Пандемията превърна в норма разширеното използване на електронни глезенни гривни

Пандемията трансформира в норма разширеното потребление на електронни глезенни гривни за следене
(снимка: CC0 Public Domain)

Когато Covid-19 стартира да се популяризира при започване на годината, бързо се възприе тезата, че пандизите имат огромен късмет да се трансфорат в огнища на болестта. В отговор на това на доста места по света системите за наказателно правораздаване започнаха да търсят други възможности на лишаването от независимост.

Мнозина се обърнаха към електронните глезенни гривни-монитори като решение. Така става допустимо бързо пренасяне на хората в безвредната среда на домовете им, запазвайки непрестанен контрол.

В същото време службите в Съединени американски щати и Австралия започнаха да опитват с потреблението на глезенните гривни за напълно друга цел – следене на спазването на карантинните заповеди. Превръщането на следенето посредством глезенните гривни обаче е материя, с която би трябвало да се борави деликатно, тъй като негативите от нея могат да останат даже след пандемията, предизвестяват експерти.

Тревожна наклонност

Пандемията трансформира в норма разширеното потребление на електронни глезенни „ гривни ” за следене и то по целия свят. Това е тревожна наклонност, споделят експертите. Тя би трябвало да бъде следена и проучвана.

„ Предишни проучвания демонстрират, че глезенните монитори не понижават рецидивизма при пандизчиите ”, споделя Лорън Килгор, докторант по осведомителни науки в Университета Корнел, в обява по тематиката на MIT Technology Review. Неговите проучвания са фокусирани върху ролята на технологиите и данните във образуването на стигми, обществения надзор и неравенството.

„ Също по този начин технологията не е позната като инструмент за налагане на спазването на публичните здравни заповеди. Всъщност честата и дългогодишна рецензия към този жанр устройства е, че потреблението им действително носи забележителна щета ”, счита Килгор.

Един от отрицателните аспекти е финансова тежест за ползвателите. Често пъти те са задължени сами да покриват разноските за носенето на глезенния екран: заплащат на частни компании, наети от съответните управляващи. Сумите могат да се окажат много солени. Това кара някои да назовават глезенните гривни „ длъжнишки затвор ”.

Нерядко глезенните гривни предизвикват физически дискомфорт – болежка – на някои от носещите ги. От друга страна, този жанр устройства носят обществена стигма, тъй като са необятно свързани със системата на наказателното правораздаване и съответно с насилниците. В този смисъл условието да носиш екран на глезена е сходно на това да носиш престъпно досие на челото си – като дамгосан си.

И в случай че това не е задоволително, мониторите нерядко имат механически проблеми като загуба на сигнала или отклоняване, прекомерно къс живот на батерията или неточни сигнали, изпращани до организациите за наблюдаване. Подобни неточности в допълнение усложняват живота на хората, които би трябвало да ги носят.

Тазгодишният скок в използването на монитори се разви без задоволително угриженост за потребителите или техните общности. Някои специалисти дефинират като притеснително това нахлуване на технологията за следене, при все, че тя въобще не е планувана за случая, за който се употребява в подтекста на пандемията.

Гривни или чипове

За разлика от други ограничения за отбрана от вируса като да вземем за пример маските и ръкавиците, засиленото потребление на глезенни монитори може и да не бъде прекъснато с анулацията на изключителните обстановки, които са в действие на доста места. Не е ясно и по какъв начин ще се оцени засилената им приложимост, когато вирусът към този момент не е опасност.

Електронните монитори за гален в началото са въодушевени от един комикс за супергерои и са въведени за пръв път за следене на арестуваните под домакински арест при започване на 80-те години. В Съединени американски щати са известни за следене на наказаните при пробация, условно освобождение и авансово освобождение.

Разпространението им не след дълго е стигнало до такава степен, че някои юристи даже се застъпват за „ правото на техните клиенти да бъдат следени ”, като настояват, че денонощното наблюдаване е за предпочитане пред безчовечността на карцера. Наред с това пандизите стартират да избират тези форми на следене, тъй като се вижда, че понижават финансовата тежест върху заведенията за отнемане от независимост.
още по тематиката
Тези позиции релативистично нареждат глезенните гривни като „ по-добри ” от пандиза – но заобикалят тежката тематика за „ варварството ” на самите устройства.

Темата стартира да става гореща, споделя Килгор, откакто един член на градския съвет в Охайо неотдавна даже предложи хората да бъдат маркирани с микрочипове: това, съгласно него, би било „ подобаваща опция ”, като се има поради, че чипирането на арестуваните в предварителния развой „ не може да бъде нечовешко, тъй като ние вършим това с домашните си любимци ”!

Подобни оферти са шокиращи. Те третират въпросите на човешките и гражданските права като „ проблем с дизайна ” и допускат даже още по-инвазивни форми на следене.

Паралелно с това са налице и други старания за препроектиране на мониторите за да улеснят правоприлагащите органи да проучват данните, които устройствата събират, или да създадат устройствата съвместими с други системи за следене.

Цифрови окови

Търсенето на почтени, етични други възможности на лишаването от независимост е значимо, само че електронните глезенни гривни не са етично или софтуерно ефикасен отговор, безапелационен е Килгор. „ Вместо да настояват, че глезенните монитори са „ по-добри от бруталността на всеобщото затваряне, или че са решение за остри пандемични здравни рецесии, експертите в системата на наказателното правораздаване би трябвало да измислят по какъв начин да се отърват от използването на сходен жанр устройства, стига това да не значи завръщане към по-високи равнища на карцериране ”.

Ако не се подхващат дейности в този момент, рискуваме все по-масовото потребление на глезенни монитори за следене по време на пандемията да стане непрекъснато. Няма явен проект за това по какъв начин ще се приключи разширеното потребление на тази „ притеснителна ” технология, откакто пандемията бъде овладяна.

„ Социалните специалисти, хуманистите, държавните фигури, основателите на закони и политиците, членовете на общността и технолозите би трябвало да се обединят и да си приказват, с цел да проектират по-справедливо, по-достойно и хуманно софтуерно бъдеще, което е щадящо към нюансираните потребности на разнообразните консуматори във всеки обществен подтекст ”, споделя Килгор.

Това, което е значимо да създадем в този момент, е да попречим този жанр технологии да „ пропълзят ” по-навътре в ежедневния ни живот.