ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 г. във Варна. Литературовед,

ПАНКО АНЧЕВ е роден през 1946 година във Варна. Литературовед, мъдрец, историк на литературата. Главен редактор на списание „ Простори ” – Варна. Почетен лекар на Литературния институт „ Максим Горки ” в Москва. Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН-център. Автор на повече от 20 книги.
Капиталът е по-умен от своите притежатели. Затова е техен стопанин!

Той постоянно знае какво прави и за какво го прави. А те не знаят или късно научават. Затова него би трябвало да гледаме, изследваме, учим и проучваме. Тях след това. Но освен по това, което приказват, а по дейностите им, тъй като капиталът подстрекава и направлява дейностите им. Говоренето обаче е тяхно. И нелепостта!

Ако следваме този принцип, елементарно ще открием логиката на обществените процеси в буржоазно-капиталистическото общество, с цел да предугаждаме тяхната поява, развиване и отмиране. При това във всичките им детайлности, несъгласия, отклонения от посоката, ускорения или забавяния. Ще забележим по какъв начин господарят отрежда, а притежателите извършват.

По тази скица се подрежда и българският политически живот!

Въпросът е какво тъкмо се случва и по какъв начин се разполагат настоящите субекти във въпросната скица.

Много се лъжат тези, които считат, че в България стават странни и неконтролируеми неща; че е настъпил безпорядък, че всичко е непредвидимо и че участниците в политиката и в ръководството на страната са изцяло инцидентни лица, настоящи по персонална воля и съгласно партийни повели. Наложим ли схемата, за която става дума, върху събитията, явленията и личностите, елементарно ще видим какъв брой закономерно и разумно е всичко.

Шумът и шумотевицата, които в този момент се подвигат, с цел да извърнат вниманието към избрани политици и държавници и замажат и поскрият действителните проблеми, може да надуват нечии несвикнали глави, само че пък акцентират какъв брой поредно и неотменно вървят политическите процеси и колкото спокоен и убеден в себе си е капиталът в планомерната си работа по своето подсилване.

Ала от време на време идва време, когато с цел да укрепне, капиталът безусловно би трябвало да се промени: да промени своята конструкция, характера на стопанската система, правилата и формите на държавното устройство; да се включи по-активно в интернационалната търговия, в новите производства, технологии и систематизиране на създадените богатства. Цялата система, образувана и ръководена от капитала, е подложена на дълбоки преобразования, които би трябвало да я създадат по-гъвкава, с повече продуктивност, икономическа и военна мощност. И по-привлекателна и вдъхваща доверие.

Това е огромна и доста значима историческа задача, поставяща на тестване на първо място капитала, а по-късно и неговите притежатели, структурите, които го управляват, както и живота, бита и битието на обществата и народите.

За да протече въпросното видоизменение бързо и безпрепятствено, е належащо да се смени или главно да се ремонтира управническата система на националните страни, а политическата власт да се нагоди компактно към условията на времето. Властта би трябвало да даде необятен шир пред капитала, с цел да може той да се трансформира в дейна икономическа, обществена и капиталистическа мощ и да проработи в интерес на обществото и страната. В България той към този момент задоволително се е натрупал, само че явно не работи, не се влага вярно и в нужни производства и инфраструктури; в него няма развиване и провокации. По виновност на владеещите капитала българското произвеждане е мързеливо, апатично, нехаещо за публичния и националния интерес, изоставащо от международните стандарти и неотговарящо на световните трендове. Задълбочаването на бедността, разпадът на опазването на здравето, образованието и културата са крещящи знаци на неумението, безсъвестността, корупцията, некадърността на политическата власт и на притежателите на капитала.

Капитализмът е проведен от непоколебими правила и строги условия към властта и страната и когато те не ги съблюдават и извършват, неизбежно се получават тежки рецесии. По-тежки от нормалните за капитализма.

Капитализмът има свойството да се обновява непрекъснато, с цел да се поддържа жизнен духът и силата на системата, в която съществува. Когато залинее, значи нещо неприятно се е случило с него и му е належащо незабавно лекуване и избавяне.

В подобен подтекст би трябвало да преглеждаме политическите промени от предходната година и идването на нови партии, лица, правила в ръководството на страната. Народът оказа помощ на капитала да бъдат осъществени тези промени и досегашните управници да бъдат изхвърлени от властта, а и от икономическия живот като негодни, непотребни и неспособни повече да правят икономически действия и да управляват стопанската система на страната. И да ръководят страната, несъмнено.

Дойдоха хора с друго схващане на икономическите процеси и тяхното ръководство. Те ратуват за нов вид стопанска система, бизнес с произвеждане на високотехнологични артикули, на висока успеваемост на пазара. Амбициите им са огромни и похвални, въпреки да не са задоволително на брой, с цел да покрият целия набор на ръководството. А и не познават задоволително добре механизмите му. Но първите им дейности демонстрираха какво желаят и накъде ще тласнат страната и стопанския живот. Затова и първи се нахвърлиха против тях сегашните „ индустриалци “, „ предприемачи “, „ търговци “, които незабавно схванаха, че те точно са най-застрашени, тъй като времето им явно изтече. Изтече, тъй като им бе отнета страната, която работеше единствено за тях и за техните ползи.

За първи път от устите на новите политици и държавници се чуха условия към управленците за честност .

Щом качеството „ честност “ (при цялата му конвенционалност, когато е условие и мерило за капитализма) се издига като основно качество в стопанската и политическата активност, значи на досегашните негодници в действителност им пристигнал краят. Защото са отишли прекомерно надалеч от разрешеното в самозабравянето и пороците си. Но е пристигнал и краят на цялата система, която бе овладяла българския свят и съвсем го е удушила.

Извършен е дълго чаканият държавно-икономически прелом в България. С който се утвърждава десният избор на обществото. И тук не трябва да имаме никакви илюзии и да си хабим думите, с цел да прецизираме какъв е този избор и до къде ще ни докара. Фактът, че този прелом бе въпреки всичко осъществен, демонстрира, че системата е още мощна, въпреки и съдбовно да е разтърсена и изнемощяла. Но тя откри сили и хора, които да я трансформират и да й дадат малко по-друг живот. А и да заприказва друго, с други думи и изрази, с друга интонация.

Приключи цялостен един исторически стадий от реставрацията на капитализма в България. Капитализмът реализира още една значима победа, като изхвърли от себе си едни негодници и крадци и по този начин да угоди на обществото и да даде очаквания на хората. Защото има потребност и чака от тях поддръжка или най-малко да не бъдат недоволни и да не се бунтуват.

Връщане обратно няма и не може даже да се мисли за реституция на борисовщината и просташката парвенющина.

За страдание тази смяна се прави без левицата. Тя сподели цялостната си деградация, беззащитност и неплатежоспособност. А можеше да се намеси уверено, когато към момента стоеше въпросът накъде и в каква посока – наляво или надясно, да върви България . Напълно деидеологизирана и лишена от способността да проучва и преценя политическия миг, тя даже не разбра, че подобен въпрос е бил заложен от историята и че тя точно е трябвало да му даде отговора.

Парите сменят своите притежатели, а капиталът стартира да се трансформира, с цел да се запази, обнови и въздигне на ново ниво и там да се избави.