Италианската панелка, която трябваше да завърши като социален експеримент
Панелното строителство е детайл от всеки град, а най-важното е, че беше планувано като краткотрайно решение. В следствие се трансформира във постоянно, а на основата на някои архитектурни недоразумения, стартира да се постанова и като желано. И до момента в който най-вероятно има хора, които считат, че панелното строителство е част от структурите на Източна Европа, само че не бързайте със заключенията – Италия и по-точно Рим, могат да се похвалят със свои бетонни колоси, които са освен стряскащи, само че и много потискащи за окото.
Въпросната постройка Il Serpentone (Голямата змия) е с дължина от близо един километър по права линия, монолитна постройка, която се намира в покрайнините на Рим и може да събере едно малко село. Площта е към 750 000 квадратни метра, само че до момента в който множеството огромни здания се проектират на височина, тази е направена на дължина, като също по този начин не унищожава визията на покрайнините.
Монолитната змия е направена от две сдвоени здания с височина от 30 метра всяка, включващи се благодарение на коридорни лабиринти и вътрешни дворове. Сградата съдържа 1200 жилището и дава дом на към 6000 души. Проектът получава зелена светлина от Института по обществено настаняване през 1972 година и архитекти като Марио Фиорентино ще стартират да построяват една от най-грозните здания в Рим или най-малко по този начин се счита. Идеята да се строи такова знамение е, че вероятно общия интерес може да обезврежда самостоятелния – това ще бъде освен място за живот, само че и обществен опит, който апропо продължава да съществува.
Подобна постройка е издигната и в Сейнт Луис и по мнението на американските конструктори, това е най-голямата неточност на света, но италианците не чуват новината. Проектът имал концепция да разполага с 4 жилищни етажа, като последният 5-и ще би трябвало да бъде нещо като основна улица, включващ свободна зона за игра, дребни магазини и други. Конструкцията стартира през 1975 година и откакто първите жилища не са заети до 1982 година, притежателят на постройката освен банкрутира, само че и отхвърля да приключи комерсиалната зона.
Всички настанени остават освен ощетени от съществуването на каквито и да е магазини в района, само че също по този начин са лишени от съответен градски превоз. И в действителност се случва тъкмо това, което множеството хора чакат – груповият интерес би трябвало да пребори самостоятелния, тъй като общината и страната въобще нямат никакво желание да се занимават.
Що се отнася до архитекта – Фиорентино, той умира през 1982 година Легендата споделя, че се самоубива, откакто осъзнава, че като че ли е основал страшилище, само че истината е, че умира от сърдечен удар – най-вероятно откакто е видял какво тъкмо е построил. Нека не забравяме, че архитектите на всички родни панелки въобще не са имали сходни терзания. Въпреки грозната и разпадаща се фасада, общината първоначално пренебрегва постройката и се пробва да си затвори очите, до момента в който разнообразни организации не оферират изселване или вероятно срутване на постройката с построяването на други надалеч по-лицеприятни.
За изненада на управляващите, жителите просто желаят финансиране, с цел да завършат последния етаж, основан да бъде нещо като търговски център, желаят облагородяване на покрайнината, с цел да има детски площадки и други позитиви като градски превоз. От този миг нататък, постройката се трансформира в нещо изключително занимателна – част е от кино продукция, притегля съвременни създатели, които да я рисуват и разкрасяват. Дори и по време на рецесията ще открием, че мнозина освен не се отхвърлят, само че към този момент употребявали 10.5 милиона евро, с цел да продължат своя ремонт и да създадат мястото малко по-приятно.
Последният етаж скоро се разделя с магазините и пространството става обитаемо за още към 100 фамилии, които имат свободата да изградят свои лични пространства, което никога не може да се счита за неприятно. Римската община има още няколко нови проекта и ще направи последна реорганизация, с цел да не излага този левиатан на конструктурни недостатъци, а това значи още едно изтегляне, само че това демонстрира и по какъв начин една концепция, колкото и неуместна да наподобява, може да бъде непокътната и даже да работи – освен това с особени компликации и тествания, които мъчно не бихме желали да виждаме.
