Глен Плейк: диво сърце
Пънкар, фрийстайл скиор, ТВ водещ, кино звезда и рискова персона до мозъка на костите си, Глен Плейк е толкоз живописен, че не може да бъде разказан нито с 2, нито даже с 20 думи. Във всеки случай, още от края на 80-те той е измежду най-разпознаваемите посланици на фрийстайл ските и рисковите спортове въобще, по тази причина ще бъде изключително вълнуващо да забележим емблематичния му пънк гребен на следващото издание на феста Дни на провокациите. Преди това обаче, той отговори на въпросите на " 360° " .
- Винаги ли слагаш знак за тъждество сред ските и пънка?
- Абсолютно. При фрийстайл ските мислиш независимо, отговаряш за личните си дейности, а на краката си пристегнал дълги части дърво, с помощта на които се носиш бързо и без никакви спирачки, освен това в някои от най-негостоприемните места на планетата. Звучи ми много пънк рок…
- Винаги съм се чудил дали пънк гребенът ти оказва помощ или пречи при ски спусканията?
- Определено не оказва помощ доста, а когато е студено и прохладно е искрено скучен. Но пък в безоблачен пролетен ден способства за готиното чувство от спускането.
- Мислил ли си в миналото да замениш фрийстайла за по-конвенционален вид ски спускания?
- Това, което върша, са стандартни ски спускания. Ските не са почнали в лъскавите зимни курорти с съвършено гладките писти. Започнали са високо в планината с няколко луди глави, които нямали никакви други занимания с изключение на снега под краката си.
- Какво е най-лудото ти втурване досега?
- Задаваш ми прекомерно сложен въпрос. Имал съм жестоки спускания по високите планини из цялата планета, само че съм се забавлявал пъклен доста и в американския северозапад, на писти с дължина малко над 100 м. В последно време повеждам ски курсове за начинаещи особено за непалски планински водачи – случват се на надморска височина над 5000 м! Във всеки случай, уповавам се тези лудости да не престанат скоро, пъклен приятни са ми.
- И въпреки всичко, несъмнено е имало случаи, в които суперзабавната полуда се е превръщала в суперопасна полуда.
- Неведнъж, освен това! Едва оцелях, когато в Непал ме опустоши лавина – въпреки че се отървах единствено със счупена ръка. Тогава починаха общо 11 индивида, въобще целият ни опит за постигане на Манаслу беше цялостен неуспех.
- Вероятно постоянно благодариш на Господ, че към момента си жив и здрав?
- Правя го всеки ден. И отново е малко.
- Смяташ ли отново да пробваш да изкачиш и спуснеш Манаслу?
- Не мисля. Манаслу не ми е детска фантазия или нещо такова, просто експедицията там беше следващата опция да се видя с другари и да направя нещо готино. Обичам високопланинското чувство, само че към този момент не ми пука изключително за осемхилядниците – на тях е претъпкано с алпинисти. Едновременно с това, има седемхилядници, на които не върви съвсем никой, а евентуално са и по-удобни за ски спускания.
- Какво включват другите ти проекти?
- Антарктика, или най-малко доста би ми се желало да доближи до там. Също по този начин, един другар е рейнджър в планините Рангелите в Аляска – мисля скоро да му отида на посетители. Абе, има доста места, които желая да посетя и да карам ски там.
- Защо не – България?
- Всъщност, знам много за вашите планини и то не то през вчерашния ден – извънредно време е да карам в тях.
- Още от края на 80-те попадаш в разнообразни ски филми. Имаш ли обичан измежду тях?
- Цялото нещо ми е доста обичано – някой улавя миг от живота ти и го запечатва вечно. Нещо повече – споделя го с хиляди други хора. Ако би трябвало да назова обичания ми ски филм, то би трябвало да е Ski The Outer Limits – една страхотна шейсетарска продукция. Разбира се, аз не вземам участие в него, хаха.
- Доколкото разбираме, сега завършваш собствен филм?
