват преждевременно, прочувствено, еднопосочно, както го прави западният свят и нашите управници.

ХХ век, а след и ХХI си фантазираха, че са победили и развенчали цялата предишна човешка история и са сложили на напълно ново положение човечеството. Дори не се посвениха да разгласят, че е пристигнал краят на историята и че от тях стартира нова, изцяло нова ера. Каквото било, било! Сега ще бъде друго. Други ще са разпоредбите, по които ще се движи времето и ще живее индивидът. Други ще са и законите, които ще устройват човешките общности, а нациите и техните страни няма да са толкоз значими и значими, каквито бяха през XIX век. Капитализмът пожела нова независимост, нов въздух, нови условия, в които да се развива. И ги получи с цената на цялата история – включително и с нерешените основополагащи за съществуването и взаимоотношението на нациите и цивилизациите въпроси.

И хората, които от ХХ век насам ръководят света, се съгласиха на този ултиматум.

А тези, които бяха задължени да мислят преди тях и поради тях – интелигенцията, философите, историците, журналистите, избраха да употребяват облаги, обещавани и обезпечавани им от управниците, вместо да под напрежение главите си и мозъците им да открият, формулират и озвучат на целия свят истината.

В историята въпросите в никакъв случай не остават нерешени. Може решението им да се отсрочва дълго, само че рано или късно то бива намирано. Докато това не стане, рецидивите му не престават да изтезават света, народите и страните и провокират спорове, от които всички страдат. Който мисли, че щом нещо се премълчава, то престава да съществува, освен се лъже, само че и умерено може да бъде наименуван простак – даже и да е всесилен държател в света.

Пропагандата, а и изискванията, в които светът живее и през вчерашния ден, и през днешния ден, прикриват този проблем, почистват го от същинския спор, който поражда, и го напудрят като най-обикновено геополитическо опълчване на силите на демокрацията с тези на диктатурата, застоя, комунизма и религиозния фундаментализъм. По подобен метод си фантазират, го вършат наличен за схващане като битка сред положителното и злото. И даже го трансформират в добродетел.

Но в случай че сме умни, илюзии не трябва да храним. Защото идеолозите, политиците и държавниците (поне някои от тях) на Съединени американски щати и Западна Европа гледат на това опълчване точно като на цивилизационно. От там произтича и тяхната настъпателност, която е видна изключително отчетливо през последните 30-40 години най-много против ислямския свят. Тя се маскира като политическа битка против тиранията и за освобождение на народите от тираните и определяне на демократично ръководство. И несъмнено за надзор и владичество над петролните кладенци. Без подозрение обаче, задачата е унищожаването на цялата ислямска цивилизация. Защото дружно с православно-славянската е най-големият зложелател на англо-саксонската и романо-германската.

Ето повода за не преставащата експанзия против Русия, Православието и славянския свят. Днес тя се демонстрира към момента вербално и пропагандно, тъй като Русия е задоволително мощна, с цел да отговори на директна военна интервенция. Но историята помни войната на Наполеон през 1812 година и Великата отечествена война от 1941-45 година Резултатите от тях към момента сдържат техните наследници, само че знае ли някой докога?

Агресията против Русия не е отскоро; не и от началото на ХХ век, когато побеждава болшевишката гражданска война се основава Съветския съюз; и по-късно - от втората половина на века и международната социалистическа система. Конфликтът е от древността и се отбелязва като спор „ Изток – Запад “, а в по-тесен смисъл – изключително след XI век и като спор „ Русия – Европа “.

За страдание за всичко това се приказва и се проучва съвсем постоянно като политически и геополитически проблем, чието решение зависи само от положителната воля на великите страни. А неналичието на такава воля се изяснява с какво ли не, само че постоянно се пропуща, че великите страни, за разлика от дребните – каквато е и нашата, все пак имат схващане за отговорностите си към цивилизацията, към която принадлежат и която съставляват и са виновни за нея. И знаят, че нищо не трябва да се прави прибързано и по субективно предпочитание. Не ги слушайте какво приказват, какво дават обещание и по какъв начин заплашват, а гледайте какво мислят и правят!

Една част от страните и народите, принадлежащи към Православно-славянската цивилизация избра да получава материалните богатства на модерната ера, а не да служи на безконечната идея и на своя цивилизационен избор. Затова някои от тях толкоз елементарно се отхвърлиха от себе си и възприеха напълно така наречен „ европейски полезности “. След разпада на Съюз на съветските социалистически републики даже Русия прояви такива стремежи и за известно време бе напълно в магията на глобализацията, общия европейски дом и съюза със Съединени американски щати.

Пренебрежителното отношение към обективните действителности докара до разкъсването на православния и славянския свят. Народите вътре в него се настроиха едни против други, отдалечиха се от Русия и се настроиха враждебно против нея. За някои тя даже стана най-големия съперник и зложелател. В края на ХХ век съвсем всички с недодялан самоувереност оповестиха (но то е заради безконечната нелепост и незнание на техните политически и държавни ръководители) нов цивилизационен избор. Ефектът от тази извратена операция се отрази в публичното схващане, което става все по-малко православно и славянско.