- Така е – желае ми се да трансформира образованието на планинските водачи в Непал в хубава кино продукция. А и все в миналото ще направя филм за спускането в американските пущинаци – ще го кръстя Back Country Mogul Skiing.
Никола Шахпазов, списание 360°
www.360mag.bg
- Винаги ли слагаш знак за тъждество сред ските и пънка?
- Абсолютно. При фрийстайл ските мислиш независимо, отговаряш за личните си дейности, а на краката си пристегнал дълги части дърво, с помощта на които се носиш бързо и без никакви спирачки, освен това в някои от най-негостоприемните места на планетата. Звучи ми много пънк рок…
- Винаги съм се чудил дали пънк гребенът ти оказва помощ или пречи при ски спусканията?
- Определено не оказва помощ доста, а когато е студено и прохладно е искрено скучен. Но пък в безоблачен пролетен ден способства за готиното чувство от спускането.
- Мислил ли си в миналото да замениш фрийстайла за по-конвенционален вид ски спускания?
- Това, което върша, са стандартни ски спускания. Ските не са почнали в лъскавите зимни курорти с съвършено гладките писти. Започнали са високо в планината с няколко луди глави, които нямали никакви други занимания с изключение на снега под краката си.
- Какво е най-лудото ти втурване досега?
- Задаваш ми прекомерно сложен въпрос. Имал съм жестоки спускания по високите планини из цялата планета, само че съм се забавлявал пъклен доста и в американския северозапад, на писти с дължина малко над 100 м. В последно време повеждам ски курсове за начинаещи особено за непалски планински водачи – случват се на надморска височина над 5000 м! Във всеки случай, уповавам се тези лудости да не престанат скоро, пъклен приятни са ми.
- И въпреки всичко, несъмнено е имало случаи, в които суперзабавната полуда се е превръщала в суперопасна полуда.
- Неведнъж, освен това! Едва оцелях, когато в Непал ме опустоши лавина – въпреки че се отървах единствено със счупена ръка. Тогава починаха общо 11 индивида, въобще целият ни опит за постигане на Манаслу беше цялостен неуспех.
- Вероятно постоянно благодариш на Господ, че към момента си жив и здрав?
- Правя го всеки ден. И отново е малко.
- Смяташ ли отново да пробваш да изкачиш и спуснеш Манаслу?
- Не мисля. Манаслу не ми е детска фантазия или нещо такова, просто експедицията там беше следващата опция да се видя с другари и да направя нещо готино. Обичам високопланинското чувство, само че към този момент не ми пука изключително за осемхилядниците – на тях е претъпкано с алпинисти. Едновременно с това, има седемхилядници, на които не върви съвсем никой, а евентуално са и по-удобни за ски спускания.
- Какво включват другите ти проекти?
- Антарктика, или най-малко доста би ми се желало да доближи до там. Също по този начин, един другар е рейнджър в планините Рангелите в Аляска – мисля скоро да му отида на посетители. Абе, има доста места, които желая да посетя и да карам ски там.
- Защо не – България?
- Всъщност, знам много за вашите планини и то не то през вчерашния ден – извънредно време е да карам в тях.
- Още от края на 80-те попадаш в разнообразни ски филми. Имаш ли обичан измежду тях?
- Цялото нещо ми е доста обичано – някой улавя миг от живота ти и го запечатва вечно. Нещо повече – споделя го с хиляди други хора. Ако би трябвало да назова обичания ми ски филм, то би трябвало да е Ski The Outer Limits – една страхотна шейсетарска продукция. Разбира се, аз не вземам участие в него, хаха.
- Доколкото разбираме, сега завършваш собствен филм?
- Така е – желае ми се да трансформира образованието на планинските водачи в Непал в хубава кино продукция. А и все в миналото ще направя филм за спускането в американските пущинаци – ще го кръстя Back Country Mogul Skiing.
Никола Шахпазов, списание 360°
www.360mag.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