За страдание и Русия изостави или доста страхливо поставяше тази цивилизационна концепция. През втората половина на ХХ и при започване на ХХI век тя доста повече приказва за евразийството, като основава и евразийска политическа, икономическа и културна зона. Но евразийството не е православно славянска цивилизация, а нещо друго, в което има доста повече стопански и политически ползи и духовни стремления. За разлика от концепцията за славянството.

Няма по какъв начин да не сложим в по този начин контури подтекст и събитията в Украйна след оповестяването й за самостоятелна страна в края на ХХ век. Усилията, които поставиха Съединени американски щати и европейският запад да я отделят от съветското въздействие, да я извадят от съветския свят и даже стопански да я откъснат от Русия – да не приказваме за отчуждаването й от съветската просвета, език, цивилизация, никога не са елементарни политически и геополитически опити за пренареждане картата на Европа и преначертаване зоните на въздействие. Това не е и просто изместване на Русия от суровините и пазара на Украйна. Смисълът е различен и е прекомерно подъл!

Операцията е с желанието да се преформатира една цивилизационна общественост, да се разложи тя и се сътвори в нея напрежение, които да я разколебае и унищожи. Тази работа в тази ситуация е повече инстинктивно планувана и осъществявана, само че е явно какъв брой мощни са цивилизационните инстинкти у водачите на страните от англосаксонската и романо-германската цивилизация. Тези инстинкти избуяват, изключително когато би трябвало да бъде рушена православно-славянската цивилизация. Да не забравяме, че Киев е градът, в който е осъществено покръстването на съветския свят и Православието става общодържавната вяра на цяла Русия. Даваме ли си сметка какво значи това освен за православно-славянската цивилизация, само че и за православния християнин, където и да се намира по света.

Напомням, че Съединени американски щати и Европа не се посвениха да лишават от сърбите Косово и по този начин да разрушат Югославия. Косово е свещена за сърбите земя, тъй като върху нея са се покръстили в православната религия. Отнемайки им Косово, те ги наказаха доста по-силно и безпощадно в сравнение с с бомбардировки, наказания, опустошения. И даже ги изкараха отговорни за „ разпалване на междуетническо напрежение “. Съвпаденията не са инцидентни! Те демонстрират, че всичко се прави умишлено и целеустремено.

В Украйна бе опустошен прекомерно бързо славянският дух. И то по същия метод, по който това се случи преди в другите славянски страни. На негово място бяха внедрени злоба, омраза, ненавист срещу Русия и православието, съветския език и съветската просвета. Стремежът към самостоятелност и автономия бе употребен за насаждането на отричане на историята, народностния генезис, цивилизационните обичаи на православно-славянската цивилизация. Удар бе нанесен на самото православие и на Православната черква. Всичко това докара до фашизиране на обществото и страната и в превръщането й в някаква политическа бухалка против Русия. Но страната се разпадна, стопанската система изцяло рухна.

Само такава страна с разпаднало се общество могат да бъдат към момента поддържани само с някаква мощна отрицателна идеология. Такава идеология е русофобията. Но русофобия освен като боязън от Русия, каквото е номиналното значение на думата, а извънредно като животинска ненавист, завист, омерзение и предпочитание за възмездие към съветското. Чувството е доведено до последна степен и се е трансформирало в инстинкт, който единствено чака комфортен миг, с цел да бъде прибавен в деяние. Народ с подобен инстинкт не може да бъде приятелски за православния славянин.

Действията на Русия в последните събития в Украйна никога не са проявяване на имперски упоритости и самовластие. Техният смисъл е различен! За страдание дружно с българските управляващи подобен метод имат и българските анализатори. Едните отхвърлят аргументите за военните дейности на Русия, други ги оправдават. Но всъщност ги формулират съвсем еднообразно, тъй като или повтарят непознати формули, или мислят обикновено, незадълбочено и невежо. Дори и да назовем всичко протичащо се в Украйна като „ война “, то тази „ война “ не е елементарна. Тя не е познатото „ продължение на политиката с други средства “, а израз на различен дух и разсъдък. Днес Русия се ръководи от различен вид държавници, които осъзнават себе си като пазители на цивилизация, а освен като водачи на народ, стопанска система, армия…

В някаква степен сходно схващане за себе си имат и управниците на Съединени американски щати. Макар че при тях повече работят „ цивилизационните инстинкти “ в сравнение с разсъдъкът и съзнанието. На тях им е ясно, че съветската реакция е вярна и неизбежна, тъй като цивилизационната воля на Русия е върху нейната зона на въздействие, върху православно-славянския свят. Ала са принудени да показват мощ и да вдъхнат убеденост у спътниците си. Бъдете сигурни, че сред Съединени американски щати и Русия има някакво съглашение за разрешаването на спора (в скоби ще припомня, че не е инцидентна евакуацията на американските дипломати точно в Лвов. Там в този момент се крие и Зеленски. Нима това не е знак за някакво разбирателство… ).

Русия си възвърна правото да управлява и пази православно-славянската цивилизация, тъй като закупи предходната си политическа, икономическа и военна мощност и мощ. Тя още веднъж заема мястото си на велика страна в геополитиката. И решително се настанява в своята зона на въздействие.

Приключи една ера и е поставено началото на нова.

Започна ускореното възобновяване на цивилизацията, от която се пробваха да не откъснат.

Който има очи, ще види; който има уши, ще чуе!